Тема

Форумът под храма „Света Неделя” е на над 2000 години

Свилена Гражданска Форумът на Сердика през римската епоха е едно от най-важните места за събиране на общността. Тук са били издигани статуи на императори, жрици и видни граждани, почетени от градския съвет. Вземали са се основни решения, сключвали са се сделки и споразумения. Голяма част от живота на населението на Сердика е протичала на форума. Мащабното строителство през 50-те и 60-те години на ХХ в. в центъра на София е предшествано от археологически разкопки, в резултат на които са разкрити едни от най-значимите обществени сгради на римския и късноантичния град – булевтерионът (градският съвет), балнеумът (малка обществена баня), преустроен по-късно в християнски храм – ротондата „Свети Георги“, и преториумът (дворецът на провинциалния управител). Намерените многобройни мраморни архитектурни детайли от различни стилове, т.нар. римо-коринтски и римо-йонийски ордер, позволяват да се предполага наличието и на други здания – гражданска базилика и храмове, останали извън обсега на проучените тогава площи. Всички те са били издигнати близо до форума на Сердика, който се локализира на днешния площад „Света Неделя“. Отдавна глъчката на този свят е заглъхнала, затрупана от падналите керемидени покриви. Прокарвали се тесни улички, строяли се нови домове, дюкяни, пазарни площадки, църкви. А после идвали и други проекти. Натрупвали се пластове, заравяли се спомени. Впускането в едно издирване на камъчета от мозайката на нашите представи за миналото е и интересно, и трудно начинание. Но така можем да се доближим до гледната точка на хората отпреди векове, за да опитаме да съпреживеем техните съдби и времена. Затова Столичната община финансира по програма „Култура“ проект „Форумът на Сердика“. Предвидени са археологически разкопки и проучвания, които са първи етап от преустройството на пространството около „Света Неделя“. То близо 2000 години е изпълнявало една и съща функция, независимо как са го наричали – форум, агора, каре или площад. Площта, която е заложено да бъде проучена, ще е близо 150 кв. м. Стойността на разкопките е 136 хил. лв. Проучванията ще се извършват в рамките на два месеца. Проектът не включва само работа на терен, а обработка на материалите, полева консервация на по-ценните находки и т.н. „Стартираме археологическото лято в центъра на София. Няма как да развиваме района, ако не стъпим на площад „Света Неделя“, който е уникално място“, заяви при представяне на дейностите зам.-кметът на Столичната община с ресор „Култура, образование, спорт и превенция на зависимостите“ д-р Тодор Чобанов. „Тук наблюдаваме особен феномен, тъй като противно на всякаква логика площадът е успял да се съхрани в близки до оригиналните си параметри от римската епоха, т.е. около 2 хил. години. Това е изключително рядко явление, да не кажа, че почти няма такива случаи по цялата територия на империята. Няма да създадем неудобство на гражданите на София по време на разкопките – така или иначе тази площ беше използвана за паркинг. Комуникацията на пешеходците остава същата“, добави той. „Обектът е голямо предизвикателство за археологическата ни наука, защото въпреки 100-годишните изследвания у нас на различни римски градове Сердика си остава едно от най-интересните места“, заяви ръководителят на проучването д-р Веселка Кацарова от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН). По думите й данните за мястото са косвени, защото разкопките са се случвали в парцелите около площада, особено по време на мащабното строителство, когато са изграждани ЦУМ, Министерският съвет, представителният хотел „Балкан“. „При много тежки условия през зимния период (декември 1952 г. – януари 1953 г.) бащите на българската археология са се опитали да проучат и да разберат какво има в тази част на столицата. Стъпваме основно на изводите, направени от тях. Установили са високи зидове“, обяснява д-р Кацарова. Тук е една от най-интересните сгради, намирани в столицата. Тя е с дълговидни зидове. На изток от нея има здание с дължина 70 м и близо 30 м широчина. Предполага се, че тук са били разположени магазини. След средата на III в. е издигната нова постройка. Първоначалното й предназначение е било за баня, а по-късно е преустроено в ротондата „Свети Георги“. Тя заедно със „Света София“ са единствените оцелели сгради от античната Сердика. Има друго здание, което според изследователите затваря площада откъм запад. „Тук остава едно пространство от около 26 м, което е крайно недостатъчно за широчина на форум на който и да е римски град, а още по-малко на провинциална столица. Предстои при разкопките да установим дали това е зид на сграда или на ограда. Ще бъдат извършени сондажи. Възможно е да е постройка, издигната по-късно върху форума. Установихме струпване на големи архитектурни детайли, въз основа на което считаме, че тук е разположена изключително монументална и мащабна сграда с мраморна украса, изработена по най-добрите стандарти на римо-йонийския ордер. Тя е била на поне два етажа“, пояснява ръководителят на проучванията. Може и да е т.нар. Константинов дворец или преториумът. Зданието разполага с подово отопление, направено по изключително солиден начин. Много са малко обектите, реализирани у нас през римската епоха, имащи подобни елементи. Зидовете на сградата са изключително мащабни – има такива с по 3 м широчина. За съжаление тя не попада в плановете за този летен археологически сезон. „При осъществяване на цялостна реконструкция за площад „Света Неделя“ зданието ще бъде един основен акцент в центъра на София“, подчертава д-р Кацарова. „Ако разкрием статуя на Константин Велики, ще е епохално откритие“, каза още тя. Всъщност форумното пространство е мястото, където се поставят с разрешение от градския съвет възпоменателни надписи, императорски декрети и др. Задължително е да има статуя на император – при неговата смяна просто са подменяли главата на монумента. „На такива форумни пространства са откривани едни от най-ценните документи за науката. Например в Севтополис е намерен договор между града и Кабиле. Имаме много бели петна в историята на Сердика, а това е мястото, което може да запълни част от тях. Градът е нападан от аварите, има и други нашествия, но науката не разполага с много информация за тях. Затова ще се търсят надписи с подобни военни данни. Има много следи от сериозни обсади. Колегите копаха на Западната порта на Сердика и установиха, че е зазиждана“, поясни ръководителят на обекта при площад „Света Неделя“ и припомни, че преди години вече е разкрит един документ от VI в. от форума, в който общината съобщава на гражданите, че е изградила нов водопровод. Намерените находки отиват за съхранение в Музея за история на София. В зависимост от това, дали ще се открият архитектурни обекти, или ще се попадне само на настилката на агората, ще се вземе решение какво да се прави с обекта. Ще бъде свикана комисия от Министерството на културата, Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към МК и от други институции. „Трябва да се има предвид, че София пази не само наследството на Сердика. В столицата ни има доста следи от всички периоди. Първо ще се провери какво е запазено от времето след началото на VII в. На много места има останки от вековете след VII в., та чак до края на XIX в.“, добави Снежана Горянова от НАИМ при БАН. „Трябва да се прецени и историческата им стойност и по какъв начин ще се подходи към тях, за да се стигне до античния и късноантичния град. Съществуват доста неизвестни, въпреки че териториите в близост вече сме ги изследвали. Има насоки какво би могло да се очаква. Малко по на юг от това пространство би трябвало да намерим останки от една късносредновековна църква“, каза тя. Голямата научна интрига на пространството около „Света Неделя“, което 2000 години е запазило своите функции като площад, е какви следи е съхранило от различните епохи. Има два месеца, за да бъде разкрита загадката...   Д-р Тодор Чобанов, зам.-кмет на Столичната община с ресор „Култура, образование, спорт и превенция на зависимостите“: Имаме идея да изградим детски център за изработване на керамика от неолита Живеем в ХХI в., но трябва да имаме съзнанието, че днешната българска столица има изключително древни основи. През неолита тук е едно от първите установени селища на територията на страната ни. По-късно тя е римска провинциална столица и седалище на императорите. През Средновековието е място за срещи на византийските владетели и кръстоносците. Това, което бъде открито по време на разкопките, ще бъде консервирано и реставрирано и представено по най-добрия начин. В период от 2000 г. площадът на града е бил все един и същ. Това е безпрецедентен факт. Почти никъде в цялата Римска империя не се е случвало едно място да запази тези си функции толкова дълго време. Това, че ще се изследва, е изключително вълнуващо. Подобно търсене се случва много рядко. По-далечната задача е целият площад да бъде проучен, да бъде организиран на две нива, да бъде изпълнен проект за реставрация и консервация. Говорим за по-мащабен проект – цялостно разкриване и представяне на античния и средновековен период на града. Може би още за празника на столицата – 17 септември, столичани и гостите ни ще видят откритите находки в Музея за история на София. Със сигурност ще направим и малка изложба след приключване на археологическия сезон. Имаме няколко идеи за археологически изследвания, по които ще се работи на площад „Света Неделя“. Ще продължат дейностите около манастир „Света Мария Магдалина“ в Бухово, който е от IV в. Става дума за базилика с невероятно големи мащаби, издигната със средства на значима фамилия. След това през Средновековието е превърната в религиозен комплекс. Вероятно това е един от най-старите обекти в софийската Света гора. Затова и заради потенциала на района за туризъм ще продължим да развиваме проекта. Работим и по неолитното селище в район „Слатина“. То е най-ранното подобно заселване на територията на днешния град – VI хилядолетие пр.Хр. Може би най-големите неолитни къщи на територията на страната ни са открити там – по 100 – 120 кв. м жилища, които напълно отговорят по размери на днешните домове. Това са първите земеделци с изкуство, религия и начин на живот, който може да се сравнява с нашия. Преди тях тук е имало само преминаващо население. Продължаваме с финансиране от Столичната община да подкрепяме проф. Николов, който за поредна година ще прави проучване там. Имаше много интересни находки до момента, очакваме да открием и нови. Имаме идея там да изградим в паркова среда детски център, където в различни ателиета ще се възпроизвеждат праисторически технологии и практики по един достъпен начин. Това ще бъде съчетание на научнопопулярно представяне със занималня, така че малчуганите да могат да отидат и да се пренесат в живота от онази епоха. Ще имат възможност да правят керамика, т.е. ще могат да се забавляват по един интерес начин и да опознаят повече историята на тези най-древни жители на града ни. Проучва се и крепостта Урвич. Там е ясен целият контур на комплекса. Има храм, който е обследван. Следващата фаза е да развиваме крепостта като туристически обект. Обсъждаме идеята за създаване на музей на XX в. с различни партньори, тъй като смятаме, че този период от историята ни е слабо показван у нас. Това е времето на големи световни конфликти, събития от регионален и международен характер, които имат нужда да бъдат обяснявани. Трябва да разказваме за спасяването на българските евреи, за началото на XX в., когато нашата нация се бори за обединение. Той може да бъде обособен в оставащите около 7 хил. кв. м в Централната минерална баня. Сградата е много голяма – около 12 хил. кв. м. С първия етап от Музея на София сме адаптирали близо 5 хил. кв. м. Стои открит въпросът, как ще се стопанисва останалото пространство. През годините четири пъти е обявявана процедура за търсене на концесионер, който да инвестира в сградата. По различни причини липсва интерес. Ако идеята за музей стане факт, ще бъдат подготвени две многофункционални зали. Едната ще е с около 400 – 500 места, която ще се използва за концерти. Другата ще е по-малка – с около 150, която може да е сцена и за театрални постановки, обучения и т.н. Снежана Горянова, ръководител на проекта „Буховски манастир „Света Мария Магдалина“: Изготвя се план за реставрация на разкритата базилика Проектът за проучването на Буховския манастир „Света Мария Магдалина“ продължава вече трета година. От 2013 г. получаваме финансиране от столичната програма „Култура“ за проучването на една от най-големите раннохристиянски базилики, откривани на територията на България. Тя е разрушена през VII в. Обектът се намира на 1,5 км по права линия от центъра на града. Базиликата е позната на науката още от края на XIX в., когато населението в района е искало да изгради православна църква. По съневиденията си местна жена показва мястото. Когато хората започнали да копаят, разкриват част от стените, които преди век и половина са се виждали по-добре, отколкото днес. В абсидата и в централния кораб на базиликата те построяват сегашната малка еднопространствена църква с една абсида. Тя е доста бедно устроена, тъй като има две каменни стени и две паянтови. Изградили са я без основи, върху подовото ниво на стария храм. Впоследствие базиликата е била описана от проф. Петър Мутафчиев в една негова работа върху старопланинските манастири. В началото на 30-те години на ХХ в. Вера Иванова прави едномесечни разкопки, отново финансирани от Столичната община. Тя установява пълния план на базиликата. Проучването тогава е проведено главно по стените. Разкрита е конструкцията, но доста от подробностите за вътрешността не са били известни. През всяка една от трите години сме проучвали в рамките на месец – месец и половина терена. Разкрихме всичките стаи на трикоробна едноабсидна базилика, която има площ почти 800 кв. м. Освен наосът, който е раздел на трите кораба, има и едноделен притвор и галерия от запад, към която са присъединени две помощни помещения, вероятно за служебни нужди. Интересното е, че при североизточния ъгъл на сградата има още едно квадратно помещение, което някога е смятано за баптистерия. Оказа се, че в центъра е разположен гроб, който вероятно е свързан със самото изграждане на базиликата. По открита монета в него можем да датираме създаването на храма около 50 – 60-те години на IV в. Освен това на североизток от зданието разкрихме частични останки от друг зид, извит като абсида, който може да се коментира като по-ранна църква. Разбира се, това е една хипотеза. През тазгодишната кампания успяхме да установим доста особености от вътрешната организация на базиликата. Имало е носещи стълбове, а не колони. Запазени са отпечатъци от тях, както и голяма част от оградата на олтарното пространство. В рамките на тази година има и екип за проектиране на консервационни и реставрационни дейности и за социализация на обекта. Работата ни е комплексна и няма да завършим само с археологическото проучване и да оставим разкритото на волята на съдбата. Ще се постараем то наистина да добие вида, който трябва да има всеки археологически обект, т.е. да бъде достъпен, да има информация за хората и да опознаят миналото на страната.