Наука

Доц. д-р инж. Богомил Петров: В университет като нашия не може да правим само чиста наука

Невена Картулева Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) публикува одобрените за финансиране научни предложения на колективи от преподаватели във висшето учебно заведение и на докторанти. За в. „Строител“ повече за проектите разказа доц. д-р инж. Богомил Петров – зам.-ректор по научно-изследователска и проектантска дейност. Той уточни, че одобрените предложения са разделени в две направления – теми на общо основание и подпомагане на редовни докторанти. Първите се изпълняват от колективи от преподаватели в УАСГ, ръководени от техен колега, докато вторите се водят от ръководителя на докторанта. Средствата за тях се отпускат най-вече за купуване на апаратура и материали за експерименти и финансиране на самото провеждане на опитите. Освен нови през тази година са одобрени и вторите фази на проекти, започнали миналата година. Финансирането на научно-изследователската дейност е със субсидия от Министерството на образованието и науката. За УАСГ тя е около 206 хил. лв. през 2015 г. „Имаме преходни остатъци от миналата година в размер на около 15 хил. лв., така че сумата за научна дейност става общо около 226 хил. лв.“, уточни доц. Петров. Той допълни, че средствата не се разпределят поравно между проектите, а всяко предложение съдържа програма и финансов план. Те се оценяват от комисия по наука, сформирана със заповед на ректора, която включва зам.-деканите по научно-изследователска работа на петте факултета и по още един представител от всеки факултет. Тя заседава поне няколко пъти, докато разгледа проектите, финансовия план, обосновката, необходимостта от изразходване на определени средства, и накрая излезе с решение за кое предложение каква сума да одобри. Всичко това обаче става чрез точкова система за оценяване. Членовете на комисията първо самостоятелно дават определен брой точки според двайсетина показатели, а решаваща е общата оценка и обосновката на финансовия план. Проектът с най-висока стойност е за 25 хил. лв. По него работи колектив от Геодезическия факултет с ръководители проф. д-р инж. Славейко Господинов и доц. д-р инж. Елена Пенева-Златкова. Темата е „Обобщена методология за прецизна нивелация“. Доц. Петров подчерта, че този проект не е най-високо оцененият, но финансовата му програма е тежка и затова за него са отпуснати повече средства. Всъщност предложението, събрало най-голям брой точки, е чисто научен проект на доц. д-р инж. Соня Първанова на тема „Числено моделиране и анализ на системи почва – конструкция чрез хибридна МГЕ-МКЕ формулировка във времеви интервал“. Зам.-ректорът посочи като най-иновационен проекта на доц. д-р инж. Георги Иванов на тема „Изследване на открито от нас ново явление в нанотънки материали с възможност за биосензорни приложения за контрол на качеството на водите“. „Ако проектът завърши с успех, то резултатите може да са с доста добро приложение. В последно време се въвеждат нанотехнологии – те имат място навсякъде. Но първо се започва от базови науки, като физика, химия, и малко по малко се внедряват и в приложни науки, като инженерните“, каза още доц. Петров. Друг интересен проект е „Оптимизиране на експертния капацитет за пространствено планиране в България“ на доц. д-р арх. Милена Ташева-Петрова. Разработката изследва градоустройствените решения, урбанизма и устойчивото развитие на регионите. Сред предложенията, финансирани на втория етап, е „Експериментално изследване на поведението на едропанелните съединения“ на доц. д-р инж. Атанас Николов. „За съжаление малко са хората, които знаят как са проектирани тези сгради, какви са системите, по които са правени, и какво е реалното състояние на голяма част от връзките в тях. Изследването разглежда 7 съществуващи едропанелни системи и поведението на техните връзки при сеизмично въздействие. Скоро се проведе събрание на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС), на което обсъждахме, че топлоизолацията трябва да се полага върху стабилна конструкция. Така ще има гаранции, че извършеното е икономически ефективно поне в следващите 20 години. В България нямаме апаратура, с която да изследваме състоянието на връзките в панелните сгради. Скенерите и другите машини, с които разполагаме, не са подходящи за целта. Те са за дълбочина до 5 см – за откриване на армировка, за диагностициране състоянието на скелета, но не и на връзките“, обясни доц. Петров. По думите му апаратурата, с която се определя това, струва около 100 хил. евро и към настоящия момент няма лаборатория у нас, която да може да си позволи да я купи. Затова той призова в рамките на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради с ресурс 1 млрд. лв. да бъдат отделени средства и за апаратура за диагностициране състоянието на връзките в едропанелните постройки. „Моето кредо винаги е било, че в университет като нашия не може да правим само чиста наука. Тя трябва да е приложна и да знаем къде можем да я използваме. Но държавата няма поръчка за нас. Очакваме да се каже: „Имаме следните проблеми, искаме да бъдат разрешени“. Тогава за нас би било много по-лесно. А сега налучкваме и стреляме напосоки, въпреки че специалистите в УАСГ са достатъчно, за да могат да излязат с актуални предложения. И все пак предложенията предшестват поръчката, а не би трябвало да е така. По моему е необходимо една развиваща се държава да реши какви са приоритетните й направления – дали ще иска нови материали, технологии, съвременни конструкции, или ще обърне внимание на сеизмичното обезпечаване на нашите училища и болници, защото това съвсем не е за пренебрегване. Нужни са ясни приоритети“, обобщи доц. Богомил Петров.