КСБ за региони в растеж - Ловеч

Област Ловеч обхваща територия от 4128,8 кв. км и е с население 141 422 души. Разположена е по северните склонове на Средна Стара планина и Централния Предбалкан до Деветашкото плато и началото на Дунавската равнина. Разделена е на 8 общини, носещи имената на главните си градове – Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин и Ябланица. Граничи със София, Плевен, Велико Търново, Габрово, Стара Загора и Пловдив. През територията й минават две главни транспортни артерии – път І-4 (София – Севлиево – Велико Търново – Шумен) и път І-3 (Ботевград – Коритна – Бяла). Те осъществяват връзките на Ловеч със съседните и други области и със столицата. Важна транспортна артерия е път ІІ-35 по оста север – юг, осъществяващ връзката от Плевенска област през старопланинския проход Троян – Кърнаре към района на Пловдив. Областният град Ловеч се намира в Средния Предбалкан. Разположен е в котловина, оформена от Ловчанските височини и широко отворена на север. Релефът е предимно хълмист, в североизточната част – хълмисто-равнинен. Ловчанските височини (665 м н.в.) представляват продълговати ридове и хълмове с предимно плоски била и стръмни в горната си част склонове по поречието на река Осъм. Градът има компактна форма и заема речните тераси на р. Осъм. Средната надморска височина е 200 м. Разнообразие в ландшафта внася хълмът Акбаир (450 м н.в.), който огражда града от юг и чиито склонове се спускат стръмно към поречието на р. Осъм с красиви скални образувания. Основната част от Ловеч е разположена най-ниско - на 150 – 190 м н.в., с наклон на терена 3 – 8%. Територия и население Град Ловеч заема 946 кв. км площ в североизточната част на Ловешка област. Обхваща 22,89% от територията на региона и е на първо място по големина в сравнение с другите 7 местни администрации. Общината има 35 населени места, от които 34 села. Инж. Пламен Василев, председател на ОП на КСБ – Ловеч: Трябва да се създават обединения и консорциуми между малките и средните фирми Г-н Василев, какво е състоянието на сектор „Строителство” в Ловеч? Състоянието на сектора в Ловеч не е добро. Това се дължи главно на икономическата обстановка в страната. Почти липсват частните инвестиции. От друга страна няма и голям брой обществени поръчки. Това неминуемо се отразява негативно на строителните фирми в региона, за които няма работа. Колко фирми членуват в ОП на КСБ – Ловеч, и колко са вписани в ЦПРС? Общият брой членове на Областното представителство на КСБ в Ловеч е 29, като дори при тази стагнация на пазара имаме 5 нови. От тях само 4 – 5 компании имат по 40 – 50 души средносписъчен състав на персонала. 8 фирми са с по 15 – 20 души персонал. Всички останали са с до 10 души. В Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) са вписани 41 компании. Какви са основните дейности на ОП на КСБ – Ловеч? В заседателната ни зала всяка първа сряда от месеца се провеждат неформални срещи на членовете на Областното представителство. След многократни проучвания се превърна в практика ОП на КСБ – Ловеч, да съдейства за следните обучителни курсове за членовете на Областното представителство: „Координатор по безопасност и здраве”, „Длъжностни лица за координатори по безопасност и здраве”, „Контрол върху качеството на изпълнение на строителството и за съответствие на влаганите в строежите строителни продукти със съществените изисквания за безопасност”. През март се проведе работна среща на членовете на ОП на КСБ – Ловеч, с кмета на общината Минчо Казанджиев, зам.-кмета по строителство, архитектура и екология Младен Младенов и директора на Дирекция „Проекти, програми и инвестиции“ инж. Пенка Николова. Обсъдихме строителния план за 2015 г. и стартирането на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. В заседателната зала на Областното представителство се състоя среща с директора на „Инспекция по труда” – Ловеч. Темата беше свързана със зачестилите случаи на тежки инциденти в сектор „Строителство”. Представихме въпросник за самоконтрол, който ще помогне на работодателите да определят сами доколко са изпълнени изискванията за безопасност и здраве при работа и какви пропуски имат. Обсъдихме и възможностите за сътрудничество между „Инспекция по труда” и членовете на Областното представителство. На 15 май 2015 г. в офиса на ОП на КСБ – Ловеч, бе проведена работна среща с кмета на община Ловеч, зам.-кмета по строителство, архитектура и екология и директора на Дирекция „Проекти, програми и инвестиции“. От общината отправиха молба за съдействие относно подобряване състоянието на участъци от пешеходната зона на града и беше взето решение да започне ремонт. Рехабилитацията беше извършена от „Милепрес Славчев“ ООД, „Булмесстрой“ ЕООД, „Елит МХ“ ЕООД, „Геоцвет“ ЕООД и „СИРС – Стоянова“ ООД. Така строителният бизнес в Ловеч подпомогна общината, която купи необходимите материали, а трудът беше положен безвъзмездно от фирмите. Какви са основните проблеми, с които се сблъскват компаниите от областта, и как могат да бъдат решени? Един от основните проблеми е начинът на провеждане на обществените поръчки. По време на срещи с кмета сме задавали въпроса не е ли възможно една голяма поръчка да бъде разделена на няколко по-малки лота, за да може повече фирми да участват. Според мен най-негативна в цялата схема е ролята на консултанта. Той отива при кмета и създава условията и правилата за търга. В същото време работи и с другата страна – бъдещия изпълнител. В обществената поръчка задава такива критерии, че малките фирми да не могат да участват. Решението на този проблем е създаването на обединения и консорциуми между малките и средните компании. Това е и нашата основна задача през новия програмен период. Сивият сектор също е голям проблем за фирмите от региона. Още повече когато администрацията е неефективна срещу него. Какво очаквате от новия програмен период 2014 – 2020 г.? Изтече първото полугодие на 2015 г., но към момента все още няма обявени обществени поръчки за новия програмен период. Все пак продължаваме да се надяваме, че ще има проекти, разделени на по-малки лотове, за да могат и местните фирми от Ловеч да участват. Инж. Христо Христов, президент на „Ника” ООД: Обектите да се редуцират до 3 – 4 категори „Ника” ООД е малка строителна фирма, която се сблъсква с проблеми, подобни на тези, с които и останалите колеги в страната. Бих искал да акцентирам върху няколко неща. На първо място това са дискриминационните условия при провеждането на търговете. Имаме и проблеми заради твърде остарелия Закон за устройство на територията (ЗУТ). В него са заложени категории на обектите, в повечето от които няма логика. Ще ви дам пример. Един навес, тип сеновал, намиращ се от лявата страна на пътя и съдържащ различни материали, като пясък и т.н., е от V категория. Същият този сеновал, ако се намира от дясната страна на пътя, става I категория. Защо? Обектът е един и същ. Неговата експлоатация е друг въпрос. Според мен обектите трябва да се редуцират до 3 – 4 категории. Първа да бъдат магистрали, язовири, тунели и др. Останалите са напълно традиционни, модулни съоръжения, в които няма нищо сложно, за да бъдат допълнително утежнени с определена категория. Бранимир Тотев, представител на „Елит – Мх” ЕООД: Сивата икономика е един от големите проблем Проблемите са много. Ще дам пример. Спечелихме обект, за който определящ беше срокът – 12 дни. Спахме на мястото, но го изпълнихме. Проектът беше разделен на 3 лота, единият от които е екопътека. Фирмата, която трябва да я изпълни, не е от Ловеч, а в момента има и други обекти, затова за нея срокът беше удължен чак до август. И сега заради това ние не можем да си вземем парите. А дори и аванс нямаше. С друг абсурд се сблъскахме преди 5 години. Извадихме необходимите документи, за да можем да работим с дограма. Всичко ни струваше около 10 хил. лв. Впоследствие обаче се оказа, че няма кой да осъществява контрола дали имаш, или нямаш тези книжа. Сивата икономика също е един от големите проблеми в сектора. Инж. Валентин Съев, управител на „Съев 91” ООД: Някои изисквания при провеждането на процедурите са абсурдни Праговете трябва да бъдат значително намалени. Няма логика дадена фирма да командирова работници в друг град, но себестойността на изпълнените от нея дейности да бъде по-ниска, отколкото на някоя местна компания. Въпрос на законова обосновка е търговете да се играят по региони. Така ще има работа и за местните фирми. За жалост не очаквам нищо и от новия програмен период 2014 – 2020 г. Определено не съм оптимист. В Ловеч вече почти няма млади хора – не само в строителството, а във всички сфери. Инж. Тотьо Дацов, управител на „Водно строителство 2001 Ловеч” ООД:  За строителите от областта е трудн „Водно строителство 2001 Ловеч” ООД е първоприемник на окръжната фирма „Водно стопанство”. През годините сме построили редица обекти, но в момента положението в областта е тежко. През 1998 г., когато изпълнявахме първия воден цикъл на града, имахме 140 души персонал. В момента те са едва 15. При нас работеха 4-5 техници, докато сега нямаме такъв. От 2007 г. не съм печелил обект от общината. Причината за това е в условията, които се поставят в търговете. Например има изискване да си изпълнявал подобен проект преди 3 или 5 години. А аз съм правил десетки километри водопроводи, но преди по-голям период от време. Александър Георгиев, управител на „Геоцвет” ЕООД: Най-добрият вариант би бил да се избира усреднена оферта Много пъти съм споделял с колегите какъв според мен трябва да бъде методът за провеждане на обществените поръчки. Основните показатели за спечелването на търга са два – стойност и времетраене. За една поръчка играят, да речем, 20 фирми. Първите 5, които са дали най-висока стойност, и последните 5, които са с най-ниска, отпадат. Така остават 10 компании. След това трябва да отпаднат фирмите, дали най-продължителен и най-кратък срок за изпълнение на обекта. Най-добрият вариант би бил да се избере усреднената оферта – по отношение на цена и срок. Димчо Марков, управител на „Димко 6” ЕООД: Оцеляваме благодарение на ПРС „Димко 6” беше средна фирма в Троян, но сега е малка. Разделям строителния пазар на три части. Първата е частният сектор, в който има малки и средни обекти. Втората е свързана с обществените поръчки. Третата е тази, по която намираме работа през последните години. Става въпрос за Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) – по една от мерките строим малки хотелчета и къщи за гости. Оцеляваме благодарение на тази ниша в сектора. В частния сектор успяваме да се домогнем единствено до малки обекти от порядъка на 10-ина хил. лв. На тях работим почти без печалба, само колкото да осигурим заплати на работниците. Инж. Илия Николов, управител на „Монтана” ООД: Фирмите са в лошо състояние заради порочни практики в търговет Имам над 40-годишен опит в строителството. Минал съм през перипетиите на професията. Преди в града имаше 3 хил. строители, а сега едва ли са останали и 200. Основните проблеми, с които се сблъскват фирмите, са няколко. На първо място това са дискриминационните условия и корупционните практики в обществените поръчки. Една от причините местните фирми да са в толкова лошо състояние е, че не можем да спечелим правото за изпълнение на сносен обект. Поради това с всяка изминала година губим работници, а обемът пада. Обектите обикновено се изпълняват от големи фирми от други градове. Въпреки че подписват декларации, че няма да използват подизпълнители, те го правят. След приключването на проекта има забавяне в плащанията. Ще ви дам пример. Миналата година трябваше да бъдат изпълнени два малки обекта, които са по силите на всяка фирма. Но сред условията имаше заложени изисквания да имаш назначен геодезист и ВиК инженер, всеки с по тригодишен стаж във фирмата. Нито една компания в града не разполага с такива специалисти. Това означава, че тази поръчка е направена за някой друг. И въпреки че през последните години все повече се говори за този проблем, нещата се задълбочават. Пламен Стоянов, управител на „АС – Гарант” ЕООД: Очаквам общините да изготвят повече проекти Предметът на дейност на „АС – Гарант” ЕООД е изпълнение на строително-монтажни работи, производство на материали, изделия и конструкции и тяхната реализация в изграждането на строителни обекти, осъществяване на качествен технически контрол, ръководство на строителни обекти, консултации и техническа помощ, извършване на експертизи, проектно-проучвателни работи, транспортни услуги и такива със строителна механизация. Едни от основните пречки пред строителните фирми са ограниченият финансов ресурс на инвеститорите и забавянето на разплащанията за извършена работа. Като съществен проблем може да се посочи намаленият обем обществени поръчки. Не се дава шанс на малките и средните фирми, изискванията са прекалено високи за тях, като по този начин не могат да покрият критериите за участие. За да се решат поне част от тези проблеми, критериите за обществени поръчки трябва да се изготвят така, че да се даде възможност на малките и средните фирми да се включат. От новия програмен период 2014 – 2020 г. очаквам общините да изготвят повече проекти. Славчо Славчев и инж. Преслав Славчев Славчев, управители на „Милепрес Славчев” ООД: Трябва да се възстанови средното техническо образование в областта на строителството Основната дейност на фирмата е строителство на сгради и съоръжения, проектиране, дърводелски и тенекеджийски услуги, търговия с гориво-смазочни материали, авторемонтни услуги и на дребно – с хранителни изделия. Проблемите, с които се сблъскват строителните фирми в Ловеч, са липсата на квалифицирана и добре образована работна ръка, на инвестиционен интерес за реализация на обекти на територията на областта, утежнени административни процедури, завишени изисквания за пожарна безопасност, нелоялна конкуренция, както и наличие на сива икономика в сектора. Трябва да се възстанови средното техническо образование в областта на строителството. Да се привлекат млади специалисти. Да се съкратят и направят по-малко бюрократични етапите от проектирането до въвеждането на обектите в експлоатация. Необходими са строги санкции за неспазване на трудовите правоотношения и при работа без подписан договор за СМР. От новия програмен период 2014 – 2020 г. очакваме работа в посока реализация на европейски проекти за развитие на инфраструктурата, да се продължи санирането на жилищни и административни сгради и не на последно място – да се реализират нови производствени предприятия. Д-р Мадлена Бояджиева, областен управител на Ловеч: 178 договора за 208 млн. лв. са сключени в областт Д-р Бояджиева, какво е състоянието на област Ловеч по отношение на сектор „Строителство“? За съжаление попадаме в най-бедния регион в ЕС – Северозападна България. Освен всичко друго това означава, че не се строи. Именно затова и Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради се приема от бранша като възможност за осигуряване на работа на фирмите от региона. Към момента според наши оперативни данни, изготвени от комисия, назначена с моя заповед, в областта броят на регистрираните сдружения на собственици е 32. Много бих искала да има по-голяма активност от страна и на гражданите, защото много повече – 153, са блоковете, отговарящи на критериите за допустимост. 19 са подписаните контракти между общините и сдруженията, 18 са тристранните за целево финансиране. От тях едва 7 са в Ловеч, при положение че 99 са сградите, имащи право да кандидатстват, 2 от 4 – в Луковит, 5 от 15 – в Тетевен, и 4 от 30 здания са в Троян. Областната администрация следи процеса, промените се отчитат на момента, данните се подават и към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Какви проекти се изпълняват в момента в района? По данни на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУНСИ) от началото на предишния програмен период 2007 – 2014 г. към средата на април 2015 г. на територията на област Ловеч са сключени общо 178 договора за финансиране на проекти на 87 бенефициенти на обща стойност 208 447 663 лв. От тях 121 контракта за 98 494 938 лв. на 61 бенефициенти от областта са приключени, а 57 предложения са в различен етап на своето изпълнение. Разпределението на проектите по оперативни програми е както следва: по ОП „Развитие на човешките ресурси“ са сключени 75 договора на обща стойност 7 440 773 лв. от 56 бенефициенти от района; по ОП „Регионално развитие“ са 36 контракта за 83 557 145 лв. – те са изпълнявани от общините Ловеч, Троян, Тетевен, Луковит, Летница, Угърчин, Ябланица и Агенция „Пътна инфраструктура“. 34 договора за 26 456 868 лв. са по ОП „Конкурентоспособност“. Те се реализират от 28 фирми. 11 бенефициенти имат 19 договора на обща стойност 2 073 134 лв. по ОП „Административен капацитет”. По ОП „Околна среда” на територията на област Ловеч се изпълняват 13 договора на стойност 88 379 842 лв., като бенефициенти са общините Ловеч, Троян, Тетевен, Угърчин, Луковит, Ябланица и Дирекцията на Национален парк Централен Балкан. Около 540 хил. лв. е общата стойност на договор на община Ловеч по ОП „Техническа помощ“, който е в процес на реализация. Коя от местните власти работи най-добре по европрограмите? Трудно ми е да определя. Раздават се призове, но по мое мнение това е субективно. Мисля, че не трябва да има съревнование коя община най-много проекти е реализирала или пък коя най-много евросредства е усвоила. Не това е гаранцията за подобряване живота на хората. Има администрации, които кандидатстват, без значение дали това е необходимо за общината и дали то реално е полезно за жителите й. Като че ли грижата за хората остава встрани. Често слушам, че едно или друго нещо се прави в интерес на гражданите и за благото им, а вечер, като тръгна по улицата, не срещам хора – просто ги няма, заминали са си. Затова и считам, че жителите на един град са тези, които трябва да кажат дали са доволни от европроектите, които се реализират. Там, където улиците са обновени качествено, там, където са отворени нови социални услуги за – подчертавам това – местната общност, там, където училищата са санирани, класните стаи – оборудвани с модерна техника, деца и учители могат да се обучават в чужбина и да пътуват, където се създават предпоставки за развитие на туризма, фирмите имат нова техника или пък са повишили квалификацията на служителите си, където са обновени храмове – там има полза от парите от ЕС и всички са доволни, т.е. тези общини и компании са свършили добре работата си. И обратното – там, където се инвестират пари за проекти, които не са одобрени от населението, има недоволство, защото се харчат наши и на европейските страни средства за дейности, които не допринасят с нищо за жителите на населеното място. Как се развива пътната инфраструктура в областта? През 2014 г. е рехабилитиран по Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие” път II-35 Плевен – Ловеч с дължина близо 8 км, както и път I-4 Коритна – Севлиево (26 км). Вторият обект е преходен, като са изпълнени предварителни ремонти по настилката, подменени са ограничителните системи и е положена хоризонталната маркировка. Тази година ще продължат довършителните работи и обновяването на вертикалната сигнализация. Предстои работата по изграждане на АМ „Хемус” – изключително важен за нас проект. Общините, Областното пътно управление и аз сме направили своите предложения за проекти във връзка с разработването на целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България. Много от тях се отнасят именно до рехабилитация на пътна инфраструктура, така че работим в тази посока. Какви са основните проблеми в областта и как според Вас могат да бъдат решени те? Те са два – липса на икономика, от една страна, и недостиг на квалифицирана работна ръка – от друга. Свързани са. През последните 20 години икономиката е унищожена – за причините няма да говорим, всички ги знаят: липса на далновидност, стремеж към бързо забогатяване, зле направена приватизация, грешна политика и т.н. Това пък е прогонило квалифицираните хора. И сега по време на моята обиколка по общините видях на много места, където има някакво производство, да се внасят специалисти – и в Летница, и в Ловеч, и в Троян, а сигурно и на други места... Трябва да започнем отнякъде. Защо да не е с ясната визия какви общини искаме да имаме. И тук точно е ролята на местната власт, на гражданските сдружения и НПО. Имам предвид там, където ще развиваме туризъм – да подготвяме кадрите за него, да направим реклама, да инвестираме в легловата база за настаняване. Ако обаче искаме земеделие, трябва да имаме професионални паралелки, в които да се обучават хората за сектора. Казвала съм и друг път, че тук е ролята на бизнеса – да заяви намеренията си за инвестиции и да се включи в обучението на кадрите, от които се нуждае, а после да им даде и адекватни заплати и да осигури нормални условия на труд. Всички знаем, че това се говори от години и не се прави. Задават се избори, всички се втурват да обещават, минава гласуването и животът си продължава. Не можем да се отърсим от инерцията. Всички виждаме в какво състояние е област Ловеч, а знаем, че тук, в нашия регион, се намират чудно красиви природни забележителности, че тук са най-прекрасните кътчета от страната, но… Как подпомагате работата на общините? Областният управител е институция, която провежда националната политика на местно ниво и е един посредник между местната и държавната власт. В общата работа е нужно активното участие и на двете страни. Наскоро свиках заседание на Областния съвет за развитие. Не се проведе, защото нямаше кворум. А темите, които трябваше да се обсъдят, засягаха именно развитието на отделните общини и на област­та като цяло. Наложи се да насрочим нова дата за провеждането му. Ето това имам предвид, като казвам, че е нужна активност и от местните власти. Преди време се появиха изказвания във връзка с развитието на Северозападния регион, в които се споменаваха само три области – Видин, Враца и Монтана. Ловеч и Плевен бяха игнорирани. Получих обаждане от повечето общини в района – всички реагираха. Защото, да се обсъждат целенасочени мерки за подобряване на положението в Северозападна България без Ловеч и Плевен, е несериозно. Изразих позицията си на заседание за развитието на Северозападния район, провело се в Монтана. Защо подчертавам това? Защото общините от слаборазвитите райони, като кандидатстват за финансиране, ще получават допълнителни точки на проектите си по различните оперативни програми. И това е важно... В момента общините от област Ловеч са заявили общо 77 предложения за целенасочената инвестиционна програма в подкрепа развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа, погранични, планински и полупланински слаборазвити райони, които ще внесат в МРРБ. Само за сведение ще Ви кажа, че област Видин ще внесе 130 проекта на обща стойност 674 млн. лв. Така че развитието на един район зависи от усилията и стремежа на всяка една община. Как работите с Областното представителство на Камарата на строителите в България – Ловеч? Беше проведена среща с участието на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков с представителствата на архитекти, инженери и строители от областта, на която присъствах и аз. Обсъдени бяха новостите в законодателството и проблемите на бранша. Хората искат работа, а в региона, както вече казах, не се строи. Предвиждам и среща с Областното представителство на Камарата на строителите в България по повод националната програма за развитието на Северозападна България, за да коментираме нейната реализация на местно ниво. Какви са Вашите очаквания за развитието на област Ловеч през програмния период 2014 – 2020 г.? Трябва да бъдем откровени – инвеститорите отиват там, където има изградена инфраструктура. Премиерът Бойко Борисов бе категоричен, че ще завърши строителството на АМ „Хемус”, ако има стабилност в страната. Магистралата е приоритет за кабинета. Нейното изграждане е основна предпоставка за съживяване на икономиката, възможност инвеститорите да обърнат поглед към нашите общини, да се инвестира и да се разкриват работни места. Само това ще даде основание на хората, които са напуснали родните си места тук, да се върнат. Често чувах преди време, че Ловеч например бил добър град да си отгледаш децата. Днес все по-малко хора считат така, защото младежите нямат големи възможности за развитие след определена възраст – няма къде да плуват, няма къде да спортуват активно, няма къде да отидат на кино, къде да се запознаят с различни видове изкуства. Така че хората наистина ще се върнат тук само ако имат работа, дом, но и възможност децата им да се развиват. В тази връзка и очакванията ми са за привличане на европейски средства, за да променим инфраструктурата, а оттам – и икономическите показатели на района. За периода до 2020 г. очаквам общините да разработват качествени проекти според това, какво искат хората, а не само да отчитат активност. Очаквате ли големи инвеститори в района и какво се прави за тяхното привличане? В Областната администрация няма информация за заявен инвестиционен интерес. С наближаването на местните избори все по-често ще четем гръмки заглавия – фирма иска да строи завод, но няма да Ви кажа коя е тя. Мисля, че който си позволява това, сериозно обижда хората, защото те вече над 20 години са се наслушали на подобни обещания за светло бъдеще. Инвестиции ще има, когато има изградена инфраструктура – магистрала, добри пътища, бизнес паркове с всичко необходимо, и това трябва да се разбере един път завинаги и да няма напразни очаквания. Какви са проектите, по които работи Областната администрация? В момента изпълняваме „Модерна и компетентна Областна администрация“. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет” и е в размер на 32 397,77 лв. Продължителността му е 9 месеца. Целите на проекта са подобряване на управленските умения, стратегическото планиране и организационното развитие на Областна администрация Ловеч, постигане на по-ефективни вътрешни комуникации и връзки с обществеността, повишаване на чуждоезиковата подготовка на служителите съобразно специфичните им потребности. Минчо Казанджиев, кмет на Ловеч:  Успяхме да подобрим инфраструктурата в район Г-н Казанджиев, в края сме на първия програмен период за България. Успяхте ли в Ловеч да се възползвате от европейските средства? Считам, че да. Реализирахме редица проекти, но ще спомена само една част от тях. Приключихме с реконструкцията на старата баня „Дели Хамам“. Тя е изцяло реставрирана, запазени са автентичният й облик, плановата схема и обемно-пространствените елементи. Вътре под специално стъкло е създадена възможност да се види как е действала древната отоплителна система хипокауст. Благодарение на най-съвременната аудио-визуална технология, инсталирана в зданието, посетителите вече наблюдават интересни „водни“ събития чрез специално изработените за тази цел мултимедийни продукти. На гостите се представят интерпретативни програми и филми за историята на банята, за водата като живителна течност и фундаментален фактор за съществуването на живот на планетата, за историята на Ловеч от най-дълбока древност до наши дни. От Дирекцията за национален строителен контрол на 8 юни официално получихме разрешение за ползване на Ловешката средновековна крепост и старата градска баня. Дейностите в двата обекта са изпълнени съгласно изискванията на Закона за устройство на територията и Закона за културното наследство, е заключението на държавната приемателна комисия. Ловешката средновековна крепост и старата баня „Дели Хамам“ са основните обекти по проекта „Подкрепа за развитие на туристически атракции в община Ловеч” по ОП „Регионално развитие 2007 – 2013“, насочен към осигуряване на иновативни туристически атракции. Вече имаме и туристическо влакче, с което както жителите, така и гостите ще имат възможност да се любуват на красотите на града. Работим и по един от най-големите ни проекти – цялостна реконструкция на квартал „Червен бряг“. Той също е по „ОПРР 2007 – 2013“. Според мен подобна политика на всеобхватен ремонт не е прилагана досега никъде в страната. По този начин ще решим проблемите на един цял квартал едновременно – смяна на ВиК инсталациите, рехабилитация на пътната настилка и тротоарите, обособяване на зелените площи, ремонт и изграждане на детски и спортни площадки. По ОП „Околна среда 2007 – 2013“ приключихме проекта за водоснабдяване и канализация на два жилищни квартала заедно с промишлените зони. По ОП „Техническа помощ“ в момента сме възложили проектна работа по няколко важни идеи, които ще се финансират през плановия период 2014 – 2020 г. Става въпрос за реконструкция и преустройство на Младежкия дом, рехабилитация на зоопарка, на Покрития мост, фондовото хранилище на Художествената галерия и на Регионалния исторически музей. Заложили сме ремонтирането на няколко улици. Ще има ново пространствено решение на площад „Тодор Кирков“ и др. На каква стойност са проектите, които сте осъществили през последните 7 години? Общо инвестициите, които са вложени по европейските програми и от собствения бюджет са над 50 млн. лв. По ОПОС са близо 8 млн. лв., проектът за кв. „Червен бряг“ е 4,5 млн. лв. Около 4 млн. лв. е този по туристическите атракции. Основно от европейските програми ли идват свежите пари в общината? Не само. Работим и с други средства. По Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ приключваме изграждането на водоснабдяване в с. Малиново – I етап, както и реконструкцията на читалището в селото. Голяма част от дейностите са завършени, предстои да оформим документацията към проектите. Надявам се скоро да стартира активната работа по новите оперативни програми, за да подадем изготвените от нас предложения. Ще търсим комплексно решение за обновление на кв. „Младост“, ще реконструираме старата казарма, която получихме от държавата. Разбира се, ще продължаваме, както и досега, основните ремонти на уличната мрежа в града и селата. Какви са проблемите на общината? Те са безработицата и обезлюдяването на района. Това са процеси, които се наблюдават още от началото на 90-те години на ХХ в. Ние правим всичко необходимо хората да останат в нашия град, затова подобряваме инфраструктурата с цел привличане на нови инвеститори и осигуряване на по-добри условия на фирмите, които вече са тук. Това, което зависи от общината, ние го правим. Проблемът е, че през последните двайсет и пет години нямаме държавна политика за намаляване на регионалните различия, т.е. дава се приоритет на големите градове. Основните средства се насочват към тях. И вместо да се търси уеднаквяване, кохезия между общините, разликите стават все по-големи и по-големи и те се усещат от всички нас. Необходимо е да се развие държавна политика по темата. Едва сега правителството взе решение за продължаването на АМ „Хемус“, която е ключова за развитието на общината. Липсата на такъв важен път в Северна България ни поставя в изолация. Радвам се, че вече има позиция аутобанът да се доизгради и са предприети конкретни стъпки. Искрено се надявам строителството на участъка да започне скоро. Необходима е и реализацията на язовир „Черни Осъм“. Осъществяването му е един от пътищата да привлечем инвеститорите в района. Ако искаме да се развиват нашите градове и по-малките населени места да настигат по-големите, за мен инвестициите в инфраструктурата са решението. В кои сектори са частните вложения в община Ловеч? През последните дванайсет години имаме доста нови инвеститори. Успяхме с общи усилия да вкарваме няколко големи частни компании – холандска фирма за производство на мебели, италианска компания за градинска мебел, няколко хранителни търговски вериги, като очаквам още една да се настани в Ловеч. Друга голяма инвестиция е заводът за производство на автомобили. Тя се случи благодарение на усилията на Общинския съвет. Променихме текст от закон, за да може да стане. Сега предстои изграждането с участието на общината, колкото и малко да е то, на едно от най-модерните предприятия за добиване на месо на Балканския полуостров. Това са все нови и нови работни места. В рамките на тези 12 години разкрихме 20 социални услуги. Имаме над 200 души трайно назначени, които ги осигуряват. От една страна, създаваме заетост пряко, а от друга – значително подобряваме социалните услуги. Туризмът е един от секторите, които могат да подпомогнат развитието на района. Голяма част от проектите са свързани с него – пряко или косвено. Не можем да развиваме сектора, без да имаме подходяща инфраструктура, изградена ВиК мрежа и т.н. С големи усилия преди няколко години успяхме да получим Деветашката пещера. Държавата ни я предостави за стопанисване и управление. Отчитаме доста сериозно посещение в нея. Предстои да подобрим инфраструктурата около пещерата. Вътре в нея вложихме доста средства за обезопасяването й. Реконструирахме моста към Ловешката крепост, подменихме осветителните тела. Реализирахме проекта „Звук и светлина“ и други инициативи, свързани с историческия обект. Изградихме уникална открита сцена в р. Осъм. Ще обновим и зоопарка. Имаме идея да концентрираме всички музеи в един район, доколкото е възможно, за да може посетителите да минат през културните обекти. Планираме и реконструкция на Покрития мост на Кольо Фичето. Основната идея е той да бъде обновен, така че, първо, да е приветлив за занаятчиите, които работят там, и второ – за хората, които го посещават. В тази връзка по „ОПРР 2007 – 2013“ участвахме заедно с общините Априлци и Летница за туристическа реклама на обектите ни. Те са снабдени с GPS система. Има и други неща, които можем да направим. Обвързваме всеки следващ проект с предходните, така че градът ни да стане по-привлекателен не само за туристите, но и за жителите на Ловеч. Как протича взаимодействието Ви с Областното представителство на Камарата на строителите в България? Работим с тях много добре. Имаме чести срещи с представителите на Камарата. Обсъждаме общите проблеми и предизвикателствата. Дискутираме ги и с архитектите и инженерите. С тях участваме в разработката на различни проекти. Използвам възможността да благодаря на строителите, защото имахме необходимост да извършим текущ ремонт на централния площад. Седемнайсет фирми от Областното представителство откликнаха на молбата да го реализират. Поправиха най-компрометираната част от облицовъчната настилка – отлепените плаващи плочи, а липсващите се запълниха с бетонна смес. Пешеходната зона бе разделена на 5 работни участъка. Трудовите разходи за ремонтните дейности бяха поделени между всичките фирми, членуващи в ОП на КСБ – Ловеч, материалите купуваше общината. Целта бе на този етап пешеходната зона да бъде приведена в безопасност за гражданите. Това бе частично решение – само докато се осъществи предвидената цялостна реконструкция на централната градска част. Изказах благодарност към тях по време на празника на Ловеч. Надявам се, че и чрез вестника ще я предадете отново на всички строители от областта. Донка Михайлова, кмет на Троян: В общината все повече се строи Г-жо Михайлова, какво е състоянието на община Троян по отношение на строителст­вото? Изгражда се все повече. Икономиката се съживява, а с това и строителството. В края на 2014 г. постигнахме рекордно нисък процент на безработица – 6,6%, което е с 4 пункта по-ниско от средното в страната и с 9,5% под това за Ловешка област. За 3 години намалихме младежката безработица с 6%. Разбира се, водеща тук е ролята на местния бизнес, а нашата работа като администрация е успешно да подпомагаме този процес. Растат заявените работни места, производствата, които отварят нови врати на територията на общината. В последните години реализирахме най-сложните, най-мащабните проекти, които някога са осъществявани тук. За първото тримесечие на 2015 г. са издадени 38 бр. разрешения за строеж, от тях 7 за промишлени производства – доста добър старт на годината, показващ активност от страна на инвеститорите. Данните за 2014 г. са 185 бр., от тях 10 са за промишлено строителство и 9 за обществено обслужване. Разкажете за проектите, които изпълнявате на територията на общината. През 2014 г. работихме по 23 проекта, т.е. през годината управлявахме проекти, които са на стойност 2 пъти повече от общинския бюджет. Външното финансиране ни помага да осъществим много от ангажиментите, които поехме. За нас основен приоритет е активната работа за привличане на европейски ресурс за решаване на проблемите в базисната и екологичната инфраструктура, повишаване качеството на образователната, социалната, културната, туристическата и градската среда. Тази година предстои изграждането на информационен културен център в Троян. Музеят на занаятите ще се сдобие с атракционни зали. По проект „Красива България“ предстои основен ремонт на централния корпус на ЦДГ „Синчец“, като се предвижда цялостна подмяна на инсталациите. Търсим възможности да продължи работата по изместване трасето на републикански път II-35, както и реализиране на проекта за устойчиво развитие на туризма „Централен Балкан – Розова долина“. Капиталовата програма на общината предвижда мащабна дейност, свързана с рехабилитация на уличната и тротоарната мрежа. В последната година градът ни се превърна в център на голям инвестиционен процес. Вторият етап на водния цикъл е мащабен, а ползите от него ще бъдат за много години напред. Проектът е за близо 30 млн. лв. и е за подмяна на водопроводната (7,5 км) и канализационната (21 км) мрежа в града. 98% от строителните дейности са изпълнени. Въпреки прекратените плащания по ОП „Околна среда“ работата тук не са спирала. СМР са със срок до 30 юни, а целият проект трябва да приключи до 31 октомври 2015 г. Преобладаващата част от трасетата за водния цикъл преминават през основни и натоварени транспортни артерии в града. Предвиденото възстановяване на разрушената асфалтова настилка обаче не можеше да удовлетвори потребностите от осигуряване на безопасна градска среда. Водени от този факт, успяхме да защитим и да изпълним проект „Подобряване състоянието на уличните и тротоарни мрежи на града – транспортна инфраструктура, благоприятстваща икономическото развитие и жизнената среда на общината“. Извърши се цялостна реконструкция на 6 улици, които бяха разкопани заради водния цикъл. Едновременно с тази мащабна дейност администрацията работи по изпълнението на проекти, насочени към подобряване на жизнената среда: изграждане на център за предоставяне на културни услуги – многофункционална сграда, и на информационен пункт и съоръжения за посетители, рехабилитация на обществени зелени площи – паркове и градини, детски площадки; залесяване на неземеделски земи; реконструкция/обновяване и оборудване на Многопрофилната болница за активно лечение – Троян. Сигурна съм, че успешното реализиране на всички предложения, както и подкрепата, която получавам от хората и бизнеса в нашата община, неминуемо ще доведат до положителна промяна на визията на Троян и региона. Какви са основните проблеми, с които се сблъсквате, и какви начини търсите за тяхното решаване? Една от най-успешните стъпки в рамките на мандата е бавното, но устойчиво преодоляване на проблемите, свързани с безработицата. Това ни радва, защото показва, че усилията ни като общинска администрация не са напразни, говори за темповете, с които Троян се развива. Много сериозно работим за превенция и ограничаване на младежката безработица. Създадохме оперативен екип, който изготви общински план. Вярвам, че обединените усилия на младите хора, местната власт и бизнеса ще спомогнат за набелязване на конкретни мерки и заедно ще успеем да създадем благоприятна среда за реализиране на младежите в родния им град. Никой от нас не храни илюзията, че нещата ще се случат безпроблемно, но нямаме право да стоим и наблюдаваме процесите, без да се опитваме да им пов­лияем. Важно е да отбележим, че растат производствата, които отварят врати на територията на общината. В тази връзка искам да подчертая доброто сътрудничество, което имаме с троянските фирми. Изцяло обновихме част от бизнес зоните в града, започнахме работа и по изграждането на нов индустриален район. В момента се създават 10 предприятия. В годините стъпка по стъпка осигурихме благоприятна данъчна среда. Два пъти намалихме с по 5% патентния данък, задържаме наемните цени на общинските имоти, поддържаме изключително ниски нива на аренда в подкрепа на земеделските производители. В помощ на бизнеса разкрихме специално звено към отдел „Услуги на гражданите“, съкратихме значително сроковете за издаване на документи, които са необходими на предприемачите за кандидатстване в процедури по ЗОП. Случиха се много конкретни неща – отново бе разкрито митническо бюро в Троян, имайки предвид, че над 50% от износа на Ловешка област са от нас. Положихме доста усилия за подобряване на подземната инфраструктура в бизнес зоните на големите фирми. Важна за координацията между нас и бизнеса е работата на Консултативния съвет за икономическо развитие към кмета с представители на компаниите при вземането на решения по проблеми на икономическото развитие на общината. Споделете опита си за развитие на туризма като възможност за икономически просперитет и привличане на инвестиции. Нашето разбиране е, че следва да инвестираме в развитието на туристически продукти, които са атрактивни, модерни като идея и заедно с това достатъчно конкурентоспособни да привличат повече посетители. Обсъждаме възможността за обявяване на с. Шипково и с. Чифлик и на Беклемето за курорти от национално значение. Започна изпълнението на проект „Обновяване на туристическата инфраструктура на град Троян чрез създаване на атракционни зали в Музея на занаятите и изграждане на туристическа пътека“. Предвижда се обособяване на 3 зони в музея с необходимото оборудване за популяризиране на културното ни наследство, доставка и монтаж на информационен пункт и туристическа пътека Турлата. Друг важен за общината проект е „Изграждане на информационно-културен център в град Троян“, който включва създаването на мултифункционална зала с основно предназначение за експозиции и възможност да се ползва за културни и туристически презентации, организиране на изложби и др. Архитектурният облик на сградата е съобразен с характера на останалите постройки от централната ни част. Целта е създаване на общ комплекс „Върху реката“. Полагаме усилия римското селище – кастелът Состра край с. Ломец (на пътя Троян – Ловеч), да стане един от водещите обекти. Работим по идеята за един много голям проект за устойчиво развитие на туризма – „Централен Балкан – Розова долина“, заедно с общините Карлово, Сопот, Хисаря, Павел баня и Сопот. Надяваме се да успеем да привлечем значително европейско финансиране. Усилията ни са насочени към развитие и утвърждаване на Троян като конкурентна дестинация за целогодишен туризъм, като активно се използва местният природен и културно-исторически потенциал. Развитието на общината като събитиен център е важен приоритет, свързан с търсене на устойчивост и обединяване на добрите възможности на града. Започна новият програмен период. В какви насоки работи общи­ната? Една от задачите, по която най-интензивно работихме през миналата година, е планирането на устойчиво развитие на общината. Причините са ясни: през тази година, встъпвайки в новия програмен период (2014 – 2020 г.), по силата на редица нормативни ангажименти бяхме длъжни да приемем важни документи за бъдещото развитие на Троян. Става дума за Общия устройствен план със срок 30 – 40 години напред, приетия вече от Общинския съвет (ОбС) Общински план за развитие и Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на град Троян с хоризонт до 2020 г. Продължава работата по Общия устройствен план на общината, дейността е преполовена и се очаква той да бъде внесен за обществено обсъждане. Какво е Вашето мнение относно готвените промени в ЗОП и ЗУТ? Основна цел, която си е поставил законодателят, с изменения на ЗУТ в настоящата икономическа обстановка е чрез спешни мерки да се постигне облекчаване на административните процедури и да се намали бюрократичната тежест. Въпреки това като че ли основни проблеми на общините отново не са намерили решение. Става въпрос за необходимостта от удължаване на срока по чл. 109, ал. 3 от ЗУТ. В момента местните власти изработваме общи устройствени планове и те няма да са готови до 1.01.2016 г., когато влиза забраната за изготвянето на ПУП за отделни имоти (чл. 109, ал. 3 от ЗУТ). Това обрича общините на нисък инвеститорски интерес и създава опасност да не можем да усвоим средства по оперативните програми. В тази връзка е и искането ни за въвеждане на срок за съгласуване на проектите на ОУП от държавната администрация, защото не е в интерес на никого документите да отлежават по една година. Например удължаването на срока по §184 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ за започнали производства, които не са приключили не по вина на възложителя. Става въпрос за декларирани незаконни строежи в срок до 26.11.2013 г., по които са образувани производства, издадено е становище на главния архитект, в което е посочен наборът от документи за узаконяване. Процедурите за снабдяване с документацията продължават средно около 1,5 – 2 години, особено за строежи извън границите на урбанизираните територии. Както знаете, Законът за обществените поръчки (ЗОП), откакто е влязъл в сила през октомври 2004 г., многократно е променян. Искрено се надявам, че с приемането на новия ЗОП ще се осигури трайно съответствие на националното законодателство с европейските директиви. Най-голямо постижение в него според мен са електронните обществени поръчки, тъй като това е реална гаранция за честно и прозрачно възлагане при постигане на максимален баланс между държавни, обществени и бизнес интереси. Мисля, че въвеждането му трябва да стане по-рано, за да се намали отрицателната нагласа на обществото към възлагането на обществените поръчки. Интересите на всички участници в системата – държава, общини и изпълнители, следва да бъдат балансирани. Харесва ми това, че новият закон предвижда всички актове да бъдат оспорвани в административните съдилища по АПК. Това ще динамизира процесите. Дано административните съдилища да имат капацитет да поемат този процес. Като недостатък намирам предвижданото включване на експерти, избрани на случаен принцип в екипа, което може да доведе и до нови предпоставки за корупция. Като пропуск отбелязвам, че в представения проект се съдържат множество препратки към правилника за прилагане на закона, който до този момент не е оповестен. Тази наложила се до момента недобра практика възпрепятства преценката относно качествата на новия закон, тъй като двата акта трябва да се гледат като едно цяло. Какво ще бъде гласувано от депутатите в Народното събрание, времето ще покаже. А дали чрез новия закон ще се постигнат единомислие и синхрон между възложители, изпълнители и институции, осъществяващи контрол, ще се види в практиката. Одобрявате или не възлагането на поръчки чрез метода ин хаус? Като кмет на малка община смея да твърдя, че ин хаус възлагане е добре да има, макар и при определени дейности. През годините от мандата ми с колегите се сблъскахме с немалко абсурди и трудности, произтичащи от това, че определени поръчки никак не са привлекателни за частния сектор, и срещахме много пречки при възлагането им. Мога да дам ярък пример за зимното снегопочистване по селата – трябва буквално да се молим на някого да подаде оферта. Искам да отбележа, че тук не става дума за заобикаляне на закона. Съгласна съм, че справедливата цена е тази, определена от пазара. Разбира се, че трябва да има свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на участниците, за да не се изкривява пазарът. Все пак това са едни от основните принципи, залегнали в Закона за обществените поръчки. Моята цел е гражданите да живеят комфортно и достойно в Троян. Хората не се интересуват от бюрократщината. Живеем в динамично време, където трябва да сме гъвкави и да действаме според ситуацията в рамките на закона. Само на практика можеш да прецениш нуждите на своята община – коя обществена поръчка следва да се възложи ин хаус, а за коя е необходима конкурентна процедура. Инж. Иван Цаков, кмет на община Ябланица: Усилията ни са насочени към завършване на проектите Инж. Цаков, Ябланица е една от малките общини в областта. Какви мерки предприемате, за да осигурите развитието й? Основно свежите пари идват от ЕС. Работим по проекти, осъществявани по Програмата за развитие на селските райони, и чрез местната инициативна група, която беше създадена между нас и Правец. През последните две години беше завършен проектът за саниране на сградата на общинската администрация. До 15 август трябва да построим две детски площадки в Ябланица и в с. Златна Панега, освен това да ремонтираме площада пред църквата в града. Обръщаме внимание и на туристическите обекти. Ще бъдат направени заслони и навеси в Драгойца, Ябланица, Малък извор, Брестница. Работихме съвместно с общините Луковит и Червен бряг по туристическия проект „Магията на долината на Панега“ по ОП „Регионално развитие 2007 – 2013“. Чрез него рекламирахме дестинацията Ябланица – Луковит – Червен бряг. Целта ни бе да обособим общ продукт, който да интегрира в едно цяло уникалните природни карстови образувания по долината на р. Панега с културно-историческото наследство в региона и разнообразните възможности за алтернативен, приключенски и спелеоложки туризъм. Бяха рехабилитирани почти 50% от улиците на Ябланица за около 1 млн. лв. Предстои приемателна комисия и окончателно плащане. През 2014 г. беше въведена в експлоатация и пречиствателна станция за отпадъчни води с довеждащ колектор от 4,4 км. Съоръжението вече работи една година, като персоналът от 6 човека е на издръжка от страна на общината. В най-скоро време предстои предаването на обекта към ВиК Ловеч. Получихме средства за подмяна на около 800 м водопровод от главната улица „Гурко“ и след това цялостното й асфалтиране. Това беше един изключително важен обект, тъй като той е част от републиканската третокласна пътна мрежа. Изграждаме и туристически информационен център, в който ще се представят различните дестинации за отдих в района. Сред забележителностите са пещерата Съева дупка, Гложенският манастир, Драгойца. Надявам се чрез центъра да повишим туристическия поток към общината. Имаме къща-музей на Васил Левски. В нея е създаден един от първите революционни комитети. Сградата беше пред събаряне и ние отделихме средства това да не се случи. Беше подменен покривът, който е изграден от стари каменни плочи. Укрепихме дървената конструкция. Ще кандидатстваме за допълнителни финанси за цялостното й възстановяване. От бюджета, който ни се отпуска от държавата, имаме около 200 хил. лв. за капиталови разходи. Използваме ги за малки инфраструктурни проекти - асфалтиране на улици, ремонт на канализационна система или водопровод. Споделете основните проблеми на общината. Това е голямата безработица, и то сред ромското население. Почти всички разчитат на помощи. Ние кандидатстваме по различни програми, за да можем да ги включим за почистване на дървета, на тротоари, на улици. Проблем е, че и младите все повече отиват към София. Столицата е на 50 минути от Ябланица. Поне изграждаме добра инфраструктура и когато си дойдат, ще имат едно привлекателно място за отдих и почивка. Какво очаквате от програмния период 2014 – 2020 г.? Надявам се да продължи работата за подобряване на инфраструктурата. Имаме заложени големи проекти за водоснабдяване . Целта ни е да осигурим населението, както е досега, без режим на водата за следващите десетилетия. Частната инициатива е тази, която трябва да носи новите инвестиции. Общината се стреми да помага. Вече имаме изградени няколко къщи за гости. Очаквам по-добро развитие и на животновъдството. Има признаци за възстановяване на този отрасъл от селското стопанство. До края на годината ще имаме и дом за стари хора в село Добревци в сградата на закритото училище. Усилията ни са насочени към завършване на започналите проекти, защото трябва да се разплатим с изпълнителите. Паралелно с това се подготвят и нови предложения. Как си сътрудничите с Областното представителство на Камарата на строителите в България - Ловеч? Имаме добро взаимодействие. Дискутираме проектите на общината. Валентин Вълчев, кмет на община Угърчин: Не спираме да търсим източници на финансиране за идеите ни Г-н Вълчев, в края сме на програмния период 2007 – 2013 г. Кои са основните проекти, които реализирахте през последните седем години? През изминалата година реконструирахме ВиК мрежата на територията в кв. „170“ в града, с. Славщица и с. Сопот. Изградихме площадкова канализация на училище „Христо Ботев” в с. Кирчево. Осъществихме ремонтни работи на четвъртокласната пътна мрежа. Възстановихме част от тротоарите в Угърчин. Асфалтирахме улици в с. Кирчево. Извършихме ремонт на четири общински сгради – ОДЗ в с. Кирчево, на кметствата в с. Орляне и в. с. Славщица, на здравния кабинет на ОДЗ – филиал Катунец. Поставени са соларни системи на Център за социална рехабилитация и интеграция на инвалиди – Угърчин. През 2015 г. стартирахме работа по проект „Рехабилитация на пътен участък от път I - 4 до с. Славщица от км. 0+000 до км. 5+500 и път IV-11624 Угърчин - с. Сопот от км. 0+000 до км. 11+900”. Финансирането е по Мярка 321 „Основни услуги на населението и икономиката в селските райони” от Програма за развитие на селските райони и е за 6 575 110,64 лв. Качественото изпълнение на дейностите по проектното предложение ще подобри и облагороди облика на населените места и ще улесни достъпа до тях. В момента състоянието на двата пътни участъка е незадоволително. Община Угърчин ще стане по-привлекателно място за посещения и живот. За да преодолеем успешно проблема с различията в социално-икономическото развитие с агломерационните ареали, за да се спре тенденцията към намаляване на населението и да успеем да задържим младите хора, общината трябва да стане по-конкурентоспособна и по-атрактивна. Необходимо е да привлечем инвестиции и да подобрим качеството на живот на съгражданите ни. Заедно с това специален акцент трябва да бъде поставен върху пътната мрежа. Населените места в селските райони могат да бъдат успешни и устойчиви само ако жителите им живеят и работят в тях и имат възможност да си взаимодействат. Те могат да бъдат привлекателни за туристи само ако цялостната среда е достъпна, безопасна, устойчива и е със съвременен облик. Работещите в много читалища мечтаят за ремонт на техните сгради, какъвто се случи в Угърчин и Катунец. Дори в по-големи населени места това по-трудно може да стане, защото Програмата за развитие на селските райони, по която получихме финансиране, не се отнася за тях. Ще ви дам само един пример. Беше направен освен ремонт на покрива и на част от помещенията, подмяна на дограмите в НЧ „В. К. Русковски”. Беше изградено ново парно отопление, подменено бе и сценичното осветление. Монтирана бе соларна система за топла вода и др. Мечтаното през последните 20 години обновление най-после се случи. Имаме читалищни сгради, с които наистина можем да се гордеем. Остава нелеката задача да привличаме в тях все повече хора не само като зрители, но и като преки участници в дейността им. Какви са другите източници за финансиране на проектните Ви идеи? През 2014 г. по „Красива България” санирахме и отремонтирахме сградата на общината. Бяха приложени енергоспестяващи мерки. По Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите” се реализира проект„Рехабилитация и реконструкция на улична водопроводна мрежа в Угърчин. Основният проблем, който съпътства жителите на град Угърчин, са честите аварии по ВиК системата и свързаните с това загуби, които неминуемо се отразяват и на цената на водата. Освен това през летния сезон, когато е завишено потреблението, някои части от града остават без скъпоценния ресурс. Общата стойност на проекта е 563 897 лева. В участъците съществуваха етернитови водопроводи, които са с изтекъл експлоатационен период и често аварираха. Изпълнени са водопроводни отклонения към дворните места по трасето и подмяна на водопровода към съседните улици на кръстовищата. Осигурен е необходимият брой противопожарни хидранти. Съоръженията ще бъдат поддържани от ВиК дружеството за сметка на собствените му разходи. С подобряването на инфраструктурата при реализация на проекта са разрешени значими за местната общност социални, екологични и други проблеми, което ще спомогне за привлекателността на района, развитието на малкия и средния бизнес и привличането на инвеститорски интерес. Чрез проекта „Мемориал-паметник на загиналите във войните угърчинци”, финансиран по „Красива България”, една дългогодишна инициатива най-сетне ще бъде осъществена – вечна памет и слава за 242-мата угърчински герои. Общата стойност е 94 121 лв. Как се подготвяте за програмния период 2014 – 2020 г.? През тази година започнахме проектиране на различни обекти. Сред тях са благоустрояване на дворно място на ОУ „Христо Ботев", с. Кирчево, почистване и укрепване коритото на р. Каменица и изграждане на подпорни стени, рехабилитация на път Драгана- LOV2201/III-3502, Бежаново -Ъглен/-Драгана - /III-3504, ремонт на кабелна мрежа за улично осветление в населените места на общината. Обявени са обществени поръчки и за „Геодезическо заснемане за попълване на кадастър на обекти в Община Угърчин (два подобекта): 1. Рехабилитация на път I-4 до с. Славщица от км. 0+000 до км. 5+500 и Рехабилитация на път IV-11 624 Угърчин – с. Сопот от км. 0+000 до км. 11+900; 2. Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа Угърчин по улици – „Иван Вазов”, „Бузлуджа”, „Поп Харитон”, „Пенчо Славейков”, „Генерал Сираков”, „Освобождение” и „Георги Бенковски”. С приемането на общинския бюджет за 2015 г. са предвидени капиталови разходи за ремонт на пътища за 377 800 лв. Предстои ремонт на кметството в с. Микре и осигуряване на достъпна среда на това в с. Голец. С решение на общинския съвет е одобрено кандидатстване пред ПУДООС с проекти за „Доизграждане, реконструкция и рехабилитация на водоснабдителна и канализационна мрежа и изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води Угърчин”, „Канализация на улици Угърчин, канализационни клонове №40 и №52, ул. „Цар Калоян” и „Канализация улици, гр. Угърчин, канализационен план №37, ул. „Освобождение” за изграждане на канализация по ул. „Освобождение” с канализационен клон 37”. За новия програмен период са изготвени проекти за ремонт на централна част в селата Кирчево, Катунец и Лесидрен, спортните зали в Угърчин и с. Кирчево, реконструкция на водопровод в с. Катунец, обновление на ОУ „Христо Ботев” в с. Кирчево, асфалтиране на улици в Угърчин, с. Лесидрен и с. Кирчево. Натрупахме опит и имаме капацитет да се справим с успешната реализация на своите намерения. Не спираме да търсим нови източници за финансиране, което е гаранция за по-добър живот на гражданите от всички населени места. Д-р Красимир Джонев, кмет на община Летница: Влагаме средства в развитието на туризма Нямаме нито една наложена финансова корекция Д-р Джонев, какво е състоянието на общината по отношение на строителството? Какви проекти се изпълняват? Разкажете малко повече за най-важните от тях. Вложихме значителен финансов ресурс за продължаване процеса на подобряване на инфраструктурата и благоустрояването на квартали на града, в резултат на което имаме стотици квадратни метра рехабилитирани и преасфалтирани улици и обновени тротоарни площи. Ежегодно поддържаме уличната мрежа. Реконструирахме ул. „Филип Тотю“, бул. „България“, ул. „Цар Освободител“, ул. „Бузлуджа“ по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), Мярка 322. Изпълнихме проект „Рехабилитация на улици в град Летница“. Той е по Процедурата за подпомагане на малките населени места за изпълнение на благоустройствени дейности, техническа инфраструктура и проекти със социална насоченост, финансирани по линия на Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Извършихме рехабилитация на улиците „Христо Смирненски“, „Балкан“, „Слив­ница“, „Стрелча“ и „Тодор Каблешков“ в града. Получихме средства за проект „Изграждане на канализация и подмяна на водопроводни клонове в Летница – ул. „Тодор Каблешков“ и ул. „Йордан Йовков“, на стойност 100 хил. лв. По този начин осигурихме материали, които са необходими за изграждане на ВиК инфраструктурата. Продължихме работата по изработване на Общия устройствен план за развитие на общината. Подписано е споразумение между нас и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за частично финансово подпомагане за изработването на документа. Избран е изпълнител за дейността. Възложихме изготвяне на инвестиционни проекти за рехабилитация на 17 улици на територията на общината през новия планов период. Те са съгласувани и ще бъдат депозирани при отваряне на програмите и мерките, допустими за финансиране. Основно от европейските програми ли идват свежите пари в Летница? През програмен период 2007 – 2013 г. в общината са изпълнени 39 проекта на обща стойност 15 003 527,56 лв. 16% от тях са финансирани със средства от държавния и от общинския бюджет, Министерството на околната среда и водите, Министерството на труда и социалната политика, а останалите 84% от средствата са усвоени по оперативните програми и ПРСР. Реализирахме обекти както за подобряване на техническата инфраструктура, така и на социалната. Поставихме акцент и на проектите в областта на туризма и не на последно място на развитие на човешките ресурси и намаляване на процента на безработицата. През изтеклия период реалният сектор осъществи редица мащабни обекти, които формираха икономическия стандарт на община Летница. Пред въвеждане в експлоатация е фуражно предприятие със силозно-складово пространство на обща стойност 4 млн. лв. „Уолтопия“ инвестира около 6 млн. лв. за разширяване производството на катерачни стени. Коментирайте мерките за развитие на туризма, които предприемате. През изминалата година реализирахме редица мероприятия, които оказват значим принос за промотиране на общината ни като туристическа дестинация на национално и международно ниво. Усилията ни са насочени към насърчаване развитието на интегриран селски туризъм, подобряване на инфраструктурата и разнообразяване на атракциите, привличане на инвестиции в отрасъла и увеличаване броя на гостите, посещаващи региона. През 2015 г. продължаваме работата си за обогатяване и развитие на дейността на информационни центрове. През 2014 г. е обзаведен и оборудван този в с. Крушуна. Създадени са нови атракции за посетителите. В природната забележителност Маарата в селото са монтирани соларни лампи и парково оборудване – беседки, пейки, както и занимателни уреди за деца – люлки, катерушки, пързалки. Новоизградена е база за спорт и отдих в с. Крушуна, предлагаща плувен басейн с капацитет 50 души, с размери 25/12,5 м, с външен бар, съблекални, душове, шезлонги и чадъри. Вод­ната атракция е отворена за посетители през лятото и есента и се превърна в едно от най-приятните места в района. Интернет сайтът на общината е обновен и съдържа богата информация за туристическите обекти и места за настаняване. Достъпни са 48 филма, представящи природното и културното наследство на Летница, както и виртуален маршрут за посещение. Постоянно работим за привличане на инвестиции в туризма и увеличаване на посещенията. Заедно с общините Ловеч, Троян и Априлци през 2014 г. успешно завършихме изпълнението на проект „Устойчиво развитие на туризма чрез ефективен маркетинг и реклама на разнообразни и атрактивни туристически продукти и услуги”, финансиран по ОП „Регионално развитие 2007 – 2013“. Благодарение на него участвахме в международна туристическа борса в Хелзинки, Финландия и в изложението в Русе. Регионът беше представен на тях и бяха осъществени контакти със световни туроператори. Създадени са рекламни материали и филм за забележителностите в района, които се разпространяват в центровете. Изработена е стратегия за туризма за период 2013 – 2020 г. Разкажете за основните трудности на общината. Как виждате тяхното преодоляване? Високото ниво на безработица, както и демографската криза са едни от основните проблеми, които засягат почти цялата страна. Паричните доходи на населението са изключително ниски. Основният източник на средства на голяма част от хората са малките частни стопанства и земеделските кооперации. Тенденцията към намаляване равнището на безработицата е в резултат на програмите за временна заетост, по които работим. Чрез изпълнение на инфраструктурни проекти и облагородяване на пространствата се стремим да създаваме условия за привличане на инвеститори в региона. По този начин се опитваме да осигурим по-добър живот на населението, което ще доведе до оживяване на региона и обръщане на негативната демографска тенденция. Сред останалите за решаване проблеми е състоянието на третокласния път III-301 Левски – Ловеч, преминаващ през територията на града, който е силно компрометиран. Влошени са експлоатационните качества на асфалтовата настилка. Републиканският път се използва масово от товарни автомобили на фирми, земеделски производители и автобусния транспорт, което му придава важно икономическо значение за региона. Предвид ежегодно увеличаващата се интензивност на движението по трасето, свързано и с ускореното развитие на туризма в общината, в редица участъци се забелязват места с ускорено износване и разрушения, които се нуждаят от неотложен ремонт. Многократно сме се обръщали с молба към Агенция „Пътна инфраструктура“ за съдействие да бъдат извършени спешно неотложни дейности за рехабилитация на пътната настилка, за да се осигури безопасност на движението, но до момента усилията ни се оказват безуспешни. Друг проблем е необходимостта от изграждане на площадка за строителни и биоразградими отпадъци. Търсим начини за финансирането на обекта. Какво очаквате от новия програмен период 2014 – 2020 г.? Ще разчитаме на по-голям ресурс. Надявам се да реализираме още по-успешни проекти. Доказахме, че сме способни да осъществим качествени предложения и да защитаваме общинските приоритети. Имаме готовност и ще направим това през програмния период 2014 – 2020 г. в контекста на европейския стремеж към устойчив и интелигентен растеж. Как се опитвате да привличате външни инвеститори? Летница е атрактивно място. Често в общината гостуват предприемачи с идеи, като една от причините това да се случва е прозрачното и достъпно местно самоуправление. В последно време се водят интензивни разговори с „Бони холдинг“. „Уолтопия“ имат идеи за нови производства. Хотелиерският бизнес настъпва все по-смело. Всичко това ми дава оптимизъм, че малките общини в периферията на България все още имат своя шанс. А Вашето мнение за готвените промени в Закона за обществените поръчки и Закона за устройство на територията? ЗОП е нужно да бъде опростен. Безспорен е фак­тът, че много общини попадат в сложни казуси вследствие на възможност за тълкуване. Истината е обаче, че Летница няма нито една наложена финансова корекция въпреки сложността на нормативния акт. Подкрепям промените, тъй като в тях се транспонира новото европейско законодателство – директивите в сферата на обществените поръчки. Производствата по ЗУТ за разрешаване на строителство или въвеждане в експлоатация са прекалено усложнени по отношение на съгласувателните процедури. Това води до удължаване на времето и увеличаване на разходите за разрешаване на строителството и въвеждане на обекта в експлоатация. Предприемат се мерки за намаляване на регулаторната тежест за инвеститорите. Надявам се с измененията в ЗУТ да усетим ефекта от тях. Едва ли един закон може да регулира до съвършенство и да се избегнат всякакви пропуски. Трябва да хващаме грешките, преди да се случат, защото, когато станат, струват скъпо. Одобрявате или не възлагането на поръчки чрез метода ин хаус? То противоречи на икономическата логика. Подкрепям тяхното въвеждане само в сферата на сметосъбирането и комуналните дейности, които са пряк ангажимент на общините и директна отговорност пред гражданите. В останалите случаи считам, че до голяма степен ин хаус поръчките биха били по-скоро вредни, отколкото полезни. Как си сътрудничите с Областното представителство на Камарата на строителите в България – Ловеч? Взаимоотношенията ни с ОП на КСБ – Ловеч, се основават на ефективно партньорство и добро сътрудничество в посока контрол на реализацията, гаранции за качеството с цел подобряване управлението на строителната дейност, повишаване на отговорността на фирмите за постигане на съществените изисквания към строежите.