Новини

„Среща с египетски жрец“ в Музея на историята на София

unnamed (45) Кметът на София Йорданка Фандъкова и посланиците на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан и на Египет Манал Ел-Шинауи откриха в Музея за история на София изложбата "Среща с египетски жрец" от колекцията на Лувъра. Временната експозиция включва над 20 археологически находки, обвързани с историята на жреческата институция в Древен Египет от I хилядолетие преди Христа. "Среща с египетски жрец" е замислена като въведение към една от най-забележителните черти на египетската цивилизация. Тя показва серия от проблясъци за това, което ни е неизвестно, но и на онова, което сме разбрали за древния народ", каза при откриването френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан. Най-силният акцент е статуята на високопоставен сановник от 26-ата египетска династия (664-525 г. пр. Хр.), наречен Нахтхорхеб. Изработена е от гранит, тежи над 700 кг и е висока близо 1,50 метра. Сред останалите експонати преобладават свързаните с жреческата институция: статуя на Ха (царски писар и писар на царската трапеза), кутия с изображение на писар от харема в молитва пред бог Тот, оброчна стела на царския писар Неферхотеп, разнообразие от корони, палитра на писар и др. Наследствен принц, управител, дворцов служител, администратор в двореца, разпоредител на всякакви божествени функции до главен жрец – всичко това е високопоставеният сановник Нахтхорхеб. Освен, че олицетворява по прекрасен начин гения на египетското изкуство, тя представя смесицата от религиозни, административни и дворцови титли. Статуята, закупена от Лувъра през 1816 г., е емблематична за Древния Египет за формирането на могъществото на фараона, държавата и храмовете. По времето, когато е живял Нахтхорхеб, страната гради повече от две хилядолетия таен ред на света – един и същ пантеон от богове и богини, едно и също йерархизирано общество, насочило всичките си усилия към управлението на Нил. Тогава египетските богове са господари на своите градове, в известен смисъл и покровители на територията, а един от основните богове в египетския храм е Тот. С него е свързано и изобретяването на писмеността, която е основополагаща за фараоновия свят. Експозицията очарова не само с навика на древните египтяни да придават животински вид на своите божества, но и с начина, по който го представят като получовеци и полуживотни. Изложбата ще остане в София до 12 септември. Тя е реализирана със съдействието на Министерството на културата на Република Франция, Министерството на културата на Република България и Френския институт в България.