За 100 дни правителството възстанови европейското финансиране и замразените европейки фондове и върна доверието на хората в институциите, въпреки липсата на толеранс. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която отчете за работата на министерството за стоте дни на управление.
Министър Павлова постави отлична оценка на екипа на МРРБ за положените усилия и успешната работа. Сред най-важните задачи, които тя открои, е възстановяването на целостта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. „Заварих едно неработещо министерство, разделено на две и с дублирани функции, от което страдаха всички. В кратък срок променихме над 80 закона и над 100 подзаконови нормативни акта, за да може да имаме единно и работещо министерство“, заяви Павлова. Възстановена е възможността на общините да издават строителни разрешения за проекти над 10 млн.лв., която бе отнета от предишното правителство, благодарение на което няма затлачени процедури, допълни тя.
Оперативна програма „Регионално развитие“
„Спасихме европейските фондове и недопуснахме загуба на нито 1 лев по европейските програми“, отчете министър Павлова . По Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013г. са спасени от загуба над 200 млн.лв. В кратки срокове са отблокирани всички проекти по програмата, която ЕК спря в началото на м.г. Разплатените средства към бизнеса и общините са за над 244 млн. лв. „Благодарение на това много фирми успяха да разплатят заплатите на работниците преди празниците“, изтъкна Павлова. Паралелно с този процес приключиха преговорите за стартиране на новата оперативна програма – „Региони в растеж ” 2014 -2020 г. с общ бюджет от 3 млрд. лв. „Надявам се най-късно до края на пролетта тя да бъде официално одобрена“, каза още министър Павлова. За да не е „нулева“ 2015 г.,каквато бе миналата по отношение на европейските програми, има готовност да бъдат пуснати първите покани за проекти по ОПРР в приоритетните оси за градска среда , пътища и образователна инфраструктура.
Пътна инфраструктура:
Сред успехите на МРРБ за първите 100 дни министър Лиляна Павлова открои размразяването на основните за България стратегически пътни проекти. По думите й редица важни проекти в сектор „Пътища” са били сериозно забавени от предишното правителство, някои от които са били безотговорно и недопустимо изоставени и поставени „на трупчета“. „Нашата амбиция е до края на годината да завършим проектите, като отново целта е да нямаме загуба на европейски средства“, подчерта министър Павлова. Тя още веднъж потвърди, че до края на 2015 г. ще бъдат завършени нови 130 км магистрали, а над 380 км пътища от първи и втори клас ще бъдат рехабилтитирани. До края на месец октомври ще бъде изцяло завършена АМ „Марица“, чието строителство закъснява с година, като още през юни има възможност да се пусне движението по Лот 2 между Димитровград и българо-турската граница с цел да се облекчи трафикът. Ще се навакса и закъснението по изграждащия се Лот 2 на АМ „Струма“ между Дупница и Благоевград, като пусковият срок на магистралата е месец октомври. През ноември се очаква да бъде завършен и Лот 4 на АМ „Струма“ между Кулата и Сандански. Министър Павлова отбеляза, че е заварила участъка, който трябваше да бъде готов до м. ноември м.г., изпълнен под 50% и без една строителна машина и работник по трасето. „Благодарение на положените усилия Лот 4 ще е завършен до 1 август т.г.“, категорична бе тя.
Сред свършеното в пътния сектор министър Павлова отбеляза и строителството на отсечката от АМ „Хемус“ между Шумен и Белокопитово, чието строителство е разплатено от служебното и настояще правителство. До края на годината ще завърши и строителството на обходните пътища на Монтана и Габрово.
По време на отчета, министър Лиляна Павлова информира, че в сряда ще бъде направена първа копка на Северната скоростна тангента. Проектът бе сред рисковите с европейско финансиране. „Успяхме да спасим проекта и вече имаме разрешение за строеж на първия участък. Надяваме се до края на годината, с максимална мобилизация, да построим пътната отсечка“, изрази надежда Павлова. Предстои да стартира и изграждането на над 40 км от Ло3 на АМ „Струма“ в подходите от и към Кресненското дефиле. Паралелно с това се подготвя и строителството на първите 60 км за завършването на АМ „Хемус“ между Ябланица и кръстовището за Плевен и Ловеч.
Национална програма енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради
Сред успехите на кабинета и МРРБ министър Лиляна Павлова отчете разработената и стартирана Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на стойност 1 млрд. лв. „Въпреки политическите атаки, интересът към програмата в страната е огромен. Към днешна дата заявления за финансиране са подали 3 блока от Благоевград, по една сграда от Враца и Плевен и 3 в Димитровград“, отчете тя. Министърът подчерта, че програмата е социална и не дели общините на „наши“ и „ваши“, „малки „ и „големи“, няма квотен принцип, като ефектът за цялата държава ще бъде огромен, създавайки стотици работни места.
Отрасъл ВиК
„Започнахме дългоочакваната и дългоотлагана реформа във водния сектор“, заяви по линия на водоснабдяването министър Павлова. По думите й – извършена е първата стъпка за окрупняване на ВиК-дружествата. Към днешна дата 16 области в страната вече имат единен ВиК-оператор. През март ще започне подготовката на прединвестиционните проекти за тях. Министърът посочи, че водоснабдяването е сред ключовите приоритети на правителството, защото мрежата в страната е тотално остаряла. Загубите на вода са огромни, а редица населени места получават некачествена услуга или минават на воден режим през лятото .“За обновяване на водопроводната система са нужни над 11 млрд.лв.“, посочи министър Павлова. В същото време можем да разчитаме на около 2,5 млрд. лв. от европейските програми до 2020 г. Реформата в отрасъла е от ключово значение за подобряване услугата. „В България важи принципа „във вода газим, жадни ходим“, защото нямаме достатъчно съоръжения и язовири за питейна вода. Затова наш приоритет, освен изграждането на пречиствателни станции за питейна вода, е и строителството на язовири. Преди седмица започнахме строителството на яз. „Пловдивци“, като се надявам до края на годината да изберем изпълнител за строителство на яз. „Луда Яна“ и за ремонта на стената на яз. „Студена“ . Това са важни съоръжения, със строителството на които ще минимизираме броя на населените места, изпитващи недостиг на питейна вода“, каза министърът и като пример посочи, че яз. „Пловдивци“ ще реши проблема с водоснабдяването за 40 хил.души, а “Лудя Яна“ – на 60 хил. души в района на Панагюрище.
Морски плажове:
Готвим се за летния сезон, за да осигурим достъп до чисти и приятни плажове за всички летовници, посочи Лиляна Павлова. „За кратко време организирахме и обявихме процедури по отдаване под наем на 22 морски плажа , към които има интерес от посетители, но са неохраняеми“, каза още тя. По думите й общо 37 плажа ще бъдат отдадени под наем, като за останалите 15 процедурите ще бъдат обявени през м. март. Паралелно с това се подготвят процедури за отдаване на концесия на 10 плажа, към които има инвеститорски интерес. Утвърждават се и новите схеми за разполагане на преместваемите обекти, медицинските служби и постовете за водно спасяване. „За съжаление през миналата година министерството не е осъществявало никакъв контрол по отношение на плажовете, като не са правени дори проверки за това дали концесионерите спазват ангажиментите си по отношение на поддръжката, водното спасяване и изискванията по договор. Ние ще бъдем безкомпромисни в това отношение и още през юни започваме с проверките“, увери Павлова.
Стратегия за слаборазвитите региони в страната
Министърът на регионалното развитие и благоустройството допълни, че се работи и активно по отношение на разработване на специална стратегия за подпомагане на слаборазвитите региони в страната. За тази цел в МРРБ е разработена специална програма, с чието изпълнение е ангажирам зам.-министър Иван Аспарухов. Създаден е специален съвет по регионална политика, който до момента е провел шест заседания в отделните региони. Има разработени технически задания за регионите, на база които ще се разработват проекти, които ще подпомогнат тяхното развитие.
Кадастър
Работи се по въвеждане на електронното управление в МРРБ, като приоритетно до началото на лятото ще бъдат свързани кадастъра на страната с имотния регистър и Картата на възстановената собственост в земеделието, за улеснение на институциите и гражданите. Целта е подобряване на качеството и обслужването. Надявам се да увеличим процента на покритие с кадастрална карта в държавата и да предоставяме електронна услуга по най-добрия начин за хората и бизнеса.
Строителен контрол
Освен, че върнахме правомощията на общините, работим активно и по всички процедури за одобрение на проекти, издаване на разрешения за строеж и строителен контрол, защото той бе сред замразените през изминалата година, отбеляза министъра. По думите й е било занижено извършването на проверки, законосъобразността на издадените документи от областни и общински администрации, както и дали строителството е законно и не се строи в чашите на язовирите или на морския бряг. Министърът заяви, че годишно този вид проверки са надвишавали 1000, а в последната година са реализирани не повече от 100. Това показва пълен отказ от извършване на реални дейности, отбеляза тя и обяви, че толерантността по отношение на незаконното строителство ще бъде „нулева“.
Геозащита
Министър Павлова съобщи, че 2015 г. ще премине под знака на възстановяването на засегнатите от свлачища райони. Към днешна дата са регистрирани 1851 свлачища, от които 471 активизирани в резултат на валежите. Само за последния месец са се активизирали нови 26 свлачища, докато за цялата 2009 г. има едва 20, което показва колко сериозен е проблемът. Това ни дава основание, че ситуацията е сериозна. Активирането на земните маси е много голямо. Целта ни е актуализираме Националната програма за превенция и наблюдение на свлачища и оттук насетне да търсим възможности за финансиране. До 2022 г. са ни нужни над 870 млн.лв. за решаване на проблемите във всички региони. За нас най-важното е да преодолеем най-аварийните точки. Ще разчитаме на фонд „Солидарност“ и националния бюджет, както и на Оперативна програма „Околна среда“, в която има над 40 млн.лв. за превенция.
