Новини

Архитектът на пристанищния град

Италианецът Рикардо Тоскани превърнал Бургас в шедьовър на своето време

Елица Илчева Ако днес Бургас с достойнство се бори за титлата „Най-красив град“ и с бурното си развитие в последните години има всички основания да я спечели, то не бива да се забравя, че голямата част от днешното му очарование е заложена в миналото. А то е неразривно свързано с един архитект, при това чужденец. Рикардо Тоскани – строителят на катедралата „Св. св. Кирил и Методий“. Плод на неговата фантазия и талант са над 100 от обявените за паметници на архитектурата сгради. Той проектира култови здания, банки, жилищни, жилищно-търговски и търговски кооперации. Пренася модерните архитектурни тенденции на Западна Европа и превръща кулите в неизменен щрих от стила си. Кубетата им, покрити със златиста и сребриста ламарина, наподобяват люспести тела на риби и придават на сградите приказен блясък, когато са огрени от слънчевите лъчи. Признат от не едно поколение е огромният принос на италианеца за урбанизацията и модернизацията на Бургас през XIX и ХХ в., а името му вероятно ще се споменава и в това, и в следващото столетие. Тоскани е човекът, придал средиземноморския неокласически и сецесионов облик на пристанищния ни град. Той е избрал да остане в него, след като се е сражавал на наша страна в Сръбско-българската война (1885 г.). Според проучванията на проф. д.и.н. Иван Карайотов, който стигнал до далечна потомка на Тоскани – Марсела Щерн от Виена, той е роден на 4 септември 1857 г. в градчето Индуно Олона. То се намира в областта Ломбардия, недалече от провинциалния център Варезе, близо до границата с Швейцария. Когато Рикардо се ражда, днешна Северна Италия е владение на Австрийската империя. В ранната му младост, през 1876 г., австрийската зависимост е отхвърлена. Точната дата на пристигането му в България засега остава неизвестна. Предполага се, че след като завършва образованието си в Италия, той пристига в страната ни през 1883 г. Тогава именно, след подписване на конвенция между Австро-Унгария, Сърбия, България и Османската империя, се продължава изграждането на международната жп линия в сектора от Саранбей (Септември) до София. След тази дата италианското дружество „Виталис” предприема строителни дейности. Голяма група италианци, ръководени от инж. Бартел, пристигат в България. Сред тях със сигурност е и Рикардо Тоскани, за когото се предполага, че е един от лидерите сред своите сънародници. Интересно е, че архитектът се подписва едновременно на български и италиански. Това недвусмислено говори за неговата дълбока любов към България и преди всичко към Бургас. Е, в първите години поради ограниченията, които поставя родното законодателство, той проектира, като се крие зад имената на българските си колеги. По-късно основава дружество съвместно с арх. Светослав Славов и двамата работят заедно. Италианецът обаче е човекът, който внася в архитектурата основните белези на новите стилове. Тоскани обработва фасадите до максимална пищност, с богато разнообразие на пластични животински и растителни елементи, гирлянди, картуши, плетеници, фризове, сложни корнизи и мансардни покриви и разнообразни кули, кубета и шпилове. Така постепенно изникват и се подреждат като бисери в броеница къщи, банки, складове… Една от култовите му сгради е Хатевата къща, която се намира на кръстовището между улиците „Цар Симеон I“ и „Св. св. Кирил и Методий“. Тя винаги е привличала погледите на бургазлии с нестандартната си визия, излязла като от някой стар европейски романтичен филм. Построена е през 1902 г. за Никола Хатев по проект на арх. Тоскани. Конструкцията е изключително стабилна и затова е запазена и до днес. Тя е от 50 см тухлени зидове, а стаите са разделени от дебели 15 см стени. Може би най-емблематичното нещо е кубето над входната врата. То е с остра пирамидална форма и е покрито с листове ламарина, наредени като люспи на риба. Интересното е, че е съборено и възстановено през 1986 г. В архитектурата специалистите откриват западноевропейското влияние, характерно за Бургас през тази епоха. В нея има и елементи на неокласицизъм и съвременен барок. Присъстват и много декоративни решения. Стени и тавани са богато украсени в стил рококо, а част от прозорците са били с цветни стъкла. Красивите й стаи са използвани и за декор на филма „Опасен чар“ с Тодор Колев, като голяма част от сюжета се развива именно в Бургас. Последно в къщата живее актьорът Милко Хатев, който почина през 2007 г. Оттогава постройката се руши. Тя е паметник на културата със статут на единична архитектурно-строителна недвижима ценност от местно значение. Домът на Петър Димитров е друга забележителност на Бургас. Жълтата красавица привлича вниманието на ул. „Алеко Богориди“. Намира се точно срещу сградата на Археологическия музей. Строена е в далечната 1922 г. за Петър Димитров, който по това време заедно с брат си е един от най-големите стопански деятели в Бургас. Двамата основават предприятието „Дъскорезница, паркетна, амбалажна и бъчварска фабрика“, което е сред най-модерните в града. Проектът е изработен от Тоскани в края на неговата бляскава кариера. Сградата е от жилищно-търговски характер, като на партера са разположени 3 магазина и една кантора, а на втория етаж живее собственикът със своето семейството и прислугата. В сградата може да се влезе от три входа, главният от които се е намирал точно на ъгъла между двете улици. Там е разположено централното стълбище, което отвежда до втория етаж. В ъгловото помещение на къщата е изграден красив полукръгъл балкон, който е нейната запазена марка. Над него има кубе с медно покритие и шпил. Външното архитектурно оформление носи почерка на италианеца. Лицето на къщата е украсено с множество барокови пластики, изобразяващи венци и цветя. През годините тя е преустроявана на няколко пъти, най-вече в партера, където и днес се помещават магазини, а фасадата е реставрирана, като са запазени всички архитектурни и декоративни елементи. Къщата на Йови Воденичаров, който е една от най-колоритните личности в историята на Бургас и първият дипломиран юрист в града, е строена през 1893 г. Той е син на известен майстор на воденици от Сливен. Учи право в Русия, след което през 1880 г. се заселва в Бургас и започва да упражнява професията си. Участвал е в Сливенския таен революционен комитет на Васил Левски, а след това – и в бунта срещу княз Батенберг. Става дори кмет на Бургас, макар и само за няколко месеца. Избран е след тайно гласуване на 11 юли 1903 г., но е свален от поста на 13 октомври 1903 г., тъй като срещу него и зам.-кмета Кирязи Атанасов е възбудено дело. Кантората на Йови Воденичаров е разположена на първия етаж на къщата му, а на втория живее той. На Воденичаров е предложен и по-богат квартал, но самият той настоява да живее в българската махала. Забележителен е външният архитектурен облик на сградата. Фасадите са богати не само заради многобройния арсенал от релефни елементи и мотиви, но и поради дълбоката обемна пластика. Интериорът включва живописно оформено стълбище от изящно струговано дърво. Може би най-запомнящият се елемент е красивата ъглова тераса, която гледа едновременно към ул. „Алесандровска“ и ул. „Св. св. Кирил и Методий“.