Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството: Строителният бранш може да разчита на 12 млрд. лв. по линия на МРРБ до 2022 г.

Строителният бранш може да разчита на 12 млрд. лв. по линия на МРРБ до 2022 година. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, по време на петия дискусиоенен форум „Строителството през 2016 г. Перспективи и предизвикателства. Възможностите през програмния период 2014-2020 г.“, организиран от Камарата на строителите в България. Посочената сума включва няколко източника: 3 млрд. ще бъдат инвестирани в развитието на инфраструктурата в големите и по-малки населени места от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., която вече стартира. Общо 920 млн. лв. са средствата по линия на програмите за трансгранично и транснационално сътрудничество. Министерството е предвидило сериозни инвестиции за изпълнение на реформата във ВиК отрасъла за тази и следващата година, като те ще възлизат на общо 250 млн. лв. Продължават инвестициите в строителството на язовири, като вече е започнало доизграждането на яз. „Пловдивци“ и пречиствателните станции за питейни води към него, а до края на годината ще се избере изпълнителят за яз. „Луда Яна“ и съответната пречиствателна станция. Предвидена е и рехабилитация на яз. „Студена“. "Надяваме се да увеличим средствата за програмата за енергийна ефективност и те да достигнат до 2 млрд. лв. Очаквам 2016 г. да е пикова в изпълнението на програмата", подчерта Павлова. В размер на 1,2 млрд. лв. от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г. са средствата за пътна инфраструктура през новия програмен период, което е почти наполовина по-малко от предишния. Поради тази причина ще се разчита на бюджетни средства за важните приоритетни проекти. Вече е приета Стратегията за развитие на пътната инфраструктура за периода до 2022 г., според която максималният размер на необходимите средства за всички класове пътища е 12 млрд. лв. Приоритетни проекти са довършването на Лот 3 на АМ „Струма“, заедно с резервните проекти по ОПТТИ. Фокусът след това ще бъде насочен към доизграждането на АМ „Хемус“, както и строителството на участъците София – Калотина, София – Видин, Русе – Търново и тунелът под връх Шипка. "Приоритетът за нас е да се завърши магистралният пръстен на страната, след което да поставим фокус върху вертикалните връзки", допълни министър Павлова.