Новини

Мостовете на Габрово разказват истории

Стари и нови, цели 20 на брой, те се вписват умело в градската архитектура

Елица Илчева Част от многото габ­ровски чудеса са мостовете. Няма друг български град, който само с камък и метал над реките да разказва истории. Според специалистите фактът, че 10 от 20-те моста са с архитектура с духовни послания, посветени са на определени събития или явления, е нещо уникално. Баевият мост е най-популярен. Той представлява буквална среща на старо и ново, след като в непосредствена близост до първото съоръжение е построено второ. Единият е съграден през 1855 г. от майстор Минчо Стоянов, ученик на Уста Кольо Фичето, в чест на участието на габровци в Априлското въстание през 1876 г. Вторият - през 1967 г. Името идва от съществувалата някога в близост воденица, една от многото по това време по течението на река Янтра. Старият мост е от дялан камък и е паметник на културата. Той е един от малкото останали каменни съоръжения в градска обстановка. Този тип обикновено са по шосетата. Интересно е, че макар да възпява въстанието, на най-високата му част има надпис, според който е съграден с подкрепата на султан Абдул Меджид. С течение на времето мостът остарявал и станал тесен за града. Даже бил нарочен за събаряне. Но в крайна сметка е реставриран през 1968 г. и започнал да се ползва само от пешеходци. За да поеме автомобилния трафик почти долепен до него, година по-рано се появил втори, който поел автомобилния поток. Вече двоен, той, от една страна, припомня за участието на габровци в Априлското въстание, а - от друга, за приноса им за новобългарското образование с откриването на Априловското школо през 1835 г. Интерес представляват скулптурните композиции „Априлци”, „Наука” и фигурата „Раненият въстаник”, които са дело на творческия колектив: проф. Илия Илиев, Димитър Димитров, Борис Гондов. Бичкинският мост е построен според някои източници през 1882 г., а по информация от други - 1871 - 1872 г., от майстор Минчо Стоянов. По онова време е свързвал двата бряга на река Янтра в село Бичкиня. През 1991 г. е пострадал от голямото наводнение и няколко години по- късно след много неуспешни опити е взривен. Мостът на лъвовете е зад сградата на Драматичен театър „Рачо Стоянов”. Той е построен над река Синкевица и е успореден на река Янтра. Това е мястото, където двете реки се събират в едно, и е интересно, че от него могат да се видят още няколко моста – На занаятите, „Игото“, Баев - стар и нов. На моста има 4 скулптури на лъвове, изработени от бял врачански камък, всеки от които държи по един от символите на град Габрово. Знакът на водата със задвижваното от нея вод­но колело е дублиран, за да бъдат равно почетени двете реки. Другите два символа са наковалнята на Рачо Ковача и книгата, указваща Габрово като люлка на българското образование. Мостът „Игото“ е относително „млад”. Построен е по идея на архитект Никола Ямантиев през 1935 г. Името му идва от факта, че в скалата над него до Освобождението се е намирал турският конак. Там забележителна е скулптурната композиция от четири фигури - първата е на основателя на Габрово Рачо Ковача. Втората е на лъв, символ на бунтовническия дух, третата и четвъртата са Майка България и българинът, успял да разкъса оковите с цената на всичко. Композицията от 4 фигури е дело на известния български скулптор Любомир Далчев и е направена година след моста. Мостът на занаятите прославя сръчните ръце на габровци и също е паметник на културата. Реставриран е преди няколко петилетки и предназначен единствено и само за пешеходци. Изграден е през 1963 г. В четирите му края са представени типични за Габрово занаяти чрез скулптурните композиции „Текстилци”, „Кожари”, „Грънчари” и „Строители”, сътворени през 1965 г. На Моста на изкуствата Величко Минеков през 1964 г. е изваял 4 грациозни скулптури от бял камък - музата на музиката Евтерпа, актьор с маска в ръка – символ на драматичното изкуство, две Терпсихори, превъплътени в кипри български девойки, играещи ръченица. Четвъртата фигура олицетворява плодородието.Съоръжението е над река Синкевица и носи още името Боровски мост. И още, и още... Горнокрайският мост е в центъра на града, но някога тук е бил краят му. Все пак Габрово е провъзгласен за град със султански ферман през 1860 г. Шиваровият мост е построен през 1967 г. и води към стадион „Христо Ботев”, така че съвсем логично е оформен като мост на спортовете от проф. Илия Илиев. Следват мостът „Христо Ботев” и останалите по-незабележителни негови „братя”. През 1855 г. е съграден Падалският мост поради настояването на габровци заради разширението на селището по левия бряг на Янтра, което се случва по времето на султан Абдул Меджид. През 90-те години на ХХ век е съборен.