„ОПОС 2014 – 2020“ стартира с обявяването на три процедури

Свилена Гражданска „Очакванията ми са, че скоро ще можем да публикуваме първите три покани за проектни предложения към бенефициентите по ОП „Околна среда 2014 – 2020“ на обща стойност 711 млн. лв.“, заяви министърът на околната среда и водите Ивелина Василева по време на заседание на Комитета за наблюдение на „ОПОС 2014 – 2020“. Поканите ще са за „Изпълнение на ранни ВиК проекти“, „Подпомагане ефективността, управлението и регионалното инвестиционно планиране на отрасъл ВиК“ и „Проектиране и изграждане на компостиращи инсталации за разделно събрани зелени и/или биоразградими отпадъци, вкл. осигуряване на необходимото оборудване и на съоръжения и техника за разделно събиране на зелени и био­разградими отпадъци“. „До края на годината сме заложили да реализираме в Индикативната годишна работна програма обявяването на общо 14 процедури. Колегите, които работят в Главната дирекция „ОПОС“, имат пълната готовност да осъществят плавния преход между старата и новата оперативна програма“, добави тя. „Амбициите ни са да стартираме дейностите по „ОПОС 2014 – 2020“ най-скоро и най-ефективно, за да можем да изпълним обещанието си да няма повече нулеви периоди. Целта е да предоставим възможности както за реализирането на важни реформи - визирам тази във ВиК отрасъла, така и за подпомагане на политиките, свързани с управлението на отпадъците и надграждането на съществуващите системи, и продължаване на дейностите, касаещи защитените зони“, обясни Василева. По думите й ще се работи и по новите елементи, които вече са част от „ОПОС 2014 – 2020“. Те са за подобряването на качеството на атмосферния въздух и предизвикателствата, произтичащи от рисковете от наводнения и свлачища. „Продължаваме традицията на установено партньорство, на широк диалог и прозрачност, на взаимодействие и на добронамереност по отношение на представянето на добри идеи, практики и предложения, които се обсъждат и водят до желаните от всички нас резултати. А ефектът вече е видим и той е свързан с дългосрочни ползи за обществото ни – с подобряването на състоянието на природата, с живота на хората у нас, с инвестиционната среда в населените места – нещо, което е ключово за растежа на икономиката“, обърна се към членовете на комитета министър Василева. През първия програмен период вече има изградени 35 пречиствателни станции за отпадъчни води. Над 2000 км е положената ВиК мрежа. Построени са седем регионални системи за управление на отпадъците и се очаква до края на годината приключването на тринайсет други. Картирани са всички местообитания и видове на територията на страната. Разработени са 32 плана за управление на защитени територии и зони. „Има сериозен напредък по отношение на целите, които са свързани с постигането на изискванията на екологичното законодателство“, отчете министърът. От изградените вече съоръжения в сектора „Води“, се ползват близо половин милион души, а в „Отпадъци“ - над 2 млн. души. „Това е знак за мащабността и за значимостта на оперативната програма. Безспорно ОПОС е може би най-тежката от гледна точка на сложност на проектите и обем на инвестициите. Няма как да не се обърнем към натрупания опит и към научените уроци, които са основа за надграждане през новия програмен период. Сред добрите практики ми се иска отново да акцентирам върху конструктивния диалог, който беше създаден между всички заинтересовани страни, участващи в управлението на програмата“, подчерта Василева и допълни, че това са партньорите от Европейската комисия, цялата система, която е свързана с управлението на програмите - Управляващият и одитен орган, Централното координационно звено към Министерския съвет, всички секторни ведомства, прилагащи хоризонталните политики, свързани с опазването на околната среда и адаптацията към климата. „Благодаря на нашите бенефициенти, без които не можем. Считам, че с тях през годините постигнахме прекрасно сътрудничество и партньорство. Разбира се, благодаря и на строителния бранш, който изпълнява голяма част от дейностите, които се реализират по ОПОС. Нямаше да се постигнат резултати и без социалните ни партньори, съсловни организации, неправителствения сектор, имащи за своя кауза опазването на природата“, акцентира Василева. Основните научени уроци от „ОПОС 2007 - 2013“ касаят необходимостта от въвеждането на повече възможности за опростяване на процедурите, за по-ефективно управление на програмата и по-бързото й администриране. „Това очаквам да бъде възможно както на базата на вече разработения законопроект за управление на средствата от ЕС, така и на новите правила за електронизация на процедурите и на системата ИСУН. Другият важен елемент е доброто планиране“, обясни екоминистърът и добави, че съществената част от научените уроци е да започнем програмния период, начертали стъпките по пътя, който ще ни доведе до успешното изпълнение на „ОПОС 2014 – 2020“. „Изградихме административен капацитет и той е безценен. Безкрайно много разчитаме както на представителите на държавната администрация, така и на тези на общините и на всички екипи, които са участвали в изпълнението и управлението на проектите. Те ще продължат да допринасят със своята експертиза и професионализъм за това да върви плавно процесът за реализация на програмата“, каза Василева. „ОПОС 2014 – 2020“ е един добър резултат след преговорите, които имахме, и се надяваме, че изпълнението й ще доведе до съществени подобрения в областта на околната среда и водите“, заяви Славица Доб­рева от Главна дирекция „Околна среда“ към ЕК. „За Брюксел е изключително важно да се постигнат заложените резултати, както и да се довършат проектите от предишната ОПОС от гледна точка на наказателните процедури, които ЕК е завела срещу България“, допълни тя и подчерта, че в момента едното производство е срещу неспазване на изискванията по директивата за депата. „Преди дни комисията заведе дело срещу България във връзка с неизпълнение на изискванията за опазване на чистотата на атмосферния въздух. Много скоро се очаква да започне и процедура, касаеща почистването на отпадъчните води. Изключително много приветстваме мерките, които са заложени в новата програма, свързани с изпълнението на този ангажимент“, добави Добрева. Участниците в заседанието обсъдиха предстоящите процедури, включени в Индикативната годишна работна програма. Приети бяха вътрешни правила за работа на комитета за наблюдение и се разискваха критерии и методологии за оценка на предложенията.