Първите магистри по АТК и САТ се дипломират догодина

Невена Картулева Резултатите по проект „Актуализиране на съществуваща учебна програма по архитектура и създаване на нова магистърска програма по архитектура на английски език“ бяха представени от доц. Милена Металкова-Маркова и доц. Георгий Станишев в УАСГ. Проектът е финансиран по ОП „Развитие на човешките ресурси 2007 – 2013“. В неговите рамки на базата на проучвания на подобни програми по света и проведени анкети сред студенти и преподаватели бяха разработени две нови магистратури към Архитектурния факултет на УАСГ на английски език по специалностите „Архитектурна теория и критика” (АТК) и „Съвременни архитектурни технологии” (САТ). Целта им е да предложат нов формат архитектурно образование на чужд език, което да повиши конкурентоспособността на българските студенти на пазара на труда у нас и в ЕС, а също и да привлече учащи се от цял свят за получаване на професионална магистърска степен в България. Двете програми стартираха през октомври 2014 г. – АКТ с 11 студенти и САТ с 6. Те обхващат два семестъра с лекции и упражнения и трети финален, в който се разработва дипломна работа под формата на архитектурен проект или магистърска теза като теоретична разработка. Първият випуск ще завърши през февруари 2016 г. Доц. Станишев е програмен директор на курса по АТК, а координатор – доц. Металкова. Отговорник за магистърската програма по САТ е доц. д-р арх. Мариана Цветкова. Гаранция за качеството на лекционните курсове са и десетте изтъкнати чуждестранни преподаватели в сферата на архитектурната теория и практика. Част от тях са утвърдени по света архитекти. Първият гостуващ лектор беше проф. Ханс Ибелингс. Той води курс „История на архитектурата на съвременна Европа“. По време на лекциите си условно разделя континента на Изток, Запад, Север и Юг, давайки интересни задачи на студентите. Например да определят какво е Централна Европа и къде се намира. Или да изберат една година от XX в. и да покажат на картата различни примери за обекти, създадени през нея, като намерят връзки между тях. Сред гостуващите преподаватели бе и финландският архитект проф. Юхани Палазма, с когото в. „Строител“ публикува интервю. Проф. Антъни Робъртс от университета в Брайтън води курс по архитектурна фотография, посветен на София. Това също е ново, защото в Архитектурния факултет на УАСГ не е имало такава дисциплина. През първия семестър лекции и упражнения водят още проф. Жорж Хайнц от университета в Страсбург, както и изтъкнати български специалисти, като доц. Владимир Филипов от СУ „Св. Климент Охридски“, доц. Мария Диамандиева от БАН, проф. Бойко Кодинов от УАСГ, Надежда Джакова – куратор на „Софийски арсенал” – музей за съвременно изкуство, доц. Георгий Станишев от УАСГ и доц. Милена Металкова-Маркова от УАСГ. През втория семестър преподаватели са световноизвестният френски арх. Руди Ричоти, арх. Кинда ал Сайет от школа „Бартлет” – Лондон, арх. Пол де Вром от Холандия, арх. Андрю Уоман от Великобритания и арх. Хеле Джул от Дания. От българска страна нови лектори са проф. Александър Кьосев от СУ „Св. Климент Охридски“, д-р Яра Бубнова – музеен куратор, и д-р Веселина Пеневска от НБУ. Досега чужди преподаватели са идвали за 1 – 2 лекции в различни ВУЗ-ове у нас, но никой не е водил цяла дисциплина, и то на английски език. АТК цели изграждането на критичен поглед върху развитието на съвременната архитектура и селищата на базата на мултидисциплинарни знания в областта на историята и теорията на градоустройството, хуманитарните науки и опознаване на разностранни методологии на проектиране от професионалната практика. САТ също е в задочна форма на обучение, предназначена за студенти със завършена степен „магистър по архитектура”. Програмата подготвя специалисти в областта на проблематиката на съвременните архитектурни технологии. Обучението развива знания, необходими за практикуване на професията. То предоставя умения, свързани с най-съвременните архитектурно-конструктивни решения, реализирани в последните поколения високотехнологични сгради и съоръжения. Програмата включва групи дисциплини, насочени към създаване на архитектурна форма чрез високотехнологична конструкция и детайл. Проследяват се специфични тенденции в развитието на уникални конструкции за покрития и фасадни структури и техните специфични акустични, светлинни и енергоефективни проблеми. Студентите биват провокирани да търсят връзките между високотехнологична конструкция и архитектурна форма; функция, високотехнологична конструкция и архитектурна форма; конструкция и сградна обвивка; високотехнологични покрития, сградна обвивка и архитектурна форма.