Доц. д-р инж. Георги Годинячки: Готови сме за да обучаваме кандидати от Европа и Близкия изток

Георги Сотиров Доц. Годинячки, присъствахте на защитите на дипломните работи на студентите от Архитектурния и от Строителния факултет. Ако си позволим перифраза на крилата мисъл отпреди 20-ина години, можем ли да кажем, че дните на защитите са едни добри дни за ВСУ? Да, определено това твърдение е вярно и при защитите на студентите от магистърската програма „Управление на инвестиционните проекти”, и при проектите на тези, завършващи специалност „Строителство и архитектура“ с квалификация инженер-архитект. Разкажете за специалността, която се изучава само във Вашия ВУЗ. Тя дава разностранна подготовка на специалистите за строителния бранш. Изучаващите я могат да бъдат полезни в целия инвестиционен процес, защото имат по-широки познания от обикновените инженери в областта на архитектурата, както и от класическите архитекти в конструктивно отношение - половината от учебните им дисциплини са инженерни. Затова представените дипломни работи са с архитектурна и конструктивна част. Студентите имат двама дипломни ръководители – архитект и конструктор, и двама рецензенти – архитект и строителен инженер. Затова и Държавната изпитна комисия е смесена, като се състои от архитекти и инженери. Вашите възпитаници ще започнат професионалния си път в сложна икономическа ситуация, а на тяхно място ВУЗ-ът ще приеме нови студенти след напрегната кандидатстудентска борба. Наистина и тази година за университетите кандидатстудентската кампания не беше лека. В същото време обаче се забелязва повишаване на търсенето на пазара на труда на наши специалисти - както архитекти, така и строителни инженери. Тази тенденция е оптимистична, защото явно животът налага развитието на основните специалности, които се изучават при нас. Трябва да призная, че преподаваната материя, особено в Строителния факултет, е трудна и част от младите хора избират по-леки специалности в други ВУЗ-ове. Независимо от това след дипломирането си нашите възпитаници за разлика от тези в други висши училища веднага намират работа в строителния бранш - отначало като технически ръководители, а по-нататък се развиват в практиката. Забелязвам, че в последните една - две години търсенето на наши инженери нарасна значително. Това вероятно има и своите обяснения – строителството отново набира темпо, а възпитаниците на ВСУ са подготвени веднага да се впишат в работата. Вие сте човек с огромен административен опит в управлението на ВУЗ-а и Строителния факултет. Можете ли да направите съпоставка на подготовката в средното образование на днешните студенти и тези отпреди 10-ина години? Да, в природата всичко е в движение и в това отношение се забелязва промяна в подготовката на младите хора. Те са прагматични и още при кандидатстването избират специалности, чрез които ще могат да се реализират в живота. На мен не ми допада, че търсят начини за по-леко изкарване на следването. Относително трудно набираме грамотни момичета и момчета, които да изучават „Строителство и архитектура” в нашия ВУЗ. Строителното инженерство е трудна наука. Това го показаха и дипломните защити, на които присъствахме. Около 10% от завършващите не успяха да защитят своите проекти. Процентът е висок, защото това не е кандидатстудентска кампания, не е дори първи или втори курс, когато по една или друга причина младежите прекъсват обучението си. Това са студенти, които са взели всички изпити, стигнали са до края, направили са дипломна работа, тя им е призната и не успяват да се справят с нейната защита. Много млади българи отиват да учат в чужбина. Същевременно близо 40 студенти от Турция успешно защитиха своите дипломни проекти. Обучението на чуждестранни студенти е особена отговорност на нашия ВУЗ. Преди няколко години в предизборната ми кампания за поредния ректорски мандат поех ангажимент да въведа англоезичното обучение и го направих. От тогава не е прекъсвало с тази особеност, че вече разширяваме диапазона и приемаме студенти не само от Турция, а и от други държави, за да дадем възможност на по-широк кръг кандидати от Близкия изток, от Гърция, от Западна Европа да получат знания при нас.