Борисовата градина ще е с нова визия

Георги Сотиров Проектът на „Ковачев архитекти” ЕООД е победителят в конкурса за бъдещата визия на Борисовата градина. Основните показатели, по които е избиран проектът за „най-знаковата озеленена територия в София”, са разпознаването на устройствените проблеми и концептуалното решение за опазване и развитие на парка. Това споделиха специалистите, които присъстваха на представянето на премираните проекти в зала 1 на Столичната община. Предложението на „Ковачев архитекти” обаче няма да се реализира в сегашния му вид. Предстои Столичната община (СО) да възложи създаването на УПИ на Борисовата градина, в основата на който ще залегнат идеите на авторите. Ландшафтният архитект проф. Пенчо Добрев разясни, че новият устройствен план няма да допусне ново строителство на територията на Борисовата градина. Препоръките, които са отправени към възложителя, включват и разрешаване на проблема с частната собственост, ограничаването достъпа на автомобили, нови пешеходни връзки, утвърждаване на екологичната значимост на градината и подобряване на управлението на територията. „Борисовата градина е парк с приоритет в обществения достъп и запазване на културно-историческото наследство”, отбеляза и общинският съветник Лорита Радева. Верни на журналистическото си любопитство, взехме метрото от Софийския университет за две спирки и слязохме под парк-хотел „Москва” – една знакова сграда за града, от която започва или завършва Борисовата градина – зависи от гледната точка. Тръгнахме надолу към езерото „Ариана”. Видимо е, че тази част на парка няма добри стопани. Не само защото гората наоколо не се отглежда, ами по-скоро прилича на резервата около Байкушевата мура. Дали това е паркова територия или част от резерват, не е ясно, но че изпопадалите и гниещи дървета и дънери са източник на зарази за растителността, това е безспорно. Припомнете си само как изглеждат боровите насаждения под хижа „Алеко” на Витоша. По тези места няма и хора. Тук-там профучава самотен колоездач. За сметка на това почти на всеки ъгъл има някакви постройки, които отдавна са без реален смисъл в живота на и в Борисовата градина. Новата визия на това зелено богатство на София трябва да започне оттук – премахване на всичко старо, полуразрушено, изгнило и грозно. В тази част, която е дефинирана като зона за пасивен отдих, се предвижда организирането на площадки за почивка, за наблюдение на флората и фауната, детски кътове, алеи за разходка. Впрочем на две-три места това и днес е факт и най-вече се използва от майките с детски колички. Гигантските проблеми са в средата на това пространство. Става дума за огромните заградени терени на няколкото спортни обекта. Поради безспорно голямата им културна значимост целесъобразно е да се прецени имат ли потенциал някои от тях да бъдат припознати отново като единични недвижими ценности в границите на целия парк. Разбира се, едно от култовите места за поколения столичани е лятната къпалня „Мария Луиза”. Преминала през активния период на силовите групировки и прехода, днес тя е показателен пример за икономическото разграбване на държавата. Пълна разруха и храстовидна растителност като в Амазонската джунгла пред портите на някогашния воден рай за софиянци. Реконструкцията на съоръженията вътре в предишния обем просто е безсмислена, защото във всеки столичен район има изградени красиви и функционални къпални. В близките села край София – също. Надолу са терените на столичния колодрум и на ЦСКА. Има и един огромен терен, потънал в буренаци, но здраво и солидно заграден, вероятно принадлежащ на настоящите стопани. Предизвикателствата пред Столичната община за превръщането на тези територии в живи и достъпни места за хората са огромни. Архитектите предлагат следното функционално зониране на Борисовата градина: представителна паркова територия – резерват; спортна зона; атрактивна паркова територия; лесопаркова територия, разделена на зони със специфични функции; атракционни зони. В лесопарковата територия (резерват, дендрариум) се съхранява и опазва видовото разнообразие, биологичното и екологичното равновесие. Там не се допускат дейности, които възпрепятстват тези характеристики. Идеята е да има регламентирани посещения с образователна и научна цел. След територията на лятната къпалня идват обектите на „Спортна София”. Те са с допълващо значение за визията на градината, но са и причина за намаляване на сериозна част от площта на парка. Идеята е поетапно да бъдат премахнати, което ще доведе до балансирано използване на цялата територия на обекта. Още повече че много от функциониращите открити и закрити тенис кортове в града показват, че разсредоточаването на спортните обекти из цялата територия на мегаполиса се приема добре от столичани. Не е едно и също дали от кв. „Овча купел” ще дойдеш да тренираш тенис на корт в Борисовата градина, или това може да стане край блока, в който живееш. Безспорно е и мястото на Лятната сцена, чиито функции се запазват и доразвиват. Това е място с потенциал за мероприятия – „Сцена на културата на открито”, като за тази цел връщането на собствеността е от водещо значение, за да може СО да инвестира в този знаков обект. Предвижда се от западната страна на ул. „Митрополит Кирил Видински” да се организира паркиране с капацитет от 200 автомобила. По този начин в цялата Борисова градина ще има общо 1020 паркоместа, като не се включват тези на съществуващия паркинг на метростанция „Стадион „Васил Левски” за 300 автомобила, които ще бъдат разпределени в различни подходи към парковата територия. Всъщност темата за автомобилното движение и за паркирането е много сериозна и наболяла, но от общината са сигурни, че решение все пак ще се намери. Трябва да бъде решен въпросът с терена на автокъща „Капитолия”, чието освобождаване има водещо място в бъдещата планова композиция. Стигаме и до спомена „Индиго” и стадион „Юнак”, който носи носталгия по това обичано от поколенията място. Тук архитектите смятат да развият варианти с някогашните трибуни като места за сядане, почивка и социални контакти. Ще завършим с едно нетрадиционно решение на архитектите за повторно използване трасето на старата околовръстна жп линия. След като през годините бяхме свидетели на различни екстравагантни предложения за използването на това трасе като околовръстна жп линия, от която радиално да се влиза в центъра, или като У-бан – надземно, и дори атракцион с парен локомотив, новата идея изглежда възможна. Линията в участъка от кв. „Хладилника” през гара „Пионер” да се построи като връзка към източната част на града. Това предполага частичното понижаване на трасето, комбинирано с екодукт (широк озеленен надлез), който да осигурява естествена връзка както за пешеходци и велосипедисти, така и за конна езда и фауната, обитаваща лесопарковата част. Архитектите предлагат и преобразуването на терените на жп гара „Пионер” в спортен и културен център и осигуряването на паркинг за още 200 автомобила в района. Признаваме, че се опи­тахме да направим само бегъл преглед на новите идеи за развитието на Борисовата градина. Той показва, че клишето „без строителство” в днешно време е немислимо дори за парковите конструкции. Защото първо ще е необходимо тотално разчистване от изгубили предназначението си постройки, после ще трябва да се изгради подземната инженерна инфраструктура, да се проектират и изградят алеи, велотрасета, осветление и видео наблюдение, поддържащи сгради и подходите към тях. След архитектите идват строителите. Това е аксиома.