Новини

Новият план за ПП Витоша: Модернизацията е възможна

Документът отваря първата врата към възстановяването на 69 обекта за отдих и спортната инфраструктура в планината

Елица Илчева София беше избрана за европейска столица на спорта за 2018 г. точно преди година. Титлата не е свързана с домакинства на спортни събития или с достъп до специално финансиране, а има за цел да популяризира активния начин на живот. Малко преди решението на „ACES Европа” шефът на БОК Стефка Костадинова заяви: „Имаме много силни аргументи – София е сред най-зелените градове на континента, един от най-спортните с опита и авторитета си при организирането на големи първенства и турнири. Градът три пъти кандидатства за домакин на Зимната олимпиада с уникалните си природни дадености и близостта до прекрасната Витоша. София притежава всички качества да бъде спортна столица на континента...“ Тогава всички недоумяваха за каква зимна олимпиада говорим при състоянието на съоръженията в планината. Година по-късно вече може да се каже, че сме една стъпка по-напред в безкрайно сложния процес за възстановяване не само на спортната инфраструктура, но и на местата за отдих сред природата. „Развитието и модернизацията на Витоша е наложително и неотложно“ – това е тезата, около която се обединиха повече от 250 представители на държавни и общински институции, неправителствени организации и граждани, които участваха миналата седмица в общественото обсъждане на проекта за нов план за управление на Природен парк Витоша (ПУ на ПП Витоша). Очаквано на противното мнение бяха единствено неколцина представители на зелени неправителствени организации, но дори и те не отрекоха нуждата от възстановяване на базите в планината. Новият план е набелязал приоритети от критично значение за опазването на Витоша. Спешна е необходимостта от разработването на подробен устройствен план (ПУП), защото без такъв инструмент не може да се управлява ефективно природният парк. Неотложно е и решаването на проблема с отпадъчните води, както и с частните имоти, попадащи на границата на парка. Дискусията се проведе в Националния исторически музей в София. „Документът е изработен за 10 месеца от 48-членен екип от експерти, научни работници и преподаватели във ВУЗ, институти на БАН и др. тесни специалисти, извършен бе огромен обем от проучвания“, заяви ландшафтният архитект Димитринка Берберова, която е ръководител на екипа за актуализация на ключовия ПУ на ПП Витоша. Той се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“, като изпълнител е „Пролес инженеринг“ ООД, която изработва и плана за управление на ПП Пирин. В проекта за нов план са определени 4 ключови зони на планината. Първата част е резерватът, в който влизат Бистришкото и Торфеното бранище с обща площ 1848 ха, или 6,9% от парка. Следващата зона обхваща 23% и това са териториите за туризъм с краткотраен крайселищен отдих. Зоната за хижите и спортните съоръжения е около 15%. В нея попадат съществуващите почивни станции, хотелите, лифтовете и други инфраструктурни обекти. Планът ще определи и конкретни места за къмпинг, барбекюта и вело- и пешеходни маршрути. 55% са зоните за ограничено човешко въздействие. Отпада забраната за изграждане на спортни съоръжения в зоната за туризъм. Ако се приеме така предложеният план, ще се даде възможност след извършване на екологични оценки и подробни устройствени планове да се подменят старите, да се изградят нови туристически съоръжения и да се трасират много нови маршрути за пешеходен туризъм, велоалеи и зони за редица спортове. Категорично се забранява използването на АТВ-та и моторни шейни на територията на парка, с изключение за нуждите на парковата охрана и спасителните служби към Българския червен кръст. Да се разрешават само ремонти на сградния фонд, поискаха повечето от присъстващите, като се обединиха около необходимостта да се заложи забрана на строителство на нова леглова база. Причината е, че и в момента в планината има хотели и хижи с общо 3320 легла в 69 обекта. 26 изобщо не функционират, тъй като състоянието им не позволява да приемат посетители и се нуждаят от неотложни укрепителни дейности и ремонти. 8 от хижите са за ограничено ползване и само 35 са хотелите, в които има що-годе нормални 1400 места. Те предлагат услуги целогодишно, но реално работят с посетители за краткотрайно пребиваване в празничните и почивните дни с някои изключения през зимния сезон в базите около ски пистите. Документът забранява промяна предназначението на хижи и ведомствени бази. Рухналите могат да се реконструират, но не и да се увеличава легловата база и да се превърнат в апартаментни комплекси, заяви арх. Берберова. Заведенията за обществено хранене извън местата за настаняване са 15. 77 600 кв. м са застроените терени в момента, което представлява 0,029% от територията на парка. Туристическите хижи, реализирани в първата половина на миналия век, са малки по капацитет, собственост на БТС и на Столичната община и частично и на парче се ремонтират. Ведомствените почивни бази след 1950-а обаче масово не се поддържат, не всички се охраняват, не се почистват околните пространства, с което са подложени на разрушителни въздействия, сочи анализът на специалистите. Всички участници са доволни, че планът гарантира запазване на дивата природа, защото над 55% от територията му са със зони с ограничено човешко въздействие. Според живущите в полите на планината – там има 55 000 частни имота, планът трябва да коригира границите на парка, защото са стотици случаите, когато тези граници разделят собствеността им. Лифтовете, които ни возят  Четириместна кабинкова въжена линия Княжево – Копитото – дължина 1980 м, денивелация 604 м, капацитет 600 души/час, време за пътуване 11 минути. Изградена е през 1962 г. Съоръженията са производство на австрийската фирма „Братя Гирак“. През 1995 г. е спряна от експлоатация.  Шестместна кабинкова въжена линия Симеоново – хижа „Алеко” – дължина 6270 м (3600 м) с 2 отсечки и 5 станции, денивелация 1076 м, капацитет 1500 души/час, време на пътуване 27 минути. Изградена е през 1983 г. от австрийската компания „Допелмайер” по повод Универсиада’83.  Двуседалкова въжена линия Драгалевци – „Бай Кръстьо” – дължина 1770 м, денивелация 440 м, капацитет 300 души/час. Построена е през 1955 г.  Двуседалкова въжена линия „Бай Кръстьо” – Голи връх – дължина 1810 м, денивелация 360 м, капацитет 600 души/час, време за пътуване 14 минути. Построена е през 1968 г. като продължение на двуседалковата въжена линия Драгалевци – „Бай Кръстьо”.  Двуседалкова въжена линия „Романски” – връх Малък Резен – дължина 1930 м, денивелация 500 м, капацитет 400/600 души/час, време на пътуване 18/12 минути (летен/зимен сезон). Построена е през 1967 г. от френската фирма „Помагалски”.  Триседалкова въжена линия „Витошко лале” („Академика”) – 2 отсечки с дължина 1345 м и 1281 м, денивелация съответно 402 м и 338 м, общ капацитет 2100 души/час. Ски влекове, обслужващи ски център „Алеко“ – 7 бр., с дължина и капацитет: център „Златни мостове – Офелиите – Конярника“ – ски център „Конярника – Ветровала“ разполага с 2 стационарни влека на писта „Ветровала“ с дължина 600 м и 2 в м. Офелиите. В м. Конярника се намира изоставен ски влек с дължина 900 м. При хижа „Купена” – база на ВИФ, под връх Острица и хижите „Планинец”, „Тинтява“ и „Елица“ има портативни ски влекове, които работят само през зимния сезон. От с. Железница към базата на ВИФ е изградена товарна въжена линия.