Щабът на НАТО в София започна работа

В София започна работа „Щабен елемент за интегриране на силите на НАТО в България“. Това стана с официална церемония в присъствието на президента и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев и заместник-помощник генералният секретар на Алианса Джеймс Апатурай. Щабът е за командване и управление на батальонно ниво. Той ще провежда подготовката на формирования и ще поддържа съоръжения и оборудване при криза. Като част от структурата на силите на НАТО, личният състав ще бъде многонационален и ще се осигурява на ротационен принцип. Предвижда се броят на служителите да достигне 41 души, от които 20 – българи. Щабни елементи за интегриране бяха активирани по едно и също време в България, Полша, Литва, Латвия и Естония. Създаването им е част от започналата адаптация на структурите на силите на НАТО и на командната система на Алианса и се смята за една от най-големите реформи в организацията след края на студената война. В словото си президентът Плевнелиев отбеляза важното значение на новите центрове в променената обстановка в Европа и акцентира на разработването на нов „План за развитие на Въоръжените сили на Република България“: Откриването на Щабните елементи за интегриране силите на НАТО едновременно в шест европейски столици, включително в София, е категоричен израз на ангажираността и солидарността в Алианса за защита на всички негови членове на принципа "28 за 28". Тези щабове ще бъдат свързващото звено между националните и съюзническите войски при провеждане на общи учения и тренировки, както и за логистично и инфраструктурно осигуряване на развръщането на Силите с много висока степен на готовност на НАТО при извънредни ситуации, застрашаващи сигурността и териториална цялост на страните членки по източния фланг, включително България... България най-после тръгна ускорено по пътя на съвместимостта с партньорите и рязко намаляване на зависимостта от руско въоръжение. Като първи резултат от това важно решение на КСНС, Министерство на отбраната ще възложи на нашите полски приятели поддръжката и модернизацията на самолетите МИГ 29, с оглед постигане на съвместимост с партньорите. Така трябва да се действа и във всеки друг от приоритетните проекти за изграждане на способност на българските Въоръжени сили. Те могат да бъдат ефективни само когато са съвместими с  партньорите в Алианса. Именно затова на КСНС се обединихме Министерският съвет да внесе в Народното събрание за обсъждане и приемане „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България“. На основа на приетата Програма, Министерски съвет да разработи нов „План за развитие на Въоръжените сили на Република България“, който да влезе в сила до края на годината. Договорихме се, че изпълнителната и законодателната власт ще осигурят спазването на принципа за ненамаляване на финансовите средства за отбрана като процент от БВП спрямо 2014 г. и плавното им увеличение до постигане на 2% от БВП в рамките на едно десетилетие, с изключение на 2015 г., отчитайки непредвидените и извънредни разходи през годината. В изявление, което се предаваше пряко от Вилнюс, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подчерта, че откриването на новите центрове е стъпка към по голяма сигурност, както и демонстрация, че всеки един от съюзниците има отношение към колективната сигурност. Тези центрове ще гарантират, че ако се наложи предислоциране на силите на НАТО те ще се придвижат бързо и ефективно. Те също така помагат да изпратим ясно послание - никой в НАТО няма да бъде оставен сам. НАТО е тук и НАТО е готов! Готов да защитава всички страни членки срещу всякакви заплахи. В същото време пред сградата на Министерството на отбраната имаше и протест на партия "Атака" срещу новия щаб на НАТО. Лидерът на партията Волен Сидеров заяви: Призовавам към висока  обществена активност, призовавам към бойкотиране на американските военни бази, да изгоним от тук американските нашественици, да проведем референдум за членството "да" или "не" в НАТО и за това се изисква огромна мощна обществена вълна. Създаването на щабовете в България и още пет държави по източния фланг на НАТО беше решено в отговор на кризата в Украйна, която накара Алианса да увеличи силите си за бързо реагиране.