Наука

Студенти дават идеи за нов живот на „Римската стена”

Срокът за представяне на проектите е 31 май

Невена Картулева Община Лозенец, „Пазари Изток“ ЕАД и Университетът по архитектура, строителство и геодезия обявиха студентски конкурс на тема „Ревитализиране на площад „Римската стена“ (Старата стена). Той е с общ награден фонд 6 хил. лв., осигурен с подкрепата на общинското дружество. 3 хил. лв. са за класиралото се на първо място предложение, 2 хил. лв. – за второ, и 1000 лв. – за трето. Срокът за предаване на проектите е 31 май 2015 г. В изготвянето на предложенията студентите могат да използват предварителни проучвания за реконструкцията на пазар „Римската стена“, чиито автори са архитектите Димитър Паскалев и Аспарух Марков и социологът Никола Венков. Анализите, съгласуването с НИНКН, както и скиците на Старата стена са част от пакета документи за участие в конкурса. Проучването представя всички страни на проблема, както и три възможни варианта за инвестиционна програма. Повече за идеята разказа пред в. „Строител“ доц. д-р арх. Ясен Кьосев, зам.-декан по учебната дейност на Архитектурния факултет и координатор на конкурса от страна на УАСГ. Той уточни, че срокът за провеждането му е съобразен с вътрешните графици на университета, за да не съвпада с изпитна сесия. „Затова се спряхме на втората половина на летния семестър. Конкурсната разработка ще може да се зачете като част от градоустройствения проект на студентите от IV курс. В него те разработват жилищна територия с локален център, част от времето за тази разработка сега ще могат да посветят на пазара „Римската стена“. Така ще ги стимулираме да участват“, обясни доц. Кьосев. Макар че конкурсът е отворен за всички възпитаници на УАСГ от Архитектурния факултет, той подчерта, че би било добре да се включат по-напредналите в обучението си студенти – от III до V курс. „Свързахме участието в конкурса с учебните проекти на студентите в градоустройствените дисциплини. Очевидно крайната цел е възложителите да съберат банка със смели идеи“, обобщи зам.-деканът. Журито, което ще оценява предложенията, ще бъде съставено от представители на Архитектурния факултет, на общината и членове на институцията, която осигурява наградния фонд – „Пазари Изток“ ЕАД. В отговор на въпрос как се е появила идеята за конкурса доц. Кьосев напомни за това, че и УАСГ, и пазарът „Римската стена“ са на територията на община Лозенец, и то в пряка близост. „При честването на 70-годишнината на висшето училище и други радостни събития винаги сме канили официални гости, съпричастни с дейността на университета. Традиционно поддържаме контакт и с районния кмет Любомир Дреков. Той няколко пъти участва в наши форуми и сме осъществили контакти между ръководството на университета и общината. Тя пък работи с „Пазари Изток“ ЕАД, което стопанисва пазара. Предложението беше отправено от общината и дружеството към ректора на УАСГ проф. Красимир Петров и той възприе инициативата, свързана с ревитализация на „Римската стена”. Така се стигна до организацията на конкурса“, разказа той, като подчерта, че подготовката е отнела доста време. Причина за това е било съгласуването на програмата на конкурса с Националния институт за недвижимо културно наследство. Зам.-деканът изрази надежда, че някои от идеите на студентите ще бъдат реализирани. Те обаче все още нямат правоспособност и заданието е с учебен характер, макар че касае съществуващ обект. Според доц. Кьосев именно това е най-важното, тъй като при акредитационните процедури, които се провеждат регулярно за висшето училище, особено значение се отдава на практическата насоченост на обучението. „Проектантската практика е изцяло в частния сектор и не можем директивно да осигурим на студентите продължителен стаж в проектантски бюра. Затова се стремим, доколкото е възможно, да даваме реални задачи в курсовите проекти. Самата работа по проектите е ценна за тях, дори идеите им да не бъдат осъществени. Но надеждата ми е, че най-добрите ще бъдат“, коментира доц. Ясен Кьосев. Той подчерта, че очаква ползотворни предложения. По думите му мястото предполага трудности и оригиналност, защото теренът е малък, проблемите - сложни, а възможностите могат да са богати, само ако се откриват нетрадиционни решения. Възпроизвеждането на старата схема с една пасажна ос и двустранно търговско застрояване е най-лесно. Но какво можем да допринесем, е въпрос, който касае контакта с околните улици, начините за благоустрояване, предвиждането на бъдещото им използване, препоръките към организацията на движението, смята зам.-деканът. „Застрояването наоколо също предопределя известни изисквания за обслужване на околните сгради, което предполага ограничения. Но все пак ще се стремим към решения, които са приятелски към пешеходеца. Ще се търсят възможности за споделяне на околното пространство, така че то да не се използва само за паркиране. Перманентността на павилионите е въпрос, който също може да се решава при подобен конкурс. У нас традиционно пазарите са стационарни структури – сгради или комплекси от сгради. Но пък има и друга практика, която предполага мобилност за част от тях“, обясни доц. Кьосев. Според него ниската етажност и наличието на покривна повърхност на настоящия обект, видима от околните сгради, поставят задачи за петата фасада на обекта. Трябва да се търсят не само визуално подходящи, но също така енергийно ефективни и микроклиматично благоприятни решения за общо или частично покритие над павилионите и пасажа, евентуално покривно озеленяване и т.н. Друг важен въпрос, който трябва да бъде решен в проектните предложения, е покриването на пасажната площ. Сега тя е покрита с отделни елементи от търговците, но общият резултат не е особено естетичен и ефективен. „Задачата поставя проектанта пред редица дилеми, затова очаквам разнообразни предложения“, обобщи доц. Кьосев. Той обаче подчерта, че има и константи, и то не само по отношение на културното наследство, но и по отношение на комуникациите и дефицитът от терени за паркиране. По думите му именно с това са свързани и най-големите проблеми. Запазването на подземните обекти, свързани с целостта на стената, също е нещо, което поставя ограничения. „По отношение на композицията на търговския пасаж бих се радвал, ако се появят алтернативи на коридорообразния тип, който просто свързва бул. „Христо Смирненски“ с пиацата около Старата стена. Възможно е да се даде приоритет на едната или другата редица павилиони, както и на едната или другата обслужващи улици с оглед едната да се използва и като пространствен резерв за провеждане на различни епизодични дейности и събития. В силуетно отношение и като образ ще се спазва подчиняването на всички елементи на основния – Старата стена, която заради разполагането на олтарните ниши (михраб) има своя строга пространствена ориентация“, допълни доц. Кьосев.