Елица Илчева
1155 мерки по 423 цели в 21 области на 157 страници. Така изглежда в цифри управленската програма на кабинета „Борисов“ до 2018 г. Само два дни след като бе приета от правителството, тя бе одобрена и от Съвета за развитие към МС по време на първото му заседание в края на миналата седмица, когато бе обсъден ключовият за управлението документ. След това вицепремиерът по коалиционната политика и държавната администрация Румяна Бъчварова даде брифинг в Министерския съвет. Тя съобщи пред журналистите, че консултативният орган към правителството е приел документа и той съответства на принципите и приоритетите от коалиционното споразумение, което беше сключено между различните политически формации при съставянето на кабинета. Пълният текст на програмата е публикуван на интернет страницата на МС.
В сферата на външната политика кабинетът залага засилване на влиянието на страната в европейските институции, но и установяване на търговски отношения с Русия и големите азиатски държави. В областта на туризма ще се работи за привличане на по-платежоспособни посетители. За да се подпомогне развитието на бизнеса, ще се дава втори шанс за фалирали бизнесмени и ще се облекчават процедурите за малки и средни предприятия. Предвижда се всеки културен обект да се изгражда и с необходимата инфраструктура към него. В сферата на регионалната политика също са заложени повече пътища, в социалната – увеличение на тежестта на стажа от 2017 г. и по-малко „работещи бедни“. Във финансите пък ще има изцяло нов данъчен модел.
Следващия месец ще е готов и план за изпълнение на приоритетите със срокове, а програмата ще търпи допълнения и корекции. Веднага след приемането на документа премиерът Бойко Борисов заяви, че събитията ще водят управленската програма. На шест месеца или на година правителството ще докладва какво е направило по конкретните мерки. Въпросът с отчетността бе поставен от вицепремиера по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева. „Така ще се създаде дисциплина, трябва да се работи с чувство за спешност“, смята Кунева. Според премиера документът се приема, за да няма спекулации колко време ще управлява кабиненът. При отворени въпроси програмата ще се надгражда по време на заседанията на Съвета за развитие.
Бизнесът на фокус с втори шанс и облекчени процедури за старт
Държавата ще осигурява втори шанс на бизнесмени, фалирали по независещи от тях обстоятелства. Тя ще им дава възможност в рамките на максимум 3 години да изчистят дълговете си. Условието е да нямат данъчни и осигурителни нарушения, или както е посочено в документа – да са почтени бизнесмени. Предвижда се дори въвеждането на кредитен или финансов омбудсман, който да осъществява превенция на подложените на риск от фалит предприятия.
В частта за икономиката се предвижда още улеснение за обучението по предприемачество в средните училища. Като мярка е заложено въвеждането на нов търговски субект – „тренировъчно предприятие“, който да може да извършва стопанска дейност.
Времето за регистриране на бизнес ще се съкращава до 3 дни, като ще се сведат до мининмум и разходите, и срокът за издаване на лицензи и разрешителни. Това трябва да отнема до 1 месец.
С цел по-ефективно управление правителството смята да преструктурира седем от търговските дружества с държавно участие в капитала. За други осем планира привличане на инвестиции чрез ускоряване и приключване на приватизационния процес, но не уточнява кои точно са те.
Привличането на инвеститори ще става чрез обединяване на усилията на Българската агенция за инвестиции, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, НКИЗ ЕАД, „София Тех Парк“ АД, „Летище Стара Загора“ ЕАД, областните управители, които ще предоставят най-подходящите терени и имоти. Ще се пише и Стратегия за насърчаване на инвестициите в сътрудничество с неправителствените организации и представители на бизнеса.
За частните фирми се предвижда стимулиране на тези, които произвеждат иновативни продукти и такива на интелектуалната собственост.
Законодателството, което се приема или изменя, ще се съобразява с нуждите на малките и средните предприятия. Ще има задължително прилагане на Тест за въздействие върху МСП.
За туризма кабинетът ще създаде 8 регионални звена към ресорното министерство, регистър на атракции и обекти, свързани в единна информационна система с общините и бизнеса, ще се опита да позиционира България като дестинация от по-висок клас на световния пазар.
Интересна за строителите е и цел 33: Намаляване на административната тежест чрез прецизиране и облекчаване на съгласувателни режими, действащи по силата на специални закони. Тук се предвижда разработване на анализ на нормативната уредба, регламентираща инвестиционния процес в частта, отнасяща се до съгласуване и одобряване на проектните документации, разрешаване и въвеждане в експлоатация на строежите. Включено е и изменение на Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, свързани с облекчаване на процедурата по издаване на разрешение за строеж; обосноваване, регулиране и унифициране на таксите за издаване на разрешение за строеж; редуциране на изискващите се проектни части за издаване на разрешение за строеж съобразно вида на обекта.
Регионалното развитие –
с поглед към Северозапада
Преодоляване на икономическата изостаналост на Северозападна България чрез приемане на програма за инвестиции и изграждане на пътища. Такъв е приоритетът, записан в управленската програма в частта й за регионалното развитие на страната. Той ще се осъществява и със строителство на нова и рехабилитация на съществуваща транспортна и комуникационна инфраструктурна мрежа в Северозападна България.
Според документа ще се води целенасочена политика за преодоляване на икономическата изостаналост на отделни райони в страната – Северозападна България, Странджа, Родопите и други погранични планински и полупланински слаборазвити зони.
Повишаване на заетостта на населението и привличане на инвестиции в икономически изоставащите региони е друга задача, която управляващите си поставят. За осъществяването й се предвижда изготвянето на оценки и анализи и разработването на стратегия за икономическото възстановяване на районите, както и инвестиционна програма за интегрираното им развитие. Ще бъдат изработени критерии за оценка на проектите по оперативните програми, които ще им дават допълнителна тежест.
Устойчивото и интегрирано градско развитие на северозападните райони ще бъде постигнато чрез подкрепа за реализацията на проекти в областта на енергийната ефективност, градската среда, зоните с потенциал за икономическо развитие, образователната и социалната инфраструктура. Местните власти ще бъдат насърчени да участват в програми за трансгранично сътрудничество чрез информационни кампании, обучения, индивидуални консултации.
Сред мерките за развитие на тези периферни райони е и разгръщането на културния туризъм с насърчаване на участието на местно ниво в различни програми, от които да се получи финансиране за опазване на културното и историческото наследство.
Изработването и приемането на актуални общи устройствени планове на всички общини в България е друга цел на управляващите. Приоритет ще бъдат изостаналите, периферните и планинските райони.
Предстои и изработване на стратегия за българското село и създаване на възможности за развитие на биологично земеделие. Алтернативни форми на туризъм, социални дейности, използване потенциала на културното наследство са останалите мерки за преодоляване на икономическата изостаналост на периферните райони.
Културата – акцент върху археологията, музеите и туризма
Консервацията, реставрацията и експонирането на археологическите обекти ще вървят успоредно с изграждането на инфраструктура за тях. Това обещава още правителствената управленска програма в частта „Култура и духовност“. Отново се предвиждат промени в Закона за културното наследство. Ще бъдат предприети и корекции в правилника на археологическите проучвания.
В програмата се говори за „изготвяне на критерии за научна оценка на културната стойност, социокултурния и икономическия потенциал на предложените проекти за археологическо проучване и социализация на обекти“. Предвижда се изработването на национална програма за археологически проучвания, социализация и представяне на движимо и недвижимо археологическо наследство и Национален план за дигитализация на материално и нематериално културно наследство.
Една от поставените цели е българската култура да се наложи в Европа. Предвижда се министерствата на културата и на образованието да разработят нови програми за учебните часове и за допълнителни занимания, които да стимулират творческото мислене и да дават познания за съвременното изкуство. Като задачи за следващите четири години в програмата са записани и Национална стратегия за развитие на изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културния туризъм, подобряване на условията за културен живот и в провинцията. Ще продължи и реформата в театрите заедно с реформа в музейното дело.
Разделът за културата е 17-ият от 21 в правителствената програма. Задачата, на която е отредено първото място, гласи: „Да се формира нова духовна среда за етнокултурно взаимодействие и интеграция на всички религиозни групи в единната българска нация.“
Данъчната система –
две в едно и още нещо
Както се и очакваше, в управленската програма е записано създаването на Единна приходна агенция, което означава, че Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ ще се слеят. За целта първо ще бъде написана концепция. Министърът на финансите Владислав Горанов няколко пъти каза, че сливането ще се направи максимално бързо, но не на всяка цена и не без анализ как ще се отрази това на работата им.
В програмата е записано още, че ще се разработи национална стратегия за борба с митническите, данъчните и осигурителните измами и отклонението от данъчно облагане. Приходните администрации обаче ще използват ресурсите си, за да „поощряват добрите и да наказват лошите“. Те няма да бъдат репресивен орган за тези, които са честни към държавата.
В областта на финансите се предвижда и да се ограничи участието на офшорни компании в българската икономика и „за предотвратяване на агресивното международно данъчно планиране и отклонението от данъчно облагане“.
В рамките на мандата трябва да се заложи на реалистични фискални цели и изготвяне на по-консервативни макроикономически и бюджетни прогнози. Както и да се следва придържане към фискални правила и ограничения.
Предстои създаването на Междуинституционален координационен съвет, който ще се занимава с дейностите, необходими за успешното въвеждане на единната валута в България, пише още в управленската програма. Наскоро министър Владислав Горанов каза, че България отново ще направи опит да влезе в така наречената чакалня на Еврозоната, която предхожда приемането на единната валута. Предвидена е и подготовка на документите, с които страната ни да поиска присъединяване към Европейския надзорен механизъм. Темата стана актуална покрай кризата с КТБ, когато се оказа, че БНБ не е успяла да осъществи нужния надзор.
В рамките на мандата се предвижда в българското законодателство да се транспонира директива на ЕС от май 2014 г., която въвежда единни практики при спасяването на банки и финансови посредници.
Европейските проекти – по-просто отчитане и работа по електронен път
В програмата не са пропуснати и европейските проекти. Специален приоритет е опростяването на процесите, процедурите и правилата за кандидатстване, одобрението и отчитането им. Тук ще се работи за намаляване на административната тежест и разходите на бенефициентите, свързани с процеса по кандидатстване и отчитане, както и за подобряване на комуникацията с управляващите органи.
Мерките за изпълнение на целта са електронизация на процесите и създаване на възможност за опростено отчитане на разходи. Ще се разработят стандартни таблици на средствата за единица продукт за дейности, изпълнявани със собствен човешки ресурс от бенефициентите, и за разходите за организация и управление по проекти, финансирани със средства от ЕСИФ 2014 – 2020 г.
Въвеждането на интегрирания подход за инвестиции чрез кандидатстване с един проект за финансиране от няколко оперативни програми през 2014 – 2020 г. също е в плановете заедно с електронното кандидатстване и отчитане.
Външната политика –
и на Запад, и на Изток
Засилване на евроатлантическата ориентация на България и по-дейно участие в работата на европейските институции, но и поддържане на политически, икономически и културни отношения с Русия. Също така подпомагане на български предприятия да навлизат на азиатския пазар и в Австралия са целите, които се открояват в частта външна политика.
За изпълнение на основната – задълбочаването на диалога и динамичното сътрудничество между България и САЩ във всички области, като мярка е набелязано премахването на визовите ограничения за български граждани и присъединяването на България към Програмата за освобождаване от визи (VWP) до приключването на преговорите по TTIP. Също така кабинетът ще работи за изграждането на устойчив двустранен политически диалог с Канада.
В документа се предвижда разширяването и задълбочаването на трансатлантическото сътрудничество на основата на споразуменията СЕТА и SPA, за да се стигне до решение за визовия въпрос за българските граждани.
Набелязано е страната да стане по-голям фактор на европейската сцена, като ще се работи за по-сериозна подготовка на българските позиции с отчитане на националните интереси, в това число чрез утвърждаване на стандарт за подготовка на позиция. Кабинетът ще се стреми да спазва задълженията си към НАТО, включително с увеличение на дела от брутния вътрешен продукт за отбрана до 2%, с което да се гарантира готовността на страната предвид новите опасности.
Министрите ще работят за присъединяването на страната към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и към Европейската космическа агенция (ЕКА).
Същевременно се планира поддържане на политически, икономически и културни отношения с Руската федерация, като мярка е отбелязано подписването на междуправителствена програма за сътрудничество в област та на културата, науката и образованието за 2015 – 2017 г.
Също така ще се работи за поддържането на активни отношения с Китай, Индия, Япония, Република Корея, Виетнам, Австралия, Индонезия, Сингапур, Малайзия, Бруней, Нова Зеландия, Монголия и други страни от Азиатско-Тихоокеанския регион. Това ще стане чрез провеждането на ефективна външната политика и дипломация за излизане на българските износители на пазарите на тези страни.
В документа се предвижда и разпространение и налагане на български стоки, продукти и услуги в Казахстан, Узбекистан и Туркменистан, Киргизстан и Таджикистан, както и улесняване на достъпа на туристи от тези държави до българските летни и зимни курорти.
Целите
✓Провеждане на решителни реформи в ключови социални системи
✓Гарантиране върховенството на закона като основа за възстановяването на справедливостта и като задължително условие за добрата бизнес и публична среда
✓Укрепване на държавността, стабилизиране на институционалната среда
✓Модернизиране на управлението и държавата във връзка с развитието на съвременните глобални процеси и технологии
✓Създаване на условия за развитие на страната за ускорен икономически растеж
✓Ефективно и прозрачно усвояване на европейските средства
✓Гарантиране на националната и енергийната независимост на страната
✓Повишаване на жизнения стандарт в България чрез осигуряване на по-добри условия на живот за хората
✓Гарантиране на социалните права на гражданите и провеждане на социална политика, която помага на уязвимите групи и безработните
✓Очертаване на ясна перспектива за развитието на гражданите и бизнеса до 2030 г.
