Новини

Неформалната икономика – дела и документи

Изработва се Европейска платформа за ограничаване на недекларирания труд

Ана Пиринска, експерт към КСБ Отдел „Международна дейност и управ­ление на проекти“ Проблемът с недекларирания труд в ЕС засегна особено силно пазара след кризата от 2008 г. Работещите в западноевропейските страни усетиха дъмпинга заради евтината работна ръка от новоприетите страни членки. Трудът на огромен брой хора от тези държави, заети в различни отрасли (строителство, селско стопанство, услуги и др.), беше драстично експлоатиран. В края на юни 2015 г. в София се проведе дискусия на тема „Европейски решения срещу неформалната икономика“, организирана от делегацията на българските социалисти в Европейския парламент и Фондация „Солидарно общество“. Участваха редица социални партньори, сред които КНСБ, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал, членове на Европейския парламент, Министерството на труда и социалната политика и др. Една от основните цели на организаторите беше да се изяснят някои от най-важните въпроси за българското общество и да се разпространи в различни среди остротата на проблемите в сферата на труда. Недекларираният труд е приоритетен въпрос както на ниво ЕС, така и у нас. Ето защо наред с инициативата на ЕК от началото на 2014 г. за създаване на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд (вж. карето) участниците във форума в София обсъдиха и възможността за изработване на подобна национална платформа за икономика на светло. Реализирането на идеята би подпомогнало амбициозната цел до 2020 г. да се намали делът на сивата икономика в България до 1/3 от настоящите й нива. Планът беше представен наскоро и от премиера Бойко Борисов по време на кръгла маса „ЗА икономика на светло“. Дали това е възможно, или по-скоро ще остане в сферата на добрите пожелания? Данните не са окуражаващи, но с общи усилия на заинтересованите страни, с изследване и заимстване на доказани добри практики от други европейски държави и чрез редица мерки България би могла да постигне значителен напредък. В момента делът на неформалната икономика в Европа е над 18% от БВП на ЕС. Той варира значително в отделните държави членки – от 8% до над 30% от БВП, сочи доклад на Eurofound от 2013 г. Този вид икономика включва дейностите и приходите, които избягват или заобикалят нормативно установения ред и данъчно облагане. Голяма част от нея съставлява недекларираният труд. На равнище ЕС той се определя така: всяка платена дейност, която по естеството си е законосъобразна, но не е декларирана пред съответните публични органи, като се отчитат разликите в регулаторните системи в държавите членки. Недекларираният труд нанася щети както на националните, така и на европейската икономика, водейки до нелоялна конкуренция и нарушения във функционирането на пазара, застрашава финансовата устойчивост на европейските социални модели и води до намаляване на защитата на правата на работниците. Заради него намаляват приходите от данъци и социалноосигурителни вноски, оказва отрицателно въздействие върху заетостта, производителността и условията на заетост, както и върху развиването на уменията и ученето през целия живот. Недекларираният труд е фактор за по-ниските пенсионни права и ограничен достъп до здравни грижи. Води до негативни последици за работниците, които са принудени да приемат несигурни и понякога опасни условия на труд и по-ниско заплащане. Ситуацията е много по-сериозна в случаите, в които са засегнати непълнолетни лица. Някои от най-разпространените форми на недеклариран труд са: • предоставяне на стоки и услуги на съседи, членове на семейството, приятели и познати; • недеклариран труд в предприятия (т.нар. заплата в плик, като например допълнително възнаграждение в брой извън официално договореното, работа на пълно работно време при договор за непълно и др.); • фалшива самостоятелна заетост (за предприятия, домакинства и др.). Значителен дял (около една трета) от недекларирания труд в ЕС е съсредоточен в строителния сектор, сочат данни на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC). Ето защо в многогодишния план за действие (2012 – 2015 г.) организацията категорично се обявява за нулева толерантност към незаконните и несправедливите практики в строителната индустрия и поема ангажимент да предложи мерки за борба с недекларирания труд. По време на годишния си конгрес на 4 – 5 юни в Брюксел FIEC призова за равнопоставеност, за да се постигне конкуренция между изпълнителите, а не между данъчните системи и тези за социално осигуряване. Основен акцент е поставен и върху необходимостта от засилване на борбата с всички форми на измами, по-специално социалните, и недекларирания труд. Наред с изработването на европейската платформа има и редица други мерки, които трябва да бъдат взети под внимание както на национално, така и на ниво ЕС. Такъв пример споделиха от АИКБ по време на дискусията за неформалната икономика. От организацията представиха проект за ограничаване и превенция, върху който работят през последните 5 години. Благодарение на него са направени конкретни предложения за изменение и допълнение на редица нормативни актове. От асоциацията подчертаха, че не е логично делът на неформалната икономика в България (30 – 32%) да е 3 пъти по-висок от този в други европейски държави. Друг съществен проблем е, че около 1/4 от заетите у нас не знаят какви са правните последици от полагането на недеклариран труд. И не на последно място – работодателите препоръчаха да се предприемат действия за интегриране на контролните функции на държавата и на отговорните институции (НАП, Главна инспекция по труда и др.), за да се гарантира, че проблемите няма да се решават на парче, както е в момента. Това означава държавата да съчетае, условно казано, два вида мерки – санкции за нарушителите и стимули за светлата икономика. Председателят на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов представи изследване на добрите европейски практики в борбата с неформалната икономика в трудовоправните и осигурителните отношения. От организацията са идентифицирали 38 подобни практики, а подборът се основава на анализ на 6 страни от ЕС, приложимостта им в България и потенциалния ефект върху проявите на сива икономика у нас. Видовете добри практики са разделени в няколко категории. На първо място е институционализиране/създаване на различни форми за наблюдение над некоректното поведение на работодателите и на работещите. Например в Румъния съществува Междуведомствен комитет по недекларираната заетост, а в Ирландия – Група за наблюдение на скритата икономика. По отношение на облекчаването на фирмите, които заради излишни документи прибягват до отклонения, в Латвия е предвидена консолидация и опростяване на данъчната система за малкия бизнес, а в Португалия е въведена система за по-лесно предоставяне на фирмена информация. Колкото до опростяване на процедурите за наемане на лица, в Люксембург съществува такава при наемане на лица в домакинствата, в Португалия е създаден портал за услуги към самонаетите и бизнеса, а в Румъния се регулира трудът на т.нар дневни работници. И не на последно място е категорията, свързана със създаване на структури за осигуряване на повече публичност: Регистър с нелоялни работодатели (Румъния) и Регистър с предприятията, които спазват данъчните закони и изграждане на система за административни облекчения за изрядните предприятия (Латвия). Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) беше представена от президента на организация Пламен Димитров, който обърна внимание, че европейският дебат по въпроса за недекларирания труд е по-скоро фокусиран върху неплатените пари и социалния дъмпинг, докато незащитените права на работниците остават на заден план. Ето защо от КНСБ подчертават важността на Препоръка №204 на Международната организация на труда (МОТ), приета на 12 юни т.г., която е посветена на прехода от неформална към формална икономика. Препоръката гласи, че отчитането на високите нива на първата е голямо предизвикателство за правата на работниците, достойните условия на труд, развитието и принципите на правовата държава и освен това има отрицателно въздействие върху развитието на устойчиви предприятия и др. Подчертава се още, че повечето хора влизат в сивата икономика не по собствен избор, а като резултат от невъзможността да работят легално и заради липсата на други средства за препитание. Препоръка №204 гласи още, че основните дефицити – липсата на достатъчно възможности за качествена заетост и на социален диалог, както и неадекватната социална защита, са най-силно изразени в сивата икономика. От МОТ обобщават, че причините за неформалната икономика са много, включително административното управление и структурните въпроси, и че публичните политики могат да ускорят процеса на преминаване към светла икономика в контекста на социалния диалог. Изпълнителната власт беше представена на дискусията от зам.-министъра на труда и социалната политика Гълъб Донев. Той обърна специално внимание на поправка в Кодекса на труда, която беше приета наскоро от Народното събрание – т.нар. еднодневни трудови договори. Те ще важат за растениевъдството и за други дейности, които не изискват специална квалификация. Даден работник ще може да полага труд с такъв договор за не повече от 90 дни в рамките на годината, а законът предвижда тези хора да се осигуряват само за пенсия, за трудова злополука и за здраве. Очакванията на правителството са благодарение на еднодневните контракти годишно да се събират до 19,2 млн. лв. повече осигуровки и 5,3 млн. лв. повече данъци. Подобен механизъм е въведен във Великобритания. Но там има и много противници на идеята. Според тях „нулевите договори“ (както ги наричат) са се превърнали в символ на неработещата икономика, защото увеличават и легализират несигурността на заетите. Някои дори ги определят като параван за сивата икономика. У нас притесненията на частния сектор най-вече са свързани с това, че самите работници ще избягват еднодневните договори, за да не загубят социални помощи. Част от синдикатите пък се тревожат за личния живот на заетите, тъй като работното време ще зависи изцяло от работодателя. И не на последно място е фактът, че еднодневните договори дават само осигурителен, но не и трудов стаж. Очевидно има много и различни идеи и подходи за справяне с неформалната икономика и с недекларирания труд както на ниво ЕС, така и в отделните страни членки. Една от фундаменталните разлики е чисто политическа. Десницата в Европа например застъпва идеята, че не е нужно проблемът да се обсъжда на равнище ЕС, тъй като би могъл да се решава от всяка страна поотделно. Освен това препоръчват по-голяма гъвкавост на трудовия пазар, което практически означава по-лесни уволнения и съкращения. Отляво, напротив – отстояват тезата, че е необходимо да се създадат общоевропейски правила, които не само ограничават недекларирания труд, но и позволяват на хората, работещи без договори, да излязат на светло и да получат заплащане и защита. Кой подход ще надделее, предстои да разберем. Създаването на европейска платформа за ограничаване на неформалната икономика е малка стъпка за ЕС, но голяма крачка за достойния труд в Европа и за намирането на политически компромис. Платформата В началото на миналата година ЕК излезе с предложение за създаване на т.нар. платформа – това е форма, използвана в ЕС за дискусии, обмяна на идеи и предложения, които по-късно да се превърнат в решения на проблемите. В този смисъл форматът трябва да спомогне за обмяната на опит и добри практики, да дава актуална, обективна, надеждна и сравнима информация, да насърчи трансграничното сътрудничество. Създаването й не засяга ключовите правомощия и/или задълженията на държавите – членки на ЕС, за предотвратяване на недекларирания труд. В тази връзка работата с нея ще осигурява подкрепа за мерки, насочени към стимулирането и насърчаването на декларирания труд и ограничаването на опитите за измами, засягащи социалното осигуряване. От инициативата ще се очаква да допринесе за превенция на организираните форми и мрежи за недеклариран труд, като своевременно предоставя информация на съответните власти и заинтересовани страни. За по-голяма ефективност ролята на инспекциите по труда в страните членки следва да бъде засилена. Освен това Европейският парламент разшири предмета на дейност на платформата не само до предотвратяване и ограничаване на недекларирания труд, но се предвиждат и мерки за преминаването на недекларирания в регламентиран труд. Във формата ще участват: по един представител на високо ниво, номиниран от държавите членки и представляващ националните правоприлагащи органи и/или други заинтересовани страни; Европейската комисия; най-много четирима представители на социалните партньори на ниво ЕС, номинирани от съответните организации, като поравно са представени и от двете страни на индустрията (труда и капитала). Очаква се платформата да бъде факт до края на 2015 г. Добри практики ✓ Недекларираният труд е причина за близо половината от несъбраните данъчни приходи в Швеция, поради което страната предприема значителни стъпки за предотвратяването му, и то особено в сектори като търговията, строителството и др., в които има големи обороти на парични средства в брой. Считано от 8 декември 2008 г., шведските граждани могат да подават заявления за намаляване до 50% от размера на дължимия данък за разходи за труд, свързани с ремонти, почистване, поддръжка на дома и др. Тази мярка има за цел да насърчи заетостта и да спомогне за трансформирането на недекларирания труд в легална работа. ✓ Секторът на услугите за почистване в Норвегия беше тежко засегнат от социален дъмпинг и недеклариран труд в продължение на много години. От 2011 г. нова програма, разработена на тристранно ниво, допринесе чрез нови мерки за увеличаване на нивата на достоен труд в сектора и предотвратяване на нарушенията на свободната и лоялна конкуренция. Схемата за задължително одобрение на фирмите, предлагащи почистване, и забраната за ползване на такива услуги от фирми, които не са одобрени от Инспекцията по труда, се изпълнява от втората половина на 2012 г. ✓ Във Франция има система за легализиране труда на домашните помощници чрез ваучери и субсидии, които държавата плаща. Това, от една страна, прави труда законен, а от друга – съответните работници получават заплащане и осигуровки и плащат данъци.