Новини

Алфарисърч: Правителството запазва доверието си

Шест месеца след старта на втория кабинет „Борисов", оценките за дейността му започват плавно да се поляризират. Очакванията за реформи и липсата на видими резултати в най-проблемните направления засилват обществената критичност, а сред причините за бавния ход на промените най-бързо нараства тежестта на тезата, че липсва желание и политическа воля за провеждането им. Това показват данните от социологическо проучване на „Алфа рисърч", проведено в периода 7-15 април сред 1020 души, съобщи Факти.бг. Към началото на април правителството успява да запази доверието си на равнището от началото на годината (23%), но отрицателните оценки бележат ръст от 36% до 40%. Сред най-последователните му привърженици се открояват симпатизантите на коалиционните партньори. Дори и тяхната подкрепа обаче не е напълно консистентна. Половината от избирателите на ГЕРБ (52%) застават твърдо зад кабинета, но сред тези на Реформаторския блок и АБВ подкрепата е в рамките на 25%. Мнозинството от симпатизантите на РБ - едни от най-взискателните в очакванията си за реални действия - се изместват към неутралната позиция (55%). Сред тези на АБВ и Патриотичния фронт дори е налице значителен дял неудовлетворени - съответно 33% и 43%. Както при първото правителство на Борисов, така и при второто, йерархията на най-успешните за хората политики се оглавява от инфраструктурната (38%), следвана от политиките в областта на културата (29%) и външните работи (25%) Оценките, които хората дават обаче, са вече значително по-умерени в сравнение с тези преди три години. Подобна е тенденцията и при политиките в сферите на вътрешен ред и сигурност (23%) и спорта (23%). Единственият сектор, който бележи положителен ръст в оценките за последните години, стартирайки от много ниски стойности е здравеопазването (от 10% през 2012г. до 19% към момента), анализират от социологическата агенция. Отношението към водените политики намира отражение и върху персоналните оценки за дейността на членовете на кабинета. Въпреки общото критично отношение към правителството, премиерът Бойко Борисов успява да запази доверието на 33% от избирателите. Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова остава начело на класацията на най-одобряваните членове на кабинета, повишавайки положителните си оценки от 21.4% през януари до 26.3% през април. Позитивен е трендът и в мнението за здравния министър Петър Москов - одобрението за действията му нараства от 21.1% в началото на годината до 24.3% през април. Тройката на най-успешните членове на кабинета се допълва от социалния министър Ивайло Калфин, положителните оценки за когото нарастват от 15.9% до 19.7%. Преобладаващо позитивни са мненията за работата на още няколко министри - Томислав Дончев (който обаче бележи лек спад спрямо януари от 18.7% до 15.3%), новия вътрешен министър Румяна Бъчварова, чиито положителни оценки нарастват от 3% до 8.6% и министъра на културата Вежди Рашидов - с ръст от 9.6% до 13.6% за същия период. Като най-неуспешна се оценява работата на образователния министър Тодор Танев (1.8% положителни срещу 17.1% отрицателни оценки), финансовия Владислав Горанов (3.8% положителни срещу 16.7% отрицателни) и икономическия Божидар Лукарски (3.7% положителни срещу 16.3% отрицателни). Поляризирано остава отношението към президента Росен Плевнелиев. Доверието към него бележи лек спад от 29% до 26% за последните три месеца, при 37% неодобрение и също толкова неутрални оценки. Останалите държавни институции не успяват да преодолеят острия дефицит на обществено доверие. Парламентът запазва одобрение от 11%, но критиката за дейността му нараства рязко от 46% през януари до 53% през април. Публичната активност на прокуратурата също не води до промяна в обществените оценки за нейната ефективност. Работата на системата като цяло и главният прокурор Сотир Цацаров в частност, продължават да са сред най-неодобряваните от хората. Както в началото на годината, действията на главния прокурор получават 11% одобрение срещу 41% неодобрение.