Законът

Константин Пенчев: 29-те административни съдилища могат да разглеждат жалби по търгове

Размерът на чуждите инвестиции и доверието на нашите международни партньори са пряко зависими от надеждността на съдебната система

Свилена Гражданска Г-н Пенчев, текат последните няколко месеца от петгодишния Ви мандат като омбудсман. Кои от основните си цели успяхте да изпълните досега? Най-обективната оценка дава Народното събрание, което ме е избрало и пред което всяка година отчитам своята дейност. Докладът за 2014 г. мина през повечето парламентарни комисии, които го разгледаха подробно. Нямаше нито един глас „против” или „въздържал се” по документа. Това означава, че депутатите одобряват работата, която съм изпълнил не само през последната година, но и през целия петгодишен период, защото подобни бяха оценките им и за предишните доклади. По закон имам право на втори пореден мандат. Кандидатурата за поста се предлага от народни представители или от парламентарни групи. През 2010 г. бях издигнат от ПГ на ГЕРБ. През април направих отчет на дейността си. На него представих подробни данни колко пъти и по кои теми съм сезирал Конституционния съд, върховните съдилища за тълкувателни решения, броя на жалбите, които съм разгледал, и на гражданите, консултирани от институцията. Това, което поех като ангажимент при встъпването ми в длъжност, бе да направя институцията разпознаваема. До голяма степен тя вече е такава – хората успяха да разберат с какво се занимавам. Освен това през 2012 г. беше изменен и Законът за омбудсмана, като бяха дадени допълнителни функции на институцията – да е Национален превантивен механизъм по Конвенцията срещу изтезанията на ООН, т.е. специално вече наблюдавам всички места, в които има хора против тяхната воля. Тук става дума не само за затвори и полицейски управления, но и за домове за деца без родителски грижи, за психиатрични клиники и т.н. Мисля, че самият законодател, възлагайки ми нови функции, оценява дейността ми. Какво не успяхте да направите през тези пет години? Един омбудсман никога не може да свърши своята работа, защото винаги ще има хора, които се нуждаят от закрила, които са в беда или са потискани от институциите. И той трябва да действа и да бъде нащрек. Иска ми се да се засили повече функцията на омбудсмана като медиатор и помирител в обществото, като обединител. Моят мандат беше съпроводен от сътресения в държавата. Проведоха се протести на потребителите, после и политически. Имаше протестиращи и контрапротестиращи. Опитах се да бъда навсякъде и с всички, защото за омбудсмана най-важното е да не взема страна. Всеки човек има своите политически убеждения и разбирания. Аз също имам мнение като гражданин, но съм се стремял през цялото време на мандата ми да не показвам това. Хората имат правото на своя омбудсман, а той от своя страна не може да заяви: тези са ми по-симпатични от онези и т.н. Получавах обвинения, че не се включвам в дадени шествия или протести. Отговарях им, че ако участвам в едно, аз трябва да присъствам на всички, които се правят у нас, тъй като, ако бъда на едни, това ще е дискриминационно за останалите. Ще продължа да работя така, както и досега, до октомври, когато трябва да встъпи новоизбраният омбудсман. За да има приемственост е предвидено новият омбудсман да бъде излъчен два месеца преди изтичането на мандата на сегашния. На хората им е все едно кой е на поста, важното е институцията да работи за тях. Сезирахте Върховния административен съд (ВАС) дали подлежат на обжалване пред него актовете за налагане на корекция или отказ за верифициране на суми по договори за безвъзмездна финансова помощ в изпълнение на оперативните програми. Това е един доста пространен въпрос в правната доктрина – дали органите с властови правомощия, когато сключват договори с гражданскоправни субекти, техните актове могат да бъдат атакувани пред ВАС, или става дума за чисто търговски взаимоотношения, които трябва да бъдат решавани от граждански съд. Сезирах върховните магистрати, защото получих няколко сигнала. Оказа се, че по оперативните програми органът, който фактически оценява изпълнението, има правомощия да спре съответното финансиране на бенефициента или да го санкционира за немалки суми. Има едностранни права и това наподобява отношенията между орган на административната власт и граждани. Моето мнение не е важно, но констатирах противоречиви решения на ВАС. Едни състави са приемали, че актовете могат да се обжалват пред ВАС, а други – че не може. Винаги когато констатирам противоречива практика, използвам моите правомощия да сезирам Върховния съд, който на общо заседание на съдиите трябва да реши кое от тук нататък ще бъде правилното тълкуване. Разминаващите се решения на магистратите по едни и същи казуси засягат чувството за справедливост и предвидимост у хората. Законът за устройство на територията (ЗУТ) често попадаше на Вашето внимание. Възприе се по-голяма строгост при прилагане на нормативния акт. Вече е невъзможно да бъдат узаконявани незаконни строежи. Единствената санкция в момента срещу подобно нарушение е събарянето на обектите. Не трябва да забравяме, че незаконен строеж е и бараката, и сградата, която е застрашена от самосрутване и може да засегне живота на хората в нея или тези наоколо, но така също и зданието, което е перфектно построено от техническа гледна точка, но няма всички необходими книжа. В момента административните органи на строителния надзор и съдът не могат да направят нищо друго, освен да постановят събаряне на всичко. В моята практика съм се сблъсквал с много случаи, когато подобно действие ще е несправедливо. Говоря не само за гетата. Моите препоръки неведнъж са били да се промени ЗУТ. Да се заложи в него принципът, който съществува в Административнопроцесуалния кодекс, чл. 6, за пропорционалност на наказанието. Нали не би трябвало за пет лева дълг да Ви продам апартамента... Невинаги е оправдано да бъде съборена постройка, която е единствено жилище на хората и не е опасна от техническа гледна точка. Неведнъж съм писал писма до началника на ДНСК да пощади някои обекти – и пак казвам, не става въпрос за гетата, най-често съм правил това за българи, които ще останат без дом. Струва ми се, че законодателят, излизайки от презумпцията, че и администрацията, и съдът са корумпирани и не може да им се вярва, не им предоставя възможност да преценяват всеки конкретен случай отделно. Но двете институции трябва да го правят. Според мен е необходима навременност на санкцията. Не е толкова важна тежестта на наказанието, а неизбежността му, т.е. всеки един престъпник да бъде в разумни срокове заловен, да бъде доказана вината му и да бъде осъден. Същото е и с незаконното строителство. Никой няма да Ви обвини в нечовечност, когато разрушите основите на незаконна постройка, но когато тя бъде изградена и в нея са живели няколко поколения, проблемът става хуманитарен. Много хора са били подлъгани от бездействието на властите. Преди да се съборят постройките, трябва да стане ясно къде ще отидат хората. Не са адекватни мерките, като например малчуганите да ги изпратим в домове за деца, а възрастните да ги оставим на улицата. Разделянето на семейства в XXI в. не е най-хуманната мярка. Законодателят трябва да направи крачка назад и да позволи на съда и на администрацията да преценяват всеки случай конкретно и да не трябва всичко да се събаря. А за ромските махали е необходим съвсем друг подход на регулиране. Бяхте председател на Върховния административен съд (ВАС), преди да заемете поста омбудсман. В момента се изготвя новият Закон за обществените поръчки (ЗОП) – какво трябва да залегне в него, за да спрем да говорим за дискриминационни условия и почти всяка поръчка да стига до ВАС? Ние очевидно през годините не успяхме да намерим баланса в ЗОП и едновременно той да бъде бърз - защото става дума за разпределение в по-голямата част на бюджетни средства, но да съществува и необходимият контрол, иначе биха били източвани публични финанси. Последователен съм в мнението си, че по никакъв начин не е работа на ВАС да гледа дела за обществени поръчки. На първо място, защото се натоварва един Върховен съд като районен, и второ, не можем да очакваме бързина от него, защото има стотици хиляди дела от всякаква материя. Подобно ми е становището и за Комисията за защита на конкуренцията. За мен правилното решение е жалбите по търговете да се гледат от 29-те административни съдилища. Не трябва да забравяме, че те имат достатъчно капацитет и възможност. На възраженията, че ще бъдат 29 съдилища с 29 практики, аз винаги съм отговарял, че работа на ВАС е да следи стриктно за това и своевременно да излиза с тълкувателни решения. Омбудсманът също може да сезира ВАС, ако установи подобни противоречиви решения. Съдебната реформа е ключова тема през последните седмици. Смятам, че периодът за промени е много подходящ. Според мен цялото общество желае тази реформа, но ми се струва, че се направиха малко грешни стъпки. Противниците й са много активни. В този момент те не смеят да се обявят срещу необходимостта от промяна в системата и използват пропуските на идеолозите на реформата. За мен беше важно да се постигне крехкият консенсус и при изработването на измененията на Конституцията, както бе направено при приемането на стратегията. Според мен по-голямата част от текстовете за първо четене трябваше да бъдат изготвени в самата парламентарна временна комисия, т.е. от всички политически сили. По този начин щяха да се очертаят рамките на консенсуса. Не трябва да се забравя, че като се предложи текст от едни партии, се дава възможност на другите да атакуват, че се налагат промени, без да са дискутирани с тях. Не трябва да се пропилява времето за съдебната реформа, защото от това ще загубят всички – политическите партии и обществото. Знаете, че размерът на чуждите инвестиции и доверието на нашите международни партньори са пряко зависими от надеждността на съдебната система. Необходимо ли е разширяване на правомощията на омбудсмана? При подготовката на промените в Конституцията имаше идея за разширяване на кръга от субекти, които могат да сезират КС. Предложих институцията да получи едно универсално право да атакува текстове пред КС. В момента тя не е от категорията на другите субекти – правителство, една пета от депутатите, ВКС, ВАС и главния прокурор. Това ще спомогне да защитим повече правата на гражданите. В началото правомощията на омбудсмана са били ограничени, тъй като се е гледало с недоверие на институцията. Но смятам доказах през годините, че ние не се занимаваме с лобизъм. * Интервюто бе направено ден преди изтичане на крайния срок за подаване на кандидатури за избор на нов омбудсман. От „БСП – лява България“ предложиха Мая Манолова, а от Реформаторския блок издигнаха Константин Пенчев.