Публичните пространства в съвременните винарни

Арх. Стела Скрижовска

Виното е напитката, почитана от древността, чиято популярност продължава да нараства и през наши дни. Видовете, ароматите, вкусовете, особеностите на местата, в които растат лозовите насаждения – тероарите, съдовете, в които отлежава, отличават различните вина и им придават уникалност и индивидуалност. Докато в миналото хората са пили най-често от местните вина – разбира се, по-висшестоящите са имали и други, донесени от по-далечни земи дарове, то днес консумацията на алкохолната напитка е свързана с вида на храната, годишния сезон, личностните предпочитания. Сомелиерите и химиците са изучили строежа и характеристиките на вината до висока степен, която дава основа за появата на трудове, свързани с избора на вина за различни поводи.
В съвременната винопроизводствена практика все по-голямо значение се отделя на публичните пространства в избите и винарните. Докато допреди години обществената част се състоеше в оформянето на зала за дегустации, то днес собствениците се уверяват в значимостта технологичният процес да се показва пред потребителите, като пътят от гроздето до виното се представя по атрактивен начин. Публиката се информира за специфичните механични, технологични и химически процеси, за отлежаването, за стареенето на виното.
Сега към сградите, помещаващи винопроизводствения процес, се появяват и нови обекти с публичен достъп, които допълват общия ансамбъл. Все повече стават винарните, които обединяват в комплексите си дегустационна зала, музей, ресторант, хотелска част, конферентна зала, библиотека, СПА център и други зони, свързани с туризъм и почивка. Примери за винопроизводствени комплекси с такъв характер има най-вече в световната практика. В България през последните години също се налагат архитектурни решения, в които са включени публични пространства. Собствениците на винарните в страната ни осъзнават колко е важен виненият туризъм, за да се развива отрасълът и да придобива все по-голяма популярност, за което у нас има редица исторически предпоставки и географски дадености. Вече може да видим много от артефактите, свързани с културата на правене и пиене на вино, които са ползвали народите, живеещи по земите ни в отминалите времена. А днес с подходящите архитектурни решения, туристически маршрути, добра осведоменост и информираност на заинтересованите посетители и висококачествени продукти бихме могли да възродим вино­производството на едно ново, по-високо ниво.
В световната практика
забележителен пример
за интеграция на публични пространства в общия обем на винарната е „Бодегас Исиос” (Bodegas Ysios) в Ла Риоха, Алава, Испания, на арх. Сантяго Калатрава. Архитектът проектира издължен обем, който да помещава линейно развития технологичен процес. Вълнообразната плоскост на покрива хармонично преминава към стените, с което общият вид на сградата препраща към заобикалящите планини и създава динамична граница с околната среда.
Обществената зона е позиционирана в централното ядро, като залата за дегустация е разположена на по-високо ниво спрямо производствените помещения вътре и терена около „Бодегас Исиос”. От нея се разкрива красива гледка навън – към заобикалящия ландшафт, и тайнствен поглед към сърцето на сградата – залата за стареене на виното. С дървените си греди таванът на помещението създава асоциация за летвите на бъчвата – дома на виното. Посетителският цетър тук е акцентът в пластичната композиция. Цветовете, използвани в публичната зона, са топли и меки, допринасящи за уюта във винарната. Обзавеждането е в ненатрапчиви и сливащи се нюанси, предразполагащи към спокойствие и фокусиране върху събеседника, околните пространства или чашата с вино. Решението на интериора създава у посетителя усещане за култ към виното. Лозовите масиви са свързани с вътрешността на „Бодегас Исиос” посредством стъклен мост, чрез който посетителите могат да усетят взаимовръзката между лозата и нейния елексир.
В областта Ла Риоха, Испания, е ситуирана винарната „Маркес де Рискал” (Marques de Riscal Winery). Франк Гери е проектирал сградата със замах, архитектурата на комплекса е едновременно традиционна и футуристична. Това е и първият път в практиката, в който се обединяват винопроизводствените функции със зона за отдих в едно. Архитектът се наема да направи хотелска част към винарната и създава оригинална и модерна „скулптура”, която пoмещава публичната зона. Произведението на изкуството е структура с един неповторим и необичаен образ от сложни извивки и форми, оставящ жив спомен във всеки, посетил мястото и насладил се на пивките вина.
Виното присъства индиректно в модерните интериорни решения чрез червения цвят, използван доминантно в различни нюанси в дизайна на обществените зони. Обзавеждането, настилките, облицовките, декорациите в „Маркес де Рискал” създават едновременно усещане за динамика и благородническа тежест. Апартаментите и стаите в хотелската част са с модерен дизайн и с ефектно остъкляване откъм динамичната фасада. Единствено главният ресторант е решен в светъл цвят, напомняйки за бялото вино, за неговия кехлибарен цвят и ароматните му нотки. Комплексът с хотелската част се превръща в емблематичен за марката.
Винарната „Сокол Блосър” (Sokol Blosser Winery) се намира в Дънди, САЩ. Архитектите от ERA Architects са се съобразили с околната среда и са проектирали сградата с обществени функции в хармония с природните дадености на местността. Обемът й е създаден чрез маркиране на земята, изрязване на част от нея, терасиране и създаване на алеи. Перспективата е засилена от геометричните редове на лозята, които създават ритъм.
Преди да се построи новата обществена сграда към „Сокол Блосър”, комплексът се състои от винарна, където виното се произвежда и отлежава, и стая за дегустация към нея. Собствениците решават да инвестират в новата публична част, за да популяризират и модернизират търговската си марка. Архитектурата на линейния обем е минималистична и ефектна. В сградата са разположени главна дегустационна зала, библиотека, кухня, веранда, тераса, изба, вътрешна градина и склад. Интериорът на помещенията е елегантен и светъл – подовете, стените и таванът са облечени в кедър, който препраща към връзката с пейзажа отвън. Естествената облицовка създава едновременно динамична и топла атмосфера, изпълнена със светлина от остъкляването. Единствено библиотеката е решена в по-тъмни цветове – виненочервени, за да се фокусира вниманието на читателя към книгите.
В България винопроизводствените комплекси се развиват също в посока, свързана с оформянето на обществени зони във или около тях и популяризиране на марките.
Край град Хисаря, под южните склонове на Същинска Средна гора, се намира село Старосел, в близост до което през 2000 г. беше открит най-големият тракийски култов комплекс. Едноименният винен и СПА комплекс се състои от няколко сгради във възрожденски стил, обединени в композиция от затворен тип около вътрешното открито пространство. Строителството на комплекса е завършено през 2005 г. Архитектът е използвал визуално препратката към миналото с цялостното решение на проекта, за да запознае посетителите с атмосферата и традициите на винопроизводството, както и за да се докоснат до духа на напитката, правена от прадедите ни. В комплекса има още ресторант, пиано бар, открит и закрит басейн, СПА център, зоокът. Интериорът на хотелската част и на ресторанта са в битов стил, допълвайки цялостния образ. Подземната дегустационна зала е копие на древната тракийска могила в близост до комплекса. Нейният интериор създава неповторима и въздействаща атмосфера за дегустации на сакралната напитка и усещане за непреходност. Винен и СПА комплекс „Старосел” предоставя всички условия за винен туризъм и е популярна дестинация.
„Кастра Рубра” (Casta Rubra – „Червената крепост”), е винарска изба в с. Коларово, Харманлийско. Проектанти на сградата са арх. Тодор Обрешков, арх. Захари Дончев и арх. Ива Платиканова. Архитектурата на винарната е в унисон с околната среда, използвани са естествени материали – камък, дърво. Обемите са с чисти пропорции, появили се логично като следствие на функционалната схема – площадка за приемане на грозде, сграда за ферментация, помещение за дестилация на вина, изба за стареене на вина в бъчви и отлежаване в бутилки, стопански двор, канцеларии и приемни за посетители – стая за гости, дегустационна зала, ресторант. Интериорът на сградата е модерен, което се изразява и в най-дребния детайл. Решенията са функционални и минималистични. Цветовете, използвани в настилките, облицовките и обзавеждането, са светли, меки и натурални. Стълбата, водеща до избата, е основен елемент на композицията във вътрешността на винарната.
В Югозападния регион, по долината на р. Струма, на хълм до с. Кромидово, община Петрич, на площ от 10 дка е разположена винарната „Орбелус”, която създава запомнящ се образ у посетителя – обемът е изграден като огромна бъчва, лежаща в земята. Тя е първата българска изба със сертификат за производство и разпространение на биовино. Биовиното се прави от лозя с ограничен добив, като се избягва употребата на пестициди и торове. Сградата осигурява добри условия за винен туризъм – атрактивна визия, рекламно послание и качествен продукт. Обществената зона се намира на втория етаж на винарната – залата за дегустация. От нея се открива прекрасна панорама към лозовите масиви и планините наоколо – главната фасада в тази зона е напълно остъклена и долината се разкрива цялостно пред посетителя. В интериора липсват излишни детайли, използваните материали са дърво, светла мазилка, метал.
С разрастването си публичните пространства в съвременните винарни безспорно намират поле за развитие. Интересът от страна на туристите постоянно нараства. Популярността им се увеличава с атрактивността им и условията, които предлагат – всички удобства, нужни за едно запомнящо се преживяване с вкус и аромат на вино. Любителите на виното и природата практикуват винен туризъм – една от най-бързоразвиващите се форми на специализиран туризъм. По този начин производителите развиват и популяризират марките си, запознават потребителите с качествата на продуктите си и предоставят възможност за практикуване на винен туризъм.
В световната практика се наблюдава сериозно развитие на
модерните решения
за обществените пространства във винопроизводствените комплекси – в новите те се предвиждат в проектите, а в съществуващите се появяват нови сгради, надстройки или пристройки за тази функция. Зоните за отдих, за дегустации, ресторантите, библиотеките, вино баровете, СПА центровете предоставят на посетителя всички необходими условия за винен туризъм. Интериорите им са в унисон с цялостното решение на сградата или на комплекса. В обектите с футуристичен дизайн решението на вътрешните публични пространства най-често е модерно, минималистично, с опростени форми на обзавеждането и меки и ненатрапчиви цветове. В старите сгради в определен архитектурен стил интериорът е съобразен с цялостната визия на сградата или на комплекса.
В България примерите за публични пространства във винарните през последните години се увеличават. Строят се много нови изби, които разчитат за бъдещото си развитие и популяризиране на винения туризъм и предвиждат в комплексите си обществени зони. В повечето винарни публичните пространства са функционални, естетически издържани и уютни – топлите цветове и дървото присъстват в интериорните решения, за да създадат за посетителя една уникална атмосфера.
Виното открай време е свързано с нрава, бита и фолклора на българина. Ето защо много от избите са решени в традиционен битов стил, препращайки към възрожденската архитектура. Някои стари, утвърдили се винарни, с минало, са исторически пример за отрасъла в днешни дни. Такава изба е Кордопуловата къща в Мелник – символ на вълшебния еликсир от векове.
Публичните пространства в съвременните винарни и изби играят важна роля в популяризирането и утвърждаването на марките. Те привличат туристи, предлагайки им атрактивни изживявания, свързани с опознаването на вината, процесите за създаването и отлежаването им, използването им за нетрадиционни цели. Българските винопроизводители е нужно да подобряват постоянно условията в обществените зони, да предлагат все по-добър и качествен продукт, да развиват производството си за едно по-добро бъдеще.