Новини

Позиция на Министерството на регионалното развитие и благоустройството

Относно записване в българския регистър на населението на родени извън страната деца с българско гражданство

Единен граждански номер (ЕГН) на български граждани, родени в чужбина, съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), се дава по реда на Глава четвърта СЪЗДАВАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА РЕГИСТЪР НА ЕДИННИТЕ ГРАЖДАНСКИ НОМЕРА, Раздел II. Ред за даване на ЕГН от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация - от териториалните звена на главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГД ГРАО) въз основа на постъпило „Искане за ЕГН“, изготвено от съответната общинска администрация, с приложено към него копие от препис или извлечение от съставения чуждестранен акт за раждане. Откази за даване на ЕГН на лица, родени в чужбина, не са правени от териториалните звена на ГД ГРАО. В изпълнение на задълженията си по чл. 28, ал. 3 от Устройствения правилник на МРРБ териториалните звена на ГД ГРАО методически ръководят и контролират дейностите, свързани с гражданското състояние, като изискват от длъжностните лица по гражданското състояние от общинските администрации стриктно да спазват ЗГР при регистриране на раждане, настъпило в чужбина. След извършена наша проверка се установи, че само през последната една година (от м. май 2014 г. до м. май 2015 г.) са дадени ЕГН на над 19 000 български деца, родени в чужбина, на които са съставени актове за раждане в Република България и същите са вписани в регистъра на населението – Национална база данни „Население“. От тях около 12 000 са вписани без бащино име (съгласно издадените в чужбина документи за раждане). По данни от общинските администрации минимален е интересът и в изключително редки случаи родителите са консултирани относно бащино име на детето им, когато такова липсва в чуждия документ. Актове за раждане на български граждани, родени в чужбина, се съставят в Република България по реда, регламентиран в Глава III, Раздел VII на ЗГР – въз основа на получен препис от чуждестранния акт за раждане, като данните в българския акт за раждане се вписват без изменение така, както са в чуждия документ. Законът не предвижда добавяне на бащино име при регистриране на раждането в страната, ако такова липсва в чуждия документ, тъй като съгласно всички редакции на чл. 72, ал. 3 от ЗГР, от влизането в сила на закона през 1999 г. до момента, при съставяне на акт за раждане въз основа на документи от чужбина, данните в акта (име, родители и други) се вписват без изменение въз основа на получения препис. Задължение за вписване с три имена (собствено, бащино и фамилно) в акта за раждане е регламентирано единствено за родените в Република България български граждани (чл. 9, ал. 1 от ЗГР), като в чл. 13 е определен реда за образуване на бащиното име – от собственото име на бащата с наставки –ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. С ал. 2 на чл. 9 от ЗГР е дадена възможност, при съставяне на акт за раждане на български гражданин, роден извън територията на Република България, бащиното (ако има такова в чуждия акт за раждане) и фамилното име да се впишат с наставки –ов или –ев и окончание съобразно пола, ако това писмено е заявено от родителите до три години от раждането на лицето. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗГР дава тази възможност само, ако в чуждия акт има вписани бащино и фамилно име, но не дава възможност за добавяне на бащино име, когато такова липсва в преписа от чуждестранния акт. Следва да се има предвид, че не са редки случаите, в които при раждането си в чужбина български граждани същевременно придобиват и друго гражданство (по месторождение или по произход, когато другият родител не е български гражданин). Вписването на тази категория лица с други имена (добавяне на бащино име) създава самоличност, различна от тази в другата държава, чийто гражданин е лицето, а това от своя страна би създало затруднения на самите тях при легитимирането им извън Република България. ЗГР гарантира вписване на данните от гражданската регистрация по начина, по които те са се случили извън Република България, тъй като засилената през последните години мобилност на гражданите (обучение, работа, сключване на граждански брак и др.) предполага същите да могат да получават извлечения от актовете си за раждане (от държавата, където те са родени и от Република България), в които името им е записано по един и същи начин. В случай, че лицата притежават български документи (за самоличност, акт за раждане и др.) в които са записани с различни имена, същите следва пред чуждестранните органи да представят и удостоверение за идентичност на име. Добавянето на бащино име при съставяне на акт за раждане, когато същото липсва в чуждестранния акт, би създало затруднения за самите лица. Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностни лица по гражданско състояние. Такива лица, съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗГР, са кметът на общината, както и кметовете на кметствата, кметските наместници и длъжностни лица от общинската администрация, на които с писмена заповед кметът е възложил да изпълняват тази функция. Отговорността за гражданската регистрация на територията на общината, на основание чл. 4, ал. 3 от ЗГР, е на кметът. Предвид изложеното Ви уведомявам, че ГД ГРАО не е въвеждала нова административна практика в противоречие със закона и при изпълнение на задълженията си по чл. 113, ал. 2 от ЗГР за методическо ръководство, винаги е давала указания за стриктно спазване от общинските служители на законовите изисквания при изпълнение на дейностите, свързани с гражданската регистрация.