Наука

Проф. Костадин Костадинов: Създаваме единни центрове между бизнеса, университета и институциите

Айтен Гегова Проф. Костадинов, участвахте в третата национална среща „Да! На българската икономика“, на която Камарата на строителите в България представи предизвикателствата пред фирмите при намиране на квалифицирани кадри в сектора. Какви мерки ще предприемете, за да бъде улеснена дейността на компаниите? Водим разговори с бизнеса и местните власти, за да можем да запълним тази липса. Предвидили сме изготвянето на методика, която описва действията преди откриването на нови форми за обучение на специалисти. В нея е включено създаването на т.нар. професионални колежи. В техните учебни програми са заложени минимум 40% практически занимания за учащите се. Сегашният Закон за училищното образование позволява да бъде осигурен минимумът за получаване на умения. Проблемът беше, че нямаше много фирми, които да приемат ученици, за да придобиват опит при тях. Сега бизнесът е готов да участва при реализирането на такива колежи. Това, което е ангажимент от наша страна, е да гарантираме съдържанието на учебните програми. Те трябва да са национално признати и разпознаваеми. Ние искаме в едно тристранно споразумение да се включат бизнесът, Министерството на образованието и науката и местните власти, за да се гарантира публичният интерес. Така и родителите ще бъдат удовлетворени от тази форма на обучение. Ще се осигуряват не само знания в областта на теорията, а и ще се придобиват специални практически умения, които да гарантират работа след завършване на образованието. Кога се очаква бизнесът да започне да участва пряко в образованието? Това, което се договорихме на националната среща „Да! На българската икономика“ в Стара Загора, е да започнем веднага. Което означава, че през новата учебна година се очаква да бъдат открити няколко такива интегрирани професионални колежа в Стара Загора, Казанлък, Монтана. Разкажете ни повече за тях. Професионалните колежи са интегрирани между няколко страни: Министерството на образованието и науката, което осигурява учебните програми, бизнеса, който има интерес завършващите средно образование да притежават специални практически умения и да могат още преди да са се дипломирали, да работят за фирмата, и общината, която се грижи компаниите на нейна територия да бъдат подсигурени с работна ръка. Не трябва да забравяме и родителите, които ще бъдат удовлетворени от това, че децата им, освен че завършват важни и значими за обществото училища, ще си намират работа веднага след дипломирането. Откъде ще дойдат специалистите, които ще обучават кадрите? За практическите занятия ще се използват експерти от бизнеса, които ще работят съвместно с педагози от учили­щето. Нужни ли са изменения в Закона за професионалното образование и обучение? За да стартират тези училища, не е необходима промяна в нормативната база. Същевременно е готов проектът за структурата на Министерството на образованието и науката (МОН), в която е предвидена дирекция „Професионално образование“. Какви възможности за публично-частно партньорство между МОН и бизнеса се предвиждат? Предвиждаме две форми на взаимодействие с бизнеса. Едната е свързана с професионалните училища и колежи, които споменах, а другата – с единните центрове за създаване, разпространение и използване на знания и иновации. Какви ще бъдат законовите промени, касаещи висшите училища? Те са свързани основно с повишаване качеството на образованието в университетите. То е по-специфично, тъй като колкото повече се произвеждат знания, толкова качеството на висшето образование е по-високо. Основната ни цел е промяната в Закона за висшето образование и тя, погледната от моя ресор като отговарящ за науката, е да повишим качеството на научните изследвания. Не всички от общо 51 висши училища наблягат на тази важна страна, дори много малка част от университетите правят разработки. Ние ще се стремим да стимулираме реализацията на изследвания чрез финансов инструмент, но университетите са автономни организации и не можем да ги принудим или задължим това да се случва. Как ще се подобри връзката бизнес – образование, за да не излизат безработни висшисти? Това може да стане чрез интегрирани центрове за експлоатиране и разпространение на знания, за да няма безработни висшисти. Те трябва да излизат от университетите не само със знания, но и с умения, които са търсени от бизнеса. В момента най-добър пример са немските фирми, които приемат студенти стажанти. Младежите попиват опит – те не получават заплати като завършили инженери, но практиката позволява по-доброто усвояване на наученото. Това е нашата цел – да създадем такива единни центрове между компаниите, университетите и институции като Българската академия на науките. Те ще дадат възможност за придобиване на знания и тяхното експлоатиране като иновация. Студентите и учениците ще получат по-качествено образование. Инициативата на Европейския съюз „Отворена наука“ позволява знанията да достигат дори и до училищата, до любознателни деца, които искат да правят иновации. Например когато през 1992 г. бях на специализация във Франция, в Ница, след работно време не ходех на плаж, а оставах в библиотеката да чета списания, да си водя записки и да си довършвам дисертацията. А сега с инициативата на Европейския съюз „Отворена наука“ всеки може да прочете и придобие нови знания не само от работното си място, но и от много други източници. Подписахте протокол за сътрудничество между българското и украинското Министерство на образованието. Как това ще помогне на българската общност в Украйна? Ние подписахме протокол за сътрудничество, в който сме уточнили на реципрочен принцип обучение на определен брой студенти, както и възможността българите в Украйна да изучават родния си език. Всички украински граждани с български произход, които желаят да кандидатстват у нас, ще могат да го направят, без да плащат такси. Те ще получават стипендии на общо основание като родните младежи, което е едно голямо предимство. Относно обучението на български език там има 44 училища, в които той се преподава, така че с украинската страна е договорено да се използва тази база. Подобни инициативи ще продължат за в бъдеще в други страни, в които има български общности, защото това е приоритет на България. Наскоро четири колежа бяха преобразувани в специализирани висши училища – ще има ли и други? Ако един колеж бъде оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация, няма пречки да се продължи с тази практика, стига Народното събрание да гласува промяната. Разликата между колежите и специализираните висши училища е, че първите обучават само бакалаври, а вторите могат да подготвят и магистри. Лошото в специализираните заведения е, че те не извършват научни изследвания. Само едно – Висшето училище по мениджмънт със седалище във Варна (бивш Международен колеж – Албена, Добрич), има много добър показател по този критерий.