Новини

Експертен съвет ще определя политиката по геозащитната дейност

Възстановяват работата на Съвета по въпросите на геозащитната дейност към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Причината е големият брой активизирали се свлачища от началото на годината и последиците от тях. Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на първото заседание на експертното консултативно звено. „Съветът ще определя дългосрочната визия и цялостната политика за работа в сектора. Във функциите на звеното влиза и разглеждането на различни казуси. Участниците в него ще обсъждат и предлагат и необходимите законодателни промени. Целта е да бъде затегнат режимът особено в районите с активни свлачищни процеси”, подчерта министър Павлова. Тя припомни, че за тази цел вече са предложени промени в Закона за устройство на територията, и призова членовете на съвета да предложат своите корек­ции или допълнения към измененията. Ролята на съвета ще бъде да приоритизира нуждите, да дава становища и да съгласува инвестиционни намерения. Основната задача е увеличаването на бюджета за инженерно-геоложки мероприятия и регулация на режима на изграждане в проблемните райони. По този начин ще се регламентира по-добре превенцията на свлачищните и абразионните процеси. Експертното звено е съставено от представители на Геологическия институт към БАН, Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Висшето строително училище „Любен Каравелов”, Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков”, камарите на инженерите в инвестиционното проектиране и на архитектите, Съюза на архитектите в България. В него се включват също представители на МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура” и на държавните дружества „Геозащита”. На първата си работна среща участниците в заседанието приеха представената Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република България, ерозията и абразията по Дунавското и Черноморското крайбрежие. В разработения от екип на БАН документ е посочено, че за изпълнението на всички тези дейности до 2020 г. са необходими 871 268 000 лв. От тях близо 480 млн. лв. са предвидени за критични и неотложни дейности. Те ще бъдат преразгледани и приоритизирани още веднъж, за да се прецени кои са аварийните обекти, за които да се кандидатства за европейско финансиране още през тази година. За да се подобри противосвлачищната дейност, Националната програма предлага да бъде усъвършенствана базата данни. За целта трябва да се допълни регистърът на тези обекти и да се утвърдят критерии за интегрална оценка за опасност от свлачища. Необходимо е да се съставят и карти за свлачищен риск, уязвимостта на терените, както и технологични карти за допустимо строителство. Според документа трябва да се създаде организация за управление и ползване на специализирана компютърна библиотека за геозащита и широка библиографска справка. Важно е да се разработи и програма за компютърно търсене, правила за информационен трансфер и обмен, както и динамична прогнозна и съветваща система за подпомагане планирането на противосвлачищни мероприятия и вземането на управленски решения. По думите на Лиляна Павлова Националната програма подлежи на изменения и допълнения при възникване на непредвидими свлачищни, ерозионни и абразионни процеси в големи размери и с тежки последствия. Планираните средства също ще търпят корекции в зависимост от промените във финансовата система през следващите години и ще се уточняват при разработването на конкретни проблеми. Предстои документът да бъде внесен за разглеждане и одобрение от Министерския съвет.