Георги Сотиров
Проф. Гуглев, какво е да ръководите единствения специализиран изследователски институт, в който се провеждат научни изследвания, свързани с решаването на теоретични проблеми и иновационни задачи в сферата на строителството?
В предмета на дейност на нашия институт са научните изследвания и иновациите в строителството. Скоро правихме класификация на обществените сгради в областта на образованието, науката, здравеопазването, културата и изкуствата. Анализирахме съвременните познания и разбиранията на обществото в тази насока и се натъкнахме на една особена ситуация. Според публикации на БАН в България научни изследвания са се правили и се правят само в Академията и във висшите учебни заведения, което не е вярно. От 1956 г. в страната са създадени научни институти, които работят по иновационни проекти в областта на приложните науки, свързани с материалната сфера на икономиката. Голяма част от тях след промените през 1989 г. практически бяха закрити или преобразувани в бюджетни организации. НИСИ е може би единственият научноизследователски институт, който напълно е запазил предмета си на дейност и функционира на собствена стопанска сметка като търговско дружество.
Това означава ли, че бюджетът не ви дотира?
Да, точно това означава. НИСИ не е вторичен разпоредител на средства от държавния бюджет. Нашият принципал МРРБ или други субекти от изпълнителната държавна или общински власти могат да ни възлагат за изпълнение задачи след провеждане на конкурс в съответствие със Закона за обществените поръчки. Ние работим по специалността и предмета си на дейност. От нашите знания, умения и възможности има обществена потребност и сме търсени не само в страната, но и в чужбина.
Въпреки икономическата криза пазарните ни позиции на строителния сектор в страната и съседните балкански държави са трайни.
В УАСГ също се занимават с подобни изпитания и изследвания.
Да, но сравнението не е коректно – нито като обем, нито като обхват, а и техническата специализация и професионален опит на нашите сътрудници се различават съществено. Институтът разполага с лаборатории и изпитвателна техника, каквито няма на друго място не само в страната, но и на Балканския полуостров. Пример за това са лабораториите ни по „Строителна физика” и силовите стендове в тази по „Строителни конструкции”. Затова Преди две години проведохме моделно изпитване на стоманобетонните елементи от тунелната облицовка за втория метродиаметър на Софийското метро по поръчка на изпълнителя – турската фирма „Доуш Иншаат”. По тяхна информация аналогични изпитвания преди са правени само в Германия.
Институтът е създаден преди повече от 115 години именно за провеждане на професионални изпитвания и изследвания в областта на строителството.
Основната функция на висшите училища и университети е обучение на студенти. През последните години се наблюдава повишена активност на академичния състав за изследователска дейност, а по финансови причини и за експертно-консултантска и проектантска практика.
Направете сравнение между вашите четири лаборатории и тези в строителните ВУЗ-ове.
Не бих желал да правя това сравнение, тъй като то няма да се възприеме като безпристрастно от колегите, работещи във висшите училища, а за заетите в строителния бранш разликите са добре известни.
Ще отбележа само, че нашите лаборатории са акредитирани съгласно изискванията на БДС EN ISO 17025. В процедура сме и за акредитация като контролно-изпитвателен център по строителство в съответствие с БДС EN ISO 17020.
Лицето за оценка на съответствието при института е нотифицирано за оценка на съответствието на строителните продукти в съответствие с изискванията на Регламент №305/2011г. на ЕС и Съвета на Европа с регистрация в официалния регистър Nando под №NB – 2032- CPR.
Разкажете за работата по някои знакови за страната проекти като АЕЦ „Козлодуй”.
Да, експертно-консултантската, проектантската и инженеринговата дейност при строителната реализация на някои строежи в страната и чужбина са част от многостранната работа на института. Например проектанти сме на строителната конструкция на новоизграждащия се храм „Св. Стефан” накрая на Южния парк в София; наше инженерингово изпълнение са звукоизолационните екрани около климатичните агрегати, разположени на покрива на сградата на МРРБ; контролните изпитвания за оценка на техническото състояние на вантовата конструкция на стадион „Локомотив” в кв. „Надежда” също е наша инженерингова реализация; осъщественият инвеститорски контрол при реконструкцията на националния стадион „В. Левски” е положителен пример за защита на обществения интерес в инвестиционната дейност; възстановяването след пожар на производствен цех „Смоли” в „Оргахим” – гр. Русе, както и проектни решения за ремонт на резервоари за петрол в Гърция, израждане на завод за безалкохолни напитки в Македония, стоманени силози за зърнени храни в Турция и др. са само част от положителните примери за нашата проектантска и инженерингова дейност.
Понеже попитахте за АЕЦ „Козлодуй“ – това е история от недалечното минало. В периода 1995 – 1997 г. успяхме да убедим тогавашното ръководство на централата и Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) да подменим системата за предварително напрягане на защитните стоманобетонни черупки на V и VI енергоблок с нови съвременни системи, които да удовлетворяват строгите изисквания на Международната организация за мирно използване на атомната енергия. Този проект бе реализиран изключително трудно, но на много високо техническо ниво и досега всичко е безупречно.
Каква е историята на института?
Той е един от най-старите в Европа. Само немският институт BAM (Bundesanstalt fuer Materialforschung und pruefung) е създаден по-рано от нашия. Тази фактология е показателна. През дългата си практика съм посетил или осъществявал делови контакти с над 80 държави по света и, уверявам ви, навсякъде има подобни на нашия институти.
Занапред предметът на дейността му вероятно ще остане непроменен. Развитие следва да се очаква по отношение формата на финансиране.
А що се касае до собствеността – строителните институти по света по правило са държавни, което ангажира изпълнителната власт да полага необходимите грижи за технологичното им обновяване и далновидното управление на дълготрайните им активи. В тази връзка очакваме и нашият принципал да планира средства за технологично обновяване.
Как виждате развитието на НИСИ?
Дейността на института е непреходна и независима от икономическата и политическата конюнктура в страната. По време на криза би трябвало да се инвестира в иновации и генериране на нови идеи. Понастоящем основната ни цел, за да служим по-добре на обществото, е технологичното ни обновяване и изграждането на знаещи и можещи научни работници в областта на строителната наука. Добрата световна практика учи, че целевото финансиране на изследователски проекти при използване на съвременна техника е гаранция за просперитет на обществото в една от най-старите и непреходни дейности – строителството.
Нееднократно сме заявявали нашето очакване към държавата за подпомагане на научноизследователската ни работа чрез осигуряване на капиталови средства за купуване на съвременна изследователска техника и създаване на условия за иновационна активност на строителните фирми.
За постигане на поставените цели за технологично обновяване на НИСИ използваме наличния свободен ресурс от положителния годишен баланс, но той е недостатъчен, тъй като потребностите са в еднократен размер на 2 – 2,5 млн. лв., а възможностите ни са до 50 – 80 хил. лв. годишно, като през последната сме инвестирали 50 хил. лв. Но времето върви, технологиите непрекъснато се развиват и от година на година ще изоставаме, ако не проведем скокообразно обновяване. С придобиванато на съвременна изпитвателна техника и оборудване и с кадрите, с които разполагаме, ще достигнем добрите европейски и световни практики в изпитвателната и иновационната дейност. Естествено, това ще доведе до повишаване на техническото ниво в отрасъл „Строителство“.
Ключови позиции в дейността на НИСИ
Научни изследвания и иновации; лабораторни, натурни и полеви изпитвания; оценка на съответствието и сертификация; контролно-изпитвателна оценка на строежи, технологично оборудване, работна среда и временни съоръжения; обследване и диагностика на техническото състояние на строежите; акустична и топлотехническа оценка, хидроизолации и антикорозионни защити; техническо паспортизиране; строителна патология, техническо експертизиране и оказване на съдействие при отстраняване на последствия от аварийни събития; оценка на риска и изготвяне на застрахователни стратегии и схеми за покриване на щети при застрахователни събития на строежите чрез застраховане и презастраховане; техническо нормиране на инвестиционната дейност; научно-техническа логистика, превенция и защита на обществения интерес; устойчиво използване на природните ресурси.; вторична обработка на строителни отпадъци, отстраняване на последствията от минали действия или бездействия на човека, свързани с увреждане на околната среда и опазването й; инвестиционно проектиране; инженерингова реализация на иновационни и технически уникални инвестиционни намерения.
