Новини

Розалин Петков: Очакват се инвестиции за над 1,1 млрд. евро в икономическата зона

Подкрепяме идеята бази на образователната инфраструктура с отпаднало предназначение да се превърнат в центрове за обучение

Георги Сотиров Г-н Петков, в навечерието на новата учебна година заедно с кмета на община Марица Димитър Иванов открихте новопостроено училище за 600 деца в с. Маноле - може би най-модерното не само в областта, но и в страната. Как финансирахте изграждането му? С 5 млн. лв., които община Марица спечели по проект, финансиран изцяло от държавния бюджет. Строителите издигнаха училището само за 180 дни. Любопитното е, че това стана почти 30 години след първата копка. Сградата отговаря на европейските стандарти. Тя е с разгърната застроена площ близо 4 хил. кв. м, в нея има 21 класни стаи, 6 кабинета, асансьор, библиотека, хранителен блок, лекарски и стоматологичен кабинет. Многофункционалната спортна зала е с разгърната застроена площ 927,64 кв. м. Тя е с комбинирано игрище за физкултурни занимания, волейбол и баскетбол и трибуни с пет реда седалки с 345 места. Идеята е в нея да тренират активно силните отбори по волейбол и хандбал от Маноле. Ще се ползва и от жителите на съседните села. Дворът с площ 4 хил. кв. м ще е богато озеленен и благоустроен с площадки за баскетбол, волейбол и писта за 100 м бягане. От 2016 г. училището ще прерасне от основно в гимназия, където ще се обучават деца до 12-и клас в специализирани паралелки със селскостопански профил. Придобивката е дългоочаквана за целия регион, в който голяма част от населението се занимава със земеделие. Вероятно - в кръга на шегата, след Вашата публикация колегите ми от страната, а и кметовете съвсем с основание ще има на какво да завиждат, но и към какво да се стремят. Работите ли по проблемите с енергийната ефективност на детските градини, училищата, читалищата, социалната инфраструктура? Когато говорим за енергийна ефективност, имаме предвид както 17-те общински центрове и прилежащите им градчета и села, така и самия областен център Пловдив. Защото той е за пример – почти всички училища и детски градини в него са санирани. Четири от тях - ОДЗ „Буратино“, „Чучулига“, „Мирослава“ и „Таня Савичева“, участват с проекти по Норвежкия финансов механизъм и работата в тях ще се осъществи до края на тази година чрез програма „Енергийна ефективност и възобновяема енергия“. Наскоро министърът на енергетиката Теменужка Петкова лично даде старт на проектите в Пловдив. Бих искал да припомня, че именно с финансиране от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн се подпомагат проекти в областта на „зелената“ икономика, децата и младежите в риск и развитието на гражданското общество. България е петият най-голям бенефициент на този финансов механизъм. Общо 126,6 млн. евро са средствата, осигурени за страната от тези донори. Норвегия предоставя 97% от финансирането. Между впрочем, по същия механизъм бе реализиран и проектът за Римския стадион в Пловдив. Другите общини в областта са на различни етапи в приложението на енергийната ефективност, но тази важна от икономическа, а и от социална гледна точка дейност върви успешно. Утвърждаването на областните транспортни схеми е част от Вашите правомощия. Как бихте коментирал проблемите със свързаността? Темата е доста сложна, защото както знаете, транспортните услуги освен бизнес изпълняват и социални функции. Балансирането на интересите на всички със сигурност не е лесна работа. В някои общини наистина има проблеми. И така е в цяла България. Издадени са европейски регламенти в тази област, които стриктно трябва да се спазват. Ще дам само един пример. В процедурата, по която се обявява търг за кандидатстване за наемане на определена автобусна линия, е предвидена възможност за обжалване. Тогава в правомощията на областния управител е да удължи правото на стария ползвател на линията. Тази процедура има своите негативни последици. Например на конкурс се явява кандидат с чисто нов автопарк. Логично е той да спечели и да започне работа, назначил е и шофьори. Но следва обжалване. А то може да продължи дори две години. Какво точно да прави собственикът на новите автобуси с тях и с назначените хора? Това е само един от проблемите, с които областните управители се сблъскват в работата си. Вие ръководите екипите при бедствия и аварии. Каква е готовността за зимния сезон на градовете и селата в областта по отношение на поддръжката на реките и деретата? В последно време и в нашата област имаше доста „изненади” от майката природа. Големи наводнения, активизирани свлачища - това беше „гореща тема“. Например градовете Съединение и Раковски, с чийто кметове сте се срещали, са разположени в най-ниската част на областта. Там всеки проливен дъжд създаваше проблеми. Двете общини вече разполагат с необходимата техника и нужната инфраструктура. Отводнителните канали и шахти се поддържат в оптимално състояние и смея да твърдя, че тази година избегнахме доста неприятности. Но подпочвените води са пакостливи. Като прибавим високите води на оризищата по тези земи и лошия нрав на р. Луда Яна, картината със сигурност се усложнява. Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет отпусна средства за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствията. Реализирани бяха нови отводнителни проекти, ликвидирахме свлачището при Кричим и над Асеновград, също и в община Куклен. С други думи, смея да твърдя, че нашият кризисен щаб работи добре. Надявам се проблемите с наводненията и свлачищата все по-малко да тормозят областта. Познавате отлично региона. Работили сте във ВМЗ - Сопот. Стана ли Подбалканът по-красив и по-удобен след мащабните ремонти по водния цикъл тази година? Хм, труден въпрос. Хората все още са в „плен” на мащабното строителство, но нали знаете поговорката „Трай, бабо, за хубост!” Та и при тях е така. Всеки голям ремонт създава определени неудобства, но се прави за добро. Големите дъждове, а и калните потоци, които идваха от планината, доста затрудниха работата на строителите по отношение на отвеждащата канализация. А и не само на нея. Въпреки това из центъра в чешмите тече най-хубавата планинска вода. Интересна е и географията на Вашата област, като се започне от Клисура, която се намира между Стара планина и Средна гора, и се стигне до Лъки в Родопите. Така е. Големи и малки общини оформят облика на нашата област. Лъки е от вторите - тя е различна и като география, и като история. Община Родопи, която обхваща селищата в подножието на планината, е с великолепна природа за активен туризъм. На места там започна работа по изграждане на канализационни системи за отпадъчни води, като местните власти очакват развитие в това направление с финансиране от оперативните програми за програмен период 2014 - 2020 г. В селата на областта водопроводната мрежа е стара и към 46 – 48% от притоците по нея потъват в земята. Етернитовите тръби са с отдавна изтекъл срок за експлоатационна годност. Това е една от основните причини през лятото да се усеща недостиг. На входа – от родопския каптаж, измерват определен обем, а в селото – друг, като резултатът е отрицателен. Или да вземем курортното селище Хисаря. То получи приза „Най-зелен град на България” за 2014 г. най-вече заради факта, че строителите навреме и с високо качество изпълниха водния му цикъл. След изграждането на пречиствателната станция за отпадъчни води бяха завършени и подземните комуникации. Това определено е голямо постижение и за управлението на този малък град и за фирмите, които работиха. Доста по-големи градове не могат да се похвалят с такова комплексно строителство. Определението „Най-зелен град” не е ли задължа­ващо? Хисаря е известен далеч зад границите на страната с възможностите си за лечение на различни заболявания, както и за отдих и развлечение. Привилегията да си популярен туристически град е от решаващо значение и затова там особено внимават да не допуснат замърсяване на някой от минералните извори. В експлоатация са 22 на брой и те определят Хисаря като балнеоложката столица на България. Находищата на минерална вода са държавна собственост и те в над 90% от случаите са отдадени на концесия с разрешително за ползване. Природното благо е в помощ и на хората в различните балнеоложки и СПА центрове. Да слезем в Тракийската низина, където наред с всичко останало активно се развива селското стопанство - в общините Съединение, Брезово, Садово, Раковски. Хората са трудолюбиви наистина и се гордеят с това, което правят. В Садово например има Празник на фъстъка, в Куртово Конаре - на лютеницата. В Хисаря по време на тяхното тържество нямаше и едно свободно легло в хотелите и в другите бази за туристи. Само участниците от различните фолклорни състави бяха над 2 хил. души. Тази година реколтата беше добра и хората са доволни. Увеличават се и оризовите насаждения. В Съединение са затворили цикъла с тази култура - от отглеждането до пакетирането. Построили са добри бази, създават поминък за населението. Не така стоят нещата при зеленчукопроизводителите. Известно е, че преди промените нашият регион беше главният производител на консервирани плодове и зеленчуци. Фабрики преработваха продукцията и изнасяха. Държавата печелеше от това. Сега обаче основните арендатори са се ориентирали към външни пазари на пресни плодове и зеленчуци и нямат икономически интерес да предоставят продукцията си за консервиране. Имахме идея да направим мащабен агропазар, но големите в бранша нямат интерес и към това. Тук са и други знакови места като Белозем – европейското село на белия щъркел, или Шишманци – с известния Завод за преработка на битови отпа­дъци. Да, много от селищата са познати далеч извън границата на общината, в която се намират. Но голямата особеност на Пловдивска област е, че с всеки изминал ден се създават нови работни места, при това за високообразовани и квалифицирани хора. Разбиранията тук - и на мениджърите, а и на младите хора от региона, са адекватни за XXI в., т.е. съвременни. Разкажете повече за развитието на „Тракия - икономическа зона” (ТИЗ)? Тя обединява 6 индустриални зони - индустриално-търговската „Марица”, индустриалната „Раковски”, промишлено-търговската „Куклен”, парк „Образование и високи технологии”, индустриалната зона и високотехнологичен център „Тракия” и индустриалната зона „Калояново”. Досега в ТИЗ са реализирани инвестиции за над 1 млрд. евро. В този смисъл тя се явява един от най-мащабните икономически проекти на България. Представлява публично-частна инвестиция в сътрудничество с местните власти и институции. Включва девет общини (Пловдив, Асеновград, Куклен, Марица, Първомай, Раковски, Родопи, Стамболийски, Калояново) и два клъстера - „Проектиране и строителство” и „Информационни и комуникационни технологии”. Според предварителните прогнози в срок до 10 години в „Тракия - икономическа зона” се очакват нови инвестиции за над 1,1 млрд. евро, чрез които ще се открият нови 30 хил. работни места. Това е солидно доказателство за огромния потенциал на проекта за икономиката на България. Ново в ТИЗ е включването на образователен компонент, който очаквам да изпълни важна задача. Създаването на Център за обучение на неквалифицирана работна ръка (основно от малцинствата), която остава изолирана и не може да се реализира на пазара на труда, ще реши и част от социалните проблеми на Пловдивска област. Има положителен пример в интегрирането на част от ромското население. В английско предприятие в индустриалната зона „Раковски” от 100 наети работници 70 са роми. В този дух е и идеята на КСБ за обучение и квалификация на хора с ниско или никакво образование за изпълнителски кадри в строителството. Да, ние подкрепяме идеята. Говорили сме за това със зам.-председателя на КСБ Пламен Иванов и кмета на община Марица Димитър Иванов. Възможно е бази на образователната инфраструктура с отпаднало предназначение да се превърнат в центрове за обучение. Истината е, че след закриването на Строителни войски професионалното образование за голяма част от младите хора с ниско или никакво образование зацикли. Така те остават без професия, респективно и без шанс за каквато и да е работа. Забелязва се тенденция и в другата посока, особено при мениджърите на големите световни компании, базирани на наша територия. Те държат децата им да изучават математика с английски език, защото виждат накъде върви бизнесът. По тази причина те имат изисквания, забележки, препоръки и към програмите на ВУЗ-овете, но това е друга тема. Нека се върнем на Вашия въпрос. И моите лични наблюдения са, че строителните фирми страдат от недостиг на работници. Кой готви заварчици например? Нужни са шлосери, монтажници на външни облицовки, техници по вътрешното електрообзавеждане на сградите и промишлените предприятия. Трябват конкретни усилия, за да могат хората да се обучават на специфични професии - главно в област­та на строителството. И още нещо важно – основен компонент в ТИЗ е развитието на икономиката на знанието чрез използване на нови чуждестранни и национални високи технологии, съвместни проекти с университетите и с научните институти. Проектите в зоната се осъществяват в кратки срокове благодарение на завършеното устройствено планиране на територията, подкрепата на местната власт и работата на специалистите - хора с над 15-годишен опит в строителството на промишлени, логистични, инфраструктурни, енергийни и търговски обекти. Обстойно разгледах сайта на областта. Прави впечатление, че в изпълнение на едно от Вашите правомощия - „Контрол по решенията на общинските съвети”, често връщате документите от общините. Как ще коментирате това? Най-често от бързане определена дейност да стане факт местните власти правят пропуски. Правният отдел в Областната администрация има точно тази задача – да не позволява незаконосъобразност в решенията, да не се промъкват недоизпипани текстове. Факт е, че общинските администрации след това коригират документите си. Това, заедно с обстоятелството, че няма мое решение, което да е оспорено в съда, говори, че съм бил прав. Имате ли спомен да сте върнали решение на някоя от общините, свързано със строителна дейност? За строителство - не, но такива, свързани с урегулиране на поземлените имоти (УПИ) - да. Строителството на нашата територия е динамично и се развива с огромни темпове. Достатъчно е отново да спомена дори само това, което се строи в „Тракия - икономическа зона”. В момента се изграждат три нови големи завода: японски - за автомобилни части, американски - за електроника в леките коли, и логистичен център на германския завод за хладилници. Всичко това добре се вижда на влизане от София в нашия областен град. Като добавим и че край община Куклен на 700 дка новозакупена земя германски инвеститор строи още един завод за автомобилни части, картината става достатъчно ясна. В заключение – Пловдивска област е с богата и интересна история. Като започнем от борческа Клисура, преминем през Карлово и Калофер, през Съединение, та до Перущица и героя Кочо Чистеменски. Пловдив, административният център на област­та, е най-старият жив град с над 5 хиляди години история. Първите следи от обитаване на територията му са открити в няколко неолитни селища от VI в. пр.н.е. - като това при Яса тепе в квартал „Лаута”. А най-ранното известно селище в Трихълмието е разкрито на Небет тепе. То възниква през бронзовата епоха и е населявано без прекъсване от тогава до наши дни, поради което е смятано за началния етап от развитието на Пловдив. Общината направи много за съхранението и експозицията на забележителностите си. По Финансовия механизъм на европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм, както вече стана дума, бе реализиран проектът за Римския стадион на стойност 800 хил. евро. С подкрепата на Фондация „Америка за България“ бе реконструирана Малката базилика, а в момента активно се работи по Голямата базилика. Тя е уникална с това, че в нея има около три дка мозайка, разположена на две нива. Един от най-забележителните раннохристиянски паметници в България – Червената църква край Перущица, бе възстановен и укрепен също по европейски проект. При реставрацията пространството около нея беше облагородено и озеленено, изградени са пешеходни алеи, монтирано е художествено осветление със 121 прожектори и лампи. Идеята на общината е да превърне Червената църква в привлекателен туристически обект. Комплексът от възрожденски къщи в моя роден град Карлово също привлича посетители. С помощта на евросредства по ОП „Регионално развитие“ бе вдъхнат нов живот на рушащите се преди това сгради. Най-важният проект, на който залага община Хисаря за подобряване имиджа на града като туристически и СПА център, е „Атракции в туризма“. Той включва изграждането на нов водопиен павилион в парк „Момина баня“, реставрация на крепостната стена и на римските терми заедно с общинските сгради в археологическата част на града, изграждане на велоалеи около крепостната стена и вътре в парка. Създаването на шоу „Звук и светлина“ на южната порта „Камилите“, както и изграждането на осветление на цялостната крепостна стена са част от реализираните пера по проекта. Той е на обща стойност 4 млн. лв. Могат да се кажат още много неща, но аз бих искал в заключение да спомена само две. Сигурен съм, че съвсем не е случайно, че с цялата си съвкупност от дейности – в областта на строителството и архитектурата, археологията, историята и етнографията, Пловдив бе избран за Европейска столица на културата 2019. И градът, заедно с региона ще се представят отлично. И също, че има още много добри идеи и проекти, които очакват своята реализация, така че предстои ни още много, много работа.