Законът

Доц. д-р Борислав Великов: Необходимо е да осигурим обучени кадри за сектора

Работим по идеята за създаване на интегриран професионален колеж в Монтана

Свилена Гражданска Доц. Великов, Вие сте зам.-председател на една от ключовите комисии в 43-ото Народно събрание – тази по образование и наука. Какви са приоритетите на структурата към сегашния момент? Считам, че тя е една от най-активните комисии – не само защото съм неин зам.-председател. През последните месеци се свърши доста работа. Започнахме с гръбнака на образованието у нас – предучилищното и училищното. Законопроектът мина вече и на второ четене в комисията. Това са над 350 члена, а работният доклад за пленарна зала е над 400 страници. Смятам, че сме си решили добре задачата. Но това е само част от дейността ни. Предстоят изменения в Закона за висшето образование, както и в Закона за развитие на академичния състав в Република България, а също и в Закона за насърчаване на научните изследвания. Това, което липсва все още и е свързано с Камарата на строителите в България (КСБ), е промяна в средното професионално образование. За този вид обучение има самостоятелен нормативен акт. Но на практика не се създават необходимите кадри, които да са със степен на квалификация, да кажем, четвърта и които да бъдат с възможности дори и за средни ръководни позиции, например ръководител-обект. А тези специалисти са нужни за бранша. С министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев и с колегите от комисията смятаме, че е полезна идеята за създаване на интегрирани или интегрални професионални колежи (ИПК). В тях ще се надгражда средното професионално образование. Ще се дава конкретен практически опит на възпитаниците. Тези ученици, които завършват успешно, ще могат веднага да получават реализация на обектите. В строителството е очевидно за всеки, че липсват подобни кадри. Не трябва да се забравя, че осъществяването на интегрирани професионални колежи все пак е дълъг процес. Пилотно учебно заведение ще се опитаме да изградим в Монтана – в момента сме в процес на структуриране на инициативния комитет. В него искам да поканим основно представители на строителния бранш. Това са хората, на които им трябват подобни кадри. Те ще спомогнат и когато обучим децата и те вземат своето свидетелство – независимо дали ще е майсторско или диплома, да могат да получат веднага реализация в практиката. Разчитаме много на Камарата на строителите в България да излъчи свои представители. В момента говорим в парламента да бъдат включени всички депутати от област Монтана в инициативния комитет независимо от политическия цвят на техните партии или коалиции. Необходимо е в него да влязат и представители на местната власт, на предприемачите, на Агенцията по заетост. А кога според Вас първият ИПК ще отвори врати? Неговата дейност не може да започне преди учебната 2016/17 г. Дотогава трябва да се свърши много подготвителна работа. Кои са основните въпроси, които трябва да се решат при обособяването на ИПК? Необходимо е да преценим откъде ще дойдат преподавателите за един такъв колеж – от висшето образование или най-изявените от средните професионални гимназии. В момента в Монтана има Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Стефан Стефанов“, която е с доста висок авторитет. Към нея е създадено и общежитие. Също има и отделна сграда на бившия Техникум по механотехника. Това е основата, върху която можем да стъпим. Отделно ще използваме налагащите се практики за дуалното обучение. Те се подкрепят финансово от Швейцария с над 3 млн. франка, от Германия и Австрия. Ще търсим средства и по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020“. Като обединим всички тези възможности, смятам, че ще успеем. Какви са проблемите на системата? Очевидно е, че висшето образование у нас като че ли се насити на предлагане на свободни места за следване. Много от специалностите не са инженерни, не са свързани с природо-математическите науки, с това, което сякаш повече трябва на страната в момента. В немалко случаи дипломите за висше образование се оказват „кухи” и техните притежатели не могат да си намерят работа. Съществува изкривяване – системата бълва кадри, от които бизнесът и конкретно строителството няма нужда. Не трябва да забравяме, че строителният бранш винаги е бил гръбнакът на брутния вътрешен продукт на страната. Необходимото качествено образование ще даде тласък за развитие на държавата. Не е тайна за никого, че Северозападният край и много други места у нас имат демографски проблеми. Решаването им може да започне с подобряване на системата за обучение. Образованият български гражданин има по-друг модел на поведение, по друг начин се отнася към задълженията и права­- та си. Предвиждате ли среща с Камарата на строителите в България по темата? Да. Ще ги поканя да обсъдим въпроса. Строителството е важна част от икономиката на България. Камарата доста активно се включва в дискутирането на проблемите в професионалното образование и в търсенето на решенията им. Ако няма подкрепа от общността в най-широкия смисъл, включително и на представители на бизнеса, ние ще създадем някаква образователна структура, но тя няма да бъде устойчива през годините. Вие сте член на парламентарната Комисия по околната среда и водите? В областта на ВиК отрасъла също има доста работа, която трябва да се свърши. Застъпник съм на идеята Комисията за енергийно и водно регулиране да се раздели на две самостоятелни части – на енергийна и водна. Това не стана с последните промени на нормативната база, но успяхме да увеличим състава на органа, отговарящ за ВиК сектора. Обаче за съжаление за членовете му не важи изискването за професионален опит в областта. Трябва да имаме самостоятелен закон за ВиК отрасъла. Стратегията за сектора беше приета, но са необходими много средства, за да се рехабилитира водоснабдителната система, за изграждане на канализационна мрежа, за съоръжения за пречистване на отпадъчни води. Според мен сме изостанали с изграждането на ПСОВ за агломерации с над 10 хил. е.ж. Една от възможностите темите в сектора да се дискутират е ежегодният форум, организиран от Камарата на строителите в България и Българската асоциация по водите. Петата поредна конференция ще е на 24 ноември т.г. Кога промените в Закона за професионалното образование и обучение ще бъдат внесени за разглеждане? В момента има работна група, в която участват министърът – проф. Тодор Танев, и неговият заместник Ваня Кастрева, представители на други институции. Според мен не е реалистично преди лятната ваканция те да бъдат разгледани в Народното събрание. Имаме амбицията преди почивката да приемем Законопроекта за предучилищното и училищното образование и да мине окончателно в зала, а за него ще бъдат необходими поне няколко заседания. Знаете, че по мое предложение в нормативния акт бе включен текст, че родителите трябва да уважават учителите. Тяхната роля е голяма за обучението и възпитанието на децата ни. След като нормативният акт окончателно се одобри в пленарна зала, трябва да се приемат Държавните образователни стандарти и от учебната 2016/17 г. законът да влезе в сила. Предстои да внесем проектозакон, който ще удължи с една година възможността на държавните висши училища да приемат платени студенти, за да имат повече възможности за собствено финансиране.