Наука

Проф. д-р арх. Борислав Борисов: Защитата на дипломните работи показа, че студентите ни са добре подготвени за професионална реализация

Георги Сотиров Свилена Гражданска Вестник „Строител” е първата медия, която официално съобщава, че арх. Борислав Борисов вече е професор. Чес­тито! Благодаря! Наистина след избор на Факултетния съвет и заповед на ректора на ВСУ успешно приключи процедурата по моята професура. Използвам случая чрез в. „Строител“ да благодаря на рецензентите и участ­ниците в научното жури, които отразиха откровено и високопрофесионално своето отношение към моите материали, представени в процедурата. Често гостувате на страниците на нашия вестник по теми, свързани с преподаваната от Вас материя. Стремя се винаги да бъда в крак с високите изисквания, които налага чрез своите публикации вестник „Строител”, както и с актуалността, която присъства на неговите страници. Използвам случая като представител на Камарата на архитектите в България да благодаря на Вашия екип, че отразявате и постиженията на нашата колегия. Това прави чест на вестника и заздравява изключително високопрофесионалните и делови взаимоотношения между КАБ и КСБ. Ние като архитекти се явяваме първопричината, като създателите на идеята на всичко онова, което ни заобикаля. Средата, в която живеем, произлиза от чертожната маса. В този смисъл нашите добри професионални взаимоотношения със строителния бранш и с в. „Строител” трябва да продължат и да се усъвършенстват. Така че колкото се може повече от художественотворческите и научните постижения на колегията ни да присъстват на страниците на вестника, в т.ч. и тези на академичните среди. Защо не и на студентите, които са наши бъдещи колеги и ние ги обучаваме с надеждата в един момент да поемат щафетата и да утвърждават авторитета на българската архитектурна общност в европейски и световен мащаб. Участвахте в Държавната изпитна комисия за защита на дипломните работи на студенти от Архитектурния факултет. Какво е Вашето впечатление от завършва­щите? Мога само да се радвам на факта, че нашите възпитаници от ВСУ „Любен Каравелов” - магистри архитекти и бакалаври от специалността „Строителство и архитектура на сгради и съоръжения”, в бъдеще могат да се развиват и успешно да се реализират в професионалната практика. Някои от проектите на младите колеги бакалаври надхвърлят дори изискванията за магистър. Показват постижения, които говорят за високото равнище на подготовка, с която буквално след студентската скамейка завършилите могат да се включат в професионалния живот. Колко дипломанти се явиха на защитата? Около 50 студенти бяха на лятната сесия. Основната сесия за дипломиране при нас е през февруари. Между дипломантите имаше такива, които отложиха своята защита с оглед на допълнителното време и за да могат да се представят още по-добре. Бяха презентирани много интересни проекти. Някои от тях се доближават до професионалното ниво на експерти с опит. Всъщност в рамките на четири дни се разглеждаха проектите на бъдещи бакалаври и магистри „Архитектура“ и „Опазване на културното наследство“. Последните не са на студенти, а на вече дипломирани архитекти. Някъде около 15 защити бяха на бакалавърската степен по „Строителство и архитектура на сгради и съоръжения“. Програмата дава възможност на успешно приключилите я да могат след това да продължат, ако желаят, своето образование както към архитектурното профилиране, така и към инженерното. Това е изключително интересна специалност, която е единствената в страната. Тя е по аналогия на дисциплини в Германия. Тези, които се дипломират по нея, успяват да се реализират в практиката изключително успешно. Неслучайно двама студенти от тази специалност в две последователни години печелят престижния приз „Студент на годината“ в областта на техническите науки. Изучаващите дисциплината са много амбициозни. Едновременно искат да бъдат и инженери, и архитекти, и - ако може - още нещо. Конкретните разработени теми, представени на защитата, бяха както на жилищни, така и на обществени и промишлени сгради. Имаше много проекти на спортни съоръжения, на зали, включително концертни, художествени. Бяха защитени и такива, които са във важни точки на нашата столица. Единият от проектите, който събра може би най-много одобрение и похвали, беше за футболен стадион от другата страна на булевард „Цариградско шосе“ при парк „Врана“. Той е с всички необходими проучвания за подобен сложен обект. Бяха отразени изискванията на FIFA и останалите критерии, касаещи тези съоръжения, за да могат да се провеждат световни и европейски първенства. Проектът е на Гергана Славова. Тя получи пълен „Отличен” за труда си. В момента световната практика наложи тенденцията футболните стадиони да изпълняват само тази функция без други състезания. Големите тимове - „Барселона“, „Реал“ (Мадрид), „Манчестър Сити“, „Байерн“ (Мюнхен), имат подобни съоръжения. У нас обаче нямаме толкова богати отбори. Надяваме се държавата да помогне за изграждането на нов национален стадион, тъй като и премиерът Бойко Борисов заяви воля това скоро да се случи. Не трябва да забравяме, че и той е сред големите почитатели на тази игра. Анна Ангелова е друг колега, специалност „Архитектура“, която направи интересна дипломна работа за Кюстендил. Тя може да се разглежда като проект в условия на историческа среда с цел опазване на културното ни наследство и богатство. Обектът е в самото сърце на града, на пешеходната ос, водеща към площада пред кметството. Той е бивш тютюнев склад, паметник на културата. Проектът включва обновяването и доразвиването на ком­плек­са. Идеята може да бъде осъществена от общината, така че зданието да се превърне в музеен център. Интересно проучване беше направила Дарина Василева относно развитието на велоалейната мрежа на София и изграждането на един специализиран център за колоездачи. Там любителите на този вид спорт ще могат да общуват помежду си. Предвидено е в центъра да се извършват различни видове услуги - например да има заведения за обществено хранене, хотелска част, магазини и други. Мария Цоловска беше разработила проект за център за възрастни хора в Банкя. Нейната концепция беше за нова форма за търсене на решение по темата, а не типичен старчески дом. Идеята й се опира на възможността пенсионерите да се радват на уникалната природна среда в района в близост до балнеолечебния център на курорта, популярен с минералната си вода. Кирил Драгомиров представи дипломна работа за рехабилитационен център в Горна баня със специализирани функции. Според Вас има ли шанс някой от тези проекти да бъде осъществен? Без да преувеличавам, немалка част от дипломните работи биха били добра основа на една бъдеща реализация. Те не могат да се осъществят веднага, защото по същество са само архитектурни проекти, а не комплексни и не съдържат всички необходими изисквания за одобрение и издаване на разрешение за строеж. Разработките са правени от много млади хора, които тепърва навлизат в професията. От тази гледна точка проектите не могат буквално да се вземат и да започнат да се строят, въпреки че голяма част от тях са изключително актуални. В нашия факултет ние възприехме стил на определяне на заданията за дипломните работи със съдействието на студентите. Достигнахме до извода, че самите ни възпитаници имат невероятна социална чувствителност. Някой път те така точно успяват да се ориентират в потребностите на нашето общество, че дори изпреварват и нас, преподавателите включително, защото ние сме свикнали с теми, които са по-класически. Един от проектите, който беше изключително интересен, беше на Стояна Колева. Той се отнася за самия център на София, в пространството около площад „Александър Невски“. Няма как да кажа, че той не е актуален. Преди няколко години Столичната община чрез колегите от направление „Архитектура и градоустройство“ направиха конкурс точно за тази част. Журиращите определиха победител, но проектът все още не е реализиран, защото бе приет противоречиво. Дипломната работа на колегата е с качествата да участва в конкурс и да получи награда. Тя е изключително добре подготвена както по отношение на изискванията за опазване на архитектурното наследство в конкретната обстановка, така и с визията си за подход, който дава възможност за една по-голяма достъпност и публичност на обекта. Хората, които са на пл. „Александър Невски“, биха могли безпрепятствено, преминавайки през комплекса, да стигат до пространството пред Народната библиотека, без да се притесняват, че ще бъдат в конфликт с автомобилното движение. И редица други проекти бяха интересни. Не мога да се спра на всички. Бих отбелязал и трите работи на дипломираните архитекти в магистърската програма по опазване на архитектурното наследство, която е надстроечна специализирана магистратура и е единствена по рода си в Югоизточна Европа. Васил Дончев разработи идеята за сграда – паметник на културата, в центъра на родния му Бургас. Обектът се намира непосредствено до сградата на общината. Зданието има интересна съдба, тъй като е застроявано, пристроявано и достроявано през последните 200 години. Друг подобен проект е за опазването на наследството на Силистра и градоустройствена концепция в центъра на дунавския град от Християн Александров. Изключително интересен беше проектът на Ирена Миткова, която е ландшафтен архитект, а нейната дипломна работа бе за развитието на парк „Врана” с приобщаване на допълнителни 300 – 400 дка към градината. Тя залага и на социализирането й. От няколко години с решение на Столичния общински съвет градината е общодостъпна, но засега само като функция, затова се нуждае от известна професионална намеса с доразвитие на ценното в нея, без да се нарушават растителните видове и характерните й особености. През 60-те години на ХХ в. е имало едно допълнително, бих го нарекъл, непрофесионално залесяване. Впоследствие, след като са разбрали, че са допуснали грешка, тя е била отстранена. Сега паркът е в по-автентичен вид. Но една градина има не само своята зелена система, а има и потребността от градинско архитектурно-художествено оформяне и обзавеждане – пейки, чешми, перголи, беседки, детски площадки и др. Тези три проекта на вече дипломирани архитекти получиха отлична оценка. Как се разви през последните години дейността на Архитектурния факултет? Бих казал като една успешна и доказваща себе си форма на обучение на архитекти, които намират след дипломирането си категорично отлична реализация както у нас, така и в чужбина. Независимо че е трудно обучение поради големия обем и високите изисквания на преподавателите, утехата на възпитаниците ни е, че след завършване веднага са способни да се включат без пауза в реалния професионален живот. Нещо повече - една немалка част от тях (от отзивите, които получаваме от български и чуждестранни фирми) са припознати като партньори във всички форми на професионална реализация както при проектирането, така и в академичното им развитие, но и в други сектори – строителна или консултантска дейност, управление на проекти и др. И в този смисъл Архитектурният факултет се развива като цяло успешно и това се споделя от всички, които го познават. Включвате ли иновативни методи при обучението? Опитваме се и се надявам да успяваме. Дори понякога правим експерименти с нови методи на обучение. Но не трябва да забравяме, че все пак спецификата на архитектурното образование е свързана с факта, че то не може да се реализира неприсъствено. Няма как само по интернет да се водят лекции. Този начин на обучение в други сфери на образованието дава много добри резултати, при нас обаче е почти невъзможно. Както у нас, така и в чужбина архитектите могат да следват единствено и само редовно обучение. Това е свързано с факта, че професионалните умения малко или много се предават от знаещия към незнаещия, т.е. наличието на преподавател е от огромно значение. Тук е мястото да почертая, че имам удоволствието и щастието да работя с един невероятен колектив от професионалисти – асистенти, доктори, доценти, професори. Те са високоерудиран преподавателски състав, реализирал се в академичните среди, но и в проектантската практика. Наскоро приключи процедура за доцентура на мой колега, който беше дълги години главен архитект на една от общините в Софийска област. Голяма част от архитектите преподаватели са активни членове на ръководните органи на КАБ. След по-малко от месец ще посрещнете новите студенти. Какви са Вашите очаквания? Това, което ме въодушевява, са ентусиазмът и жаждата за знания и умения, които ние срещаме в нашите първокурсници. Той остава и в по-горните курсове. Едно от нещата, с които най-много се гордея, това са нашите студенти. Те са изключително умни и талантливи деца, които във всяка една ситуация търсят решения, понякога нестандартни. Намират социалното значение на темите, които разработват. Всеки архитект, за да е добър, трябва да обича професията си. Това го забелязвам в мотивацията на нашите студенти. Как протича взаимодействието Ви с Камарата на строителите в България? КСБ е една организация, която заслужава огромно уважение. За мен е удоволствие, че успяваме да партнираме с нея във всяко едно отношение – както чрез провеждане на съвместни инициативи, които се отразяват на страниците на в. „Строител“, така и чрез включването на наши експерти в работата на Камарата за усъвършенстване на законодателството. Мога да кажа, че КСБ заедно с Камарата на архитектите в България (КАБ) и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране израснаха през последните години като един неотменен партньор на всяка една държавна институция за реализацията на по-добро законодателство, за по-хармонизирани норми - не само по отношение на европейската практика, но и съобразно спецификата на българската традиция. Родният опит е достоен за уважение, тъй като ние не сме нито първите, нито последните, които работим в тази сфера. Преди нас е имало изключително много всестранно развити професионалисти, от които можем само да се учим. КАБ е наследник на Българската инженерно-архитектурна камара, която е функционирала преди 9 септември 1944 г., има много традиции, които претворяваме в добри практики на сътрудничество. Например председателят на КАБ арх. Владимир Дамянов е преподавател във Факултета по архитектура. Това, че имаме ползотворно сътрудничество с КСБ, може само да ме радва. За строителната колегия, която се явява изпълнител на Вашите проекти, сигурно ще представлява интерес онзи сложен процес от раждането на идеята до визуализацията й. Нашата професия е изкуство, съчетаващо в себе си социалния аспект, тъй като се реализира във вид на жилищни, обществени и производствени сгради. Всеки един архитект има творчески прозрения, те се развиват и се реализират чрез издателите и читателите на вестника на КСБ – българските строители. Това са сгради и комплекси, които сами по себе си говорят за качеството на заложените творчески идеи, но без строителите те остават само на хартия. Именно строителите са тези, които претворяват нашите идеи във вълнуващите реализации от практиката. Покрай ремонта на бул. „Сливница” за пореден път направихме една обиколка на кв. „Захарна фабрика“, където сте израснали. Наистина тези архитектурни руини се вписват по някакъв специфичен начин в градската среда като паметник на архитектурата и строителството от онова време. Сега те изглеждат ужасно. Захарна фабрика беше едно от местата за игра в нашето детство. Но тогава не беше разрушена и имаше надежди комплексът с изключителни качества да намери своето подобаващо развитие. За огромно съжаление днес констатираме, че и през т.нар. период на преход единственото, което се случва, е неговото рушене. Надявам се, че общината и държавата мислят за решаването на този проблем. Може ли да коментирате строителството на територията на казармите на 4-ти километър? Нашите читатели си спомнят, че преди години беше проведен грандиозен конкурс, спечелен от един френски архитект. Да, на този високо­престижен конкурс се явиха световни звезди в областта на архитектурата. Участваше дори и популярният Норман Фостър, който се очакваше да спечели, но на първо място беше класиран Доменик Перо от Франция – също знаково име, който лично защити концепцията си. За съжаление впоследствие този конкурс беше изоставен и се премина към съвсем различна концепция за застрояване и реализация на въпросните терени. Би било жалко, ако се стигне до усвояване на площите на парче, т.е. поотделно, без връзка между отделните части. Другото, което ми се иска да не се случва там, са инженеринговите реализации, при които се скрива архитек­турният проект и не се открояват особеностите на творческия подход във всеки обект. Под Витошката яка не остават свободни места за разгръщане на архитектурната мисъл. Остават обаче под склоновете на Стара планина. Слънце, хубава вода, простор, но в съседство и огромните терени на спрелия МК „Кремиковци“. Как виждате развитието на тази зона? Част от вижданията си в това направление съм разгледал в дисертационен труд преди години. Той беше посветен на градоустройствения проект за бъдещо развитие на столицата. Изследвал съм цялата територия на Софийското поле. Една от основните постановки беше за развитието на столицата в подножието на Стара планина. Трябва да кажа обаче, че техническата инфраструктура там все още изостава. Това до известна степен затруднява използването на огромния резерв в под­старопланинските територии за разширяване на София като космополитен град и столица на европейска държава с голямо население. Тази теза в значителна степен е възприета от общия устройствен план, но за съжаление не се реализира. Може би с построяването на Северната тангента някои от транспортните проблеми биха се решили, което ще стане, ако трасето бъде осигурено с напречни комуникационни връзки, които да дават възможност селищата в региона да имат бърза непосредствена връзка с града и неговия център. Това, разбира се, би довело до преосмисляне на столичния център, тъй като той в своята престижна част е насочен във функционалното си развитие предимно на юг. Пример за алтернатива са зоните зад Централна гара, където бяха изградени обществени сгради от рода на Bauhaus и др. Там съществуващият потенциал може да се използва за преосмисляне на огромните прилежащи територии с по-добри градоустройствени и комуникационни решения. Подобни архитектурно-градоустройствени примери има и в Европа. По този начин столичният главен център би придобил по-балансиран характер.