Новини

Европа е готова да обсъди буферна зона в Сирия

Европа е готова да обсъди създаване на буферна зона в Сирия, която да ограничи потока от бежанци от раздираната от петгодишна гражданска война страна, обяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск след среща с гостуващия турски държавен глава Реджеп Тайип Ердоган. Последният повтори в детайли настояването на страната си отреди пет години - буферна територия, състояща се от зона за сигурност на сушата, и зона свободна от полети над нея - идея, към която европейците са резервирани поради военната операция, която предполага. Туск каза, че с Ердоган са обсъдили европейската финансова помощ, управлението на границите, борбата с трафика на хора и визовата либерализация. „ЕС е готов да обсъди възможна буферна зона в Сирия", каза Туск. „Турция обаче трябва да бъде също толкова готова да действа", добави той за стотиците хиляди мигранти, които влизат нелегално от тази страна в съседна Гърция. „Това трябва да спре. Не можем да го направим сами, имаме нужда от турската страна". „Ние също обсъдихме нуждата да се намери решение на конфликта в Сирия", каза още Туск. „Съгласихме се, че конфликтът не може да бъде решен, когато Русия в съюз с президента (Башар) Асад бомбардира опозиционните сили". Ердоган подчерта, че „е невъзможно да се обсъжда бъдещето на Европа отделно от Турция, че членството в ЕС, за което страната му преговаря повече от 50 години, 10 от които в качество на кандидатка, „продължава да бъде стратегически избор за Турция" и преговорният й процес трябва да бъде „освободен от изкуствени политически бариери и да му бъде вдъхнат нов живот". Той повтори турското настояване за визова либерализация. „Ние сме съгласни с г-н Туск по тези точки и сме сигурни в неговото лидерство", каза Ердоган. Турският държавен глава подчерта, че от началото на войната в Сирия страната му е поддържала „политика на отворени врати", без да дискриминира бежанците по етнически или верски признак. Днес Турция приютява 2,5 милиона бежанци, от които 300 хиляди от Ирак, а останалите - Сирия, каза Ердоган. По думите му страната му е похарчила 7,8 млрд. долара за тях, докато чуждестранната помощ, която е получила, е 417 млн. долара. За сравнение, в момента бежанците в Европа са 250 хиляди каза Ердоган. По данни на Европейската служба за външно действие от днес обаче само тази година по т. нар. Западнобалкански маршрут (Турция, Гърция, Бившата югославска република Македония и Сърбия) са минали 320 хиляди души, т.е. четири пъти повече от миналата година. Турският президент Редежп Тайип Ердоган започна днес еднодневно посещение в Брюксел, което ще мине под знака на миграционната криза. Очаква се той да поиска от ЕС да засели в своите държави половин милион сирийски бежанци от лагерите в Турция, съобщи в навечерието му германският всекидневник Frankfurter Allgemeine Zeitung. Европейски представител, запознат с преговорите, каза пред журналисти под условие за анонимност, че не може да потвърди съобщението. Той обаче потвърди, че въпросът ще се обсъжда заедно с евентуална еропейска финансова помощ за бежанците в Турция, включително за изграждането на нови лагери за тях. „Не може да има споразумение, докато не е обсъдено. Това е една от главните цели на посещението", каза представителят. По-късно Европейската комисия каза, че Турция и ЕС работят по съвместен план за управление на миграционната криза. Говорителят й Маргаритис Схинас заяви, че председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер ще обсъди мерки за „взаимно доверие" между ЕС и Турция, що се отнася до охраната на границите, приема на имащи право на международна закрила и връщането на тези, които нямат такова право и хуманитарната помощ за бежанците в съседните на Сирия държави. „Можем да обсъждаме разрични терминологични начини да опишем волята ни да работим заедно. Това („съвместен план за действие" - б.а.) може да е един от тях", каза Схинас в отговор на въпрос на Клуб Z. „Аз използвах един, който е по-лесен за разбиране, който е „договор за взаимно доверие. Ако искате да го наречете общ списък от дейности или общ план за действие, това също върви". „Климатът на взаимно доверие ще е очевидно предусловие за всичко, което правим заедно", каза говорителят. Делегация на високо ниво от службите на Комисията за вътрешните работи и за хуманитарната помощ заминава за Турция, за разговори с компетентните турски власти, добави Схинас. Членовете й ще получат мандат за действията си съобразно с договореностите, които постигнат днес Ердоган и лидерите на ЕС. Освен с Юнкер той ще разговаря и с председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Досега европейските държави се споразумяха трудно за заселят на своя територия общо 20 хиляди бежанци от лагери извън ЕС. Това предложение им направи Комисията през май по молба на Върховния комисариат по бежанците на ООН. Схемата е различна от други две, които предвиждат вътрешно за ЕС преместване на общо 160 хиляди нелегални мигранти с право на международна закрила от Гърция и Италия в другите държави от съюза. Държавите, които граничат със Сирия в момента подслоняват 4 милиона бежанци от тази страна, като почти половината от тях са в Турция. Останалите са в Ливан, Йордания и Ирак. На 23 септември среща на върха на ЕС реши да отдели 1 млрд. евро в помощ на правителствата приютяващи тези бежанци. Половината от тях идват от бюджета на ЕС, а останалите - от вноски на държавите-членки. Триста милиона евро от европейските бюджетни средства трябва да дойдат от излишъци, докато останалите 200 милиона са препрограмирани предприсъединителни еврофондове, т.е. пари за държавите от процеса на разширяване, чието първоначално предназначение ЕС иска да промени и да ги пренасочи към бежанците. Според европейския представител Турция не е съгласна с този подход и иска от Европа нови свежи пари да техните нужди. Годишно тя получава около 600 млн. евро предприсъединителни средства. Европейските вътрешни министри ще обсъдят на среща в Люксембург в четвъртък мерки за усилване граничните охрани на всички държави по миграционния маршрут между Турция, Гърция, Западните Балкани и Централна Европа, каза представителят. Те могат да включват увеличаване на екипите на европейската гранична агенция „Фронтекс" за турските и гръцките гранични полиции. Министрите ще разгледат и възможността специалисти на Фронтекс, на Европол и на Европейската служба за съдействие за убежището да помагат с ноу-хау на колегите си в държавите от Западните Балкани и в Турция. Те обаче ще се различават от т. нар. „горещи точки" в страни на ЕС, защото извън неговата територия споменатите агенции нямат правомощия.

Cross.bg