Кастелабате - Райското кътче на Юга

Светослав Загорски Един объркан и уплашен пощенски чиновник пристига от Милано посред нощ в малко градче на брега на Тиренско море, само на 120 км южно от Неапол. Този човечец очаква най-лошото, а се оказва, че буквално е изпратен в рая. И той си има име – Кастелабате. Това е началото на сюжета на култовата италианска комедия Benvenuti al Sud („Добре дошли на Юг”). Кастелабате е град на италианското крайбрежие в областта Кампания и можете да отидете дотам, като акостирате с ферибота в Бари и пропътувате 240 км. Другият вариант е да изминете 120 км от Неапол. Определено ще останете очаровани. Мястото неслучайно е част от престижния клуб „Най-красивите градчета в Италия”. Кастелабате обаче донесе световна слава на региона именно с невероятната комедия „Добре дошли на Юг” на режисьора Лука Маниери, която излезе по кината през 2010 г. Забавните и романтични отношения между героите в лентата се развиват сред естествения декор на градчето. Във филма се разкрива не само природната красота на Кастелабате, но и безгрижният живот на жителите му. Всъщност Кастелабате се състои от две части – средновековния квартал „Борго”, разположен на върха на хълма Сан Анжело, и крайбрежните зони в подножието. Тук плажовете са разкошни – фин пясък и кристално чистата вода на Тиренско море. Територията е изцяло защитена, защото се намира в Националния парк Чиленто и прелива към морския резерват. Отстои само на 60 км от Салерно, който е точно по средата между Неапол и Кастелабате. Градът получава името си от Castello Abbot (букв. Крепостта на абата), построена през XI в. за защита на местното население от набезите на сарацините. Сега тя е музей на града, в който можете да видите древни находки. Интересна е подземната част. Тя е обширна и включва жилищни помещения, пекарна и резервоар за вода. Лабиринтите са направени също заради сарацинските нападения. От главната порта на замъка се открива прекрасна гледка към морето и целия залив Салерно, както и към островите Капри и Иския. Кастелабате, подобно на много други италиански южни градчета, е изтъкан от лабиринтите на тесните калдъръмени улички. По тях на някои места е трудно да се разминат дори двама души. Повечето къщи, вили и дворци (в умаления вид на това понятие) са изградени през XVII в. Може би най-известната част от града е уютният площад, чието име е просто Piazza. Представлява тераса с кулички, надвесена над морето. Голяма част от филма за безгрижните служители на италианската поща е сниман тук, но вместо легендарния клон на разносвачите ще намерите уютно кафене, носещо името на филма и украсено със снимки на героите. Криволичещ път води към друга част на Кастелабате – тази, която е на брега. До там са 19 км през живописна панорама, която редува червени скали с очарователни заливи и златисти плажове. На крайбрежието ще видите малки кули, от които са предупреждавали за пиратски нападения. Най-добре запазена е „Пероти”, която се слива с едноименния дворец на бароните Пероти. Построена е през далечната 1570 г. и гледа към плажа Марина Пикола. В близост са и вилите на местните благородници от онова време – все уважавани неаполитански семейства. Тук е моментът да кажем, че историята на града всъщност е свързана с мъчителното обединяване между двете му части – тази на хълма със замъка Кастелабате и територията около морето и пристанището Санта Мария. И днес цялото име на града е Санта Мария ди Кастелабате. Първоначално пристанището е било основно раз­товарно за областта, а стоките – слама и брашно. Там са запазени две от историческите сгради – Старата пещ и параклисът. За дата на основаване на града се смята 1767 г., когато идва маркиз Сан Анжело, който започва да развива стария град около пристанището и да го свързва със замъка Кастелабате. В началото градът е носел името Долно Кастелабате и Кастелабате Марина, а впоследствие го кръщават на името на светицата и на църквата. През септември 1943 г., по време на Втората световна война, голяма част от крайбрежието на Салерно е използвано за десант на съюзническите войски. Те стъпват именно на златните плажове на Кастелабате и оттук тръгват към Рим. Развитието на града като курорт започва през 70-те години на миналия век, когато се изграждат вили и хотели, както и резиденции на богати неаполитанци и чужденци. Кухнята тук е типичната за Кампания, но най-известният специалитет е гигантската биволска моцарела в смешни конусовидни форми. Другото сирене, което трябва да опитате, е Сacioricotta Caciocavallo. Естествено, не пропускайте да пиете по едно малко „Лимончело” – световноизвестния лимонов ликьор, който има подобаващо място във филма. Сладкишите също не са за пренебрегване. В района растат уникални смокини със защитено географско наименование. Могат да се отглеждат само тук. Сушените смокини с дафинов лист и семена от магданоз се продават нанизани на тънки шишчета. Може да опитате и деликатесни смокини, потопени в шоколад, които са превърнати в ароматни бонбони. Сред интересните места е светилището „Санта Мария ал Маре”, което днес представлява църква с три купола и камбанария върху шестоъгълна основа. Построено е през 1836 г. на мястото на някогашния параклис от XII в., в близост до плажа Марина Пикола. Решението да се посвети храмът на Санта Мария ал Маре се дължи на поклонническо движение на хиляди семейства, които са емигрирали през XVIII в. от места, където изключително са почитали Дева Мария. Самата църква в този си вид е издигната до светилището едва през 2007 г. Местна атракция е бронзовата статуя на Санта Мария ал Маре, разположена до морето. Тя е издигната по инициатива на подводничарите, които смятат, че така получават защита при своите гмуркания. Една от култовите сгради в Кастелабате е вила „Матарацо”. Тя е била издигната през XIX в. като лятна резиденция на граф Франческо Матарацо, който впоследствие, през 1881 г., емигрира в Бразилия. Вилата е на първа линия до плажа, с много зелени пространства, които преливат в лозето на семейството. Има голяма тераса, която гледа към морето и целия имот. Вътре в имението има бронзова статуя на констабиле Матарацо – син на граф Франческо. По стените на салоните ще видите красиви географски карти на пътешествията на графа, а интересна сграда е и старата конюшня. В близост до брега е също дворецът Белмонте, разположен в голям парк. Построен е през 1733 г. като комбинация от отделни съществуващи сгради. Първоначално се е използвал за ловна хижа на Бурбоните, когато са владеели Неапол, а впоследствие става дом на принц Гранито Пигнатели ди Белмонте. И в края на нашия разказ ще се върнем към друго култово място от „Добре дошли на Юг”, където се разиграва финалът на филма – Пристанището на котките. Там кипи голяма част от живота на Кастелабате. Това е красива аркада, разположена на пясъка. Светещите арки предизвикват през нощта асоциация на котешки очи, видени от морето, и оттам идва и името на пристанището. То датира още от XII в. и арките са служели като отделни силози за различни стоки, най-вече зърно, вино и зехтин. През годините са сменили няколко пъти своето предназначение – от места, където рибарите са пазели мрежи и оборудване за риболов, до зона за търговия, а днес има и романтичен ресторант.