Наука

Елена Димитрова: Планирането на градската среда е многопластова тема

Георги Сотиров „Значителна част от моята работа през последните 15 години се фокусира върху образованието по урбанизъм. Специалността, която въведохме в Архитектурния факултет на УАСГ през 2002 г., си постави за цел да покрие широкия спектър от теми, с които трябва да са запознати експертите, планиращи и управляващи градовете. Програмата е развита в две степени – бакалавърска и магистърска, което съответства на съвременните европейски постановки за организация на висшето образование“, разказва доц. д-р арх. Елена Димитрова от УАСГ. Тя пояснява, че през първите 4 години като бакалаври нейните възпитаници се запознават с теорията, методологията и практическата дейност в област­та на пространственото планиране и управление. Магистърската програма надгражда това знание с модули, които подготвят студентите за професионална реализация на по-високи нива. Те получават знания и професионални умения за стратегическо и интегрирано планиране и за приложение на географски информационни системи. Възпитаниците се обучават в областта на градската и регионалната икономика и статистика, социологията, регионалното планиране и др. По време на следването си разработват общи и подробни устройствени планове, проекти за обновяване на селищата, интегрирано планиране. Студентите изграждат отношение към града като цялостен, жив организъм, развиващ се динамично, в който се срещат противоречиви интереси и в който трябва да бъдат намерени пътища за удовлетворяване на много и различни потребности. На въпрос към доц. Димитрова, с какво се сблъскват в своята практическа работа нейните студенти, тя отговаря така: „Те решават актуалните проблеми на урбанистичната практика и доказват, че образованието, което получават, е напълно адекватно на градския процес в днешните български условия. Изследване върху професионалната реализация на нашите дипломанти ни позволи да разполагаме не само с данни за тяхната реализация в практиката, но и със самооценката им за нивото на полученото образование.“ Продължаваме да говорим за стратегия за градското развитие. „Планирането е свързано с необходимостта да погледнем върху обществените процеси в пространството и върху собствените си действия за тяхното управление в по-дългосрочна перспектива, да осмислим нещата, които предприемаме днес с оглед на техните комплексни въздействия върху бъдещото развитие в пространството”, обяснява доц. Димитрова. Тя допълва, че урбанистичната практика по света отдавна е доказала, че изграждането на дадено селище изисква разсъждения с дългосрочен хоризонт и внимателна оценка на риска, преди да се пристъпи към оперативно планиране и проектиране. Според нея в България все още планираме, без да се замисляме върху комплекса от процеси и потребности от енергия и ресурси в течение на т.нар. жизнен цикъл на отделното здание и на населеното място. Появата на нов елемент в градската структура се отразява върху цялостния процес. Той променя трафика и натоварването върху съществуващата техническа инфраструктура и начина, по който се ползват пространствата, зданията и съоръжения. „Изключително важно е добре да образоваме български специалисти. Те трябва да познават най-новите световни тенденции в своята област и в същото време да са наясно със социално-икономическия контекст в собствената си страна, да уважават културната идентичност на българските градове и села. Животът е доказал многократно, че опитът механично да бъдат внасяни чужди практики на родна почва завършват с недобри резултати. Всъщност това до голяма степен мотивира и създаването на нашата образователна програма“, продължава преподавателят. „Живеем във взаимообвързан свят, в който е нормално да се стремим към широк професионален диалог върху ключови проблеми на населените места. Това ни помага и да бъдем конкурентоспособни, да привлечем инвестиционен интерес“, е позицията на доц. Димитрова. Нормално и естествено е в един конкурс за визията на града, който търси иновативни идеи за бъдещото развитие, да се привлекат за участие по-широк кръг от специалисти – наши и чуждестранни. „Налага се позицията, че е важно да бъдат преосмислени подходите при обявяване на урбанистични надпревари и при оценяване на резултатите от тях. Конкурсът е място за генериране, и творчески обмен и оценяване на идеи за градското развитие. За съжаление вместо това вниманието у нас се фокусира върху създаването на впечатляващи пространствени композиции или технически параметри на предлаганите решения и недостатъчно се разсъждава върху факта, че физическите обеми са рамката, в която протича градският процес – затрудняван или подпомаган от нея“, пояснява доц. Димитрова. В много европейски страни, когато се разполагат нови дейности и физически обекти в дадено градско пространство или в близост до него – един мол или бизнес парк например, трябва да е ясно как това променя живота на селището и на различни групи негови жители”, добавя тя. Към един новопостроен обект се устремяват потоци ползватели, увеличава се автомобилното движение, поражда се потребност от нови места за паркиране, повишават се концентрациите на въглероден диоксид. Натоварва се по различен начин транспортната система, променя се нейното функциониране, пренасочва се движението на хората – всичко това следва да бъде обект на предварително изследване, моделиране и съобразяване, когато се планира градската среда и се вземат управленски решения за нейното изграждане. „Важно е да се познават и моделите на поведение на различни групи, т.е. живата система на голямото населено място е много сложна, функционирането й се влияе и от социално-психологически фактори“, подчертава доц. Димитрова. Все по-често на европейско ниво се поставя на обсъждане нуждата от приоритетно програмиране и финансиране на интердисциплинарни градски изследвания. Осъзнава се необходимостта инженери, архитекти и урбанисти, но също и специалисти от областта на социалните и природните науки, да работят заедно за изграждането на качествена градска среда, да говорят на един език и да има синхрон в това, което се стремят да постигнат, без да се подценяват техните специфични професионални компетентности. Българската урбанистична практика също направи своите първи стъпки чрез разработените интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР). Би било изключително полезно натрупаният вече практически опит в страната да се подложи на задълбочен анализ и да послужи както за развитие на урбанистични подходи, чувствителни към спецификата на българските градове, така и за дефиниране на нужните за България специалисти (по отношение на брой и професионална компетентност) в полето на планирането и управлението на селищата.