Пожарна опасност на фасади, изградени от горими топлоизолационни материали

Доц. д-р инж. Иван Тодоров В съвременното строителство все повече внимание се обръща на екологичната и енергийната ефективност на сградите, на комфорта на обитателите, свързан с осигуряване на подходящите температура, влажност, ниво на шума, а също така и на обезпечеността на сградата срещу пожар. Сега това е актуално и важно за едно- и многофамилните жилищни сгради (блокове) предвид на предстоящото саниране, финансирано по европейски програми. Нормативна уредба у нас За периода от 1987 до 4.06.2010 г. у нас бяха валидни изискванията на НАРЕДБА №2 за противопожарните строително-технически норми [1]. В чл. 10, ал. 3 се допускаше полагането на горими топлоизолации за производствени, обществени и жилищни сгради, ако са плътно положени по негорима основа и са разделени през 30 кв. м с негорими ивици с широчина най-малко 0,2 м. За периода от 4.06.2010 г. до сега са валидни изискванията на НАРЕДБА № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на бeзопасност при пожар [2]. В тази наредба са въведени нови понятия в сравнение с предишната наредба [1], а именно: клас по функционална пожарна опасност (КФПО); огнеустойчивост – вместо пожароустойчивост, клас по реакция на огън (КРО) – вместо горимост, и т.н. В таблица 7.1 от наредбата [2] са дадени КРО на компонентите на системи за топлоизолация на външни повърхности на строежи с височина до 28 м от КФПО Ф1-Ф4, допустимите площи и вида на противопожарните ивици (ППИ), а в таблица 7.2 - компонентите на системи за топлоизолация на производствените сгради от КФПО Ф5. В строителната практика у нас се използват предимно 2 вида топлоизолационни материали: негорими с КРО А1 – минерална вата или Multipor (свръхлек клетъчен бетон с плътност 100–115 кг/м3) и горими (полистирол с КРО E-F). За най-често използвания вариант – полистирол с КРО E-F и външен слой от циментово лепило (замазка) и мрежа от минерални влакна с КРО А2 - за сгради от I до IV степен на огнеустойчивост, се изисква направа на ППИ (с дебелина 0,5 м от негорими материали с КРО мин. А2) за разделяне на фасадите на допустими площи до 1000 кв. м. За сгради до 2 етажа от клас на ФПО Ф1-Ф4 и застроена площ до 200 м2, каквито са сградите от V степен на огнеустойчивост, съгласно табл. 4 от наредбата няма изисквания към вида на топлоизолацията. Действащата нормативна уредба има следните недостатъци:  Не е указано как да бъдат направени (разположени) ППИ – например при жилищните блокове до 9 етажа е възможно да се поставят по 1 вертикална ивица на късите страни на сградата и изискването за допустими площи до 1000 м2 е изпълнено, но това по никакъв начин няма да повлияе на разпространението на огъня по дългите фасади при възникнал битов пожар в апартамент.  Няма конкретно изискване, свързано с дебелината на горимата топлоизолация. Очаква се в бъдеще топлоизолациите у нас да се използват с дебелини до 20 см, а в някои случаи и повече.  Направата на ППИ от материали с КРО В с широчина 1 м не е за предпочитане, тъй като, от една страна, в тази група влизат широка гама материали по отношение на поведението им към огъня, което изисква прецизиране на индексите – дим (s) и капещи частици (d), а от друга - не са евтини. Пожарна опасност на фасади, изградени от полистирол Поради ниската себестойност и широко приложение в света се очаква и у нас за топлоизолация на сгради да се използва масово полистирол с дебелини до 20 см. Какъв риск крие това? Полистиролът като органичен продукт, получен на база нефтопродукти, е силно запалим материал, който лесно се възпламенява при наличие на огнеизточник. Незащитеният полистирол се класифицира от КРО Е-F, което означава продукт със значителен принос към неконтролируемо горене. По поръчка на немската телевизия NDR се е провел пожарен тест в лаборатория за изпитване на строителни материали в Брауншвайг, Германия. Топлоизолационната система е изготвена по стандартен начин в реални размери - от топлоизолационни плочи стиропор с дебелина 16 см, защитени с армираща мрежа, мазилка и боя – без наличие на ППИ от минерална вата над прозоречния корниз. Топлинното натоварване е симулирано с мощност близка до тази при средно случващите се битови пожари в жилища и апартаменти. Полученият резултат от проведеният тест: На 3 - 4 мин след началото на опита фасадата над корниза вече гори и отделя обилно количество дим и капещи горящи частици полистирол, които се наблюдават долу на пода при изпитанието – фиг. 1а. След 8-ата мин опитът излиза от контрол, създава се ситуация огънят да се пренесе през фасадата до покривната конструкция, помещението се изпълва с гъст отровен дим и екипът на пожарната служба от Брауншвайг, която присъства на опита, е трябвало да загаси пожара, като използва лични предпазни средства – изолиращи противогази, ръкавици, защитно облекло – фиг. 1б. Подобно беше положението при пожара в мола на бул. „Ал. Стамболийски“ (29.10.2012 г.), когато за 3 - 4 мин огънят бързо се разпространи по цялата окачената фасада. От анализа на станалите пожари в Германия при наличие на полистирол по фасадите на жилищни сгради – Берлин (2005 г.), Делменхорст (2011 г.) Франкфурт на Майн (2012 г.) или вътре в обема на сградата – международното летище в Дюселдорф 1994 г., могат да се направят следните изводи:  Полистиролът е силно пожароопасен материал. Веднъж започне ли да гори, образува капки горяща маса, която се стича и се пръска на голямо разстояние. Интензивността на разпространение на огъня по фасадата нараства значително.  Горенето на фасади, топлоизолирани със стиропор, е съпроводено с отделяне на голямо количество топлина и отровен дим. Тук е мястото да направим едно приблизително сравнение – ако при един и същ битов пожар в жилищна сграда с достатъчна мощност имаме 2 фасади, едната защитена с негорим материал, а другата - с полистирол, то при негоримата огънят ще се пренесе на горния етаж след 15 мин, а при фасадата с полистирол - за 8 мин, и то на много по-голяма площ и с по-голяма интензивност като горене. Ето защо в случай на възникнал пожар в сграда не трябва да се допуска огънят да излезе на фасадата, топлоизолирана със стиропор или други подобни на него материали. За да не се стигне у нас до подобни случаи, е необходимо следното: Да се приеме инструкция от компетентните органи, с която да се конкретизират указанията на Наредба [2] по отношение на техническите решения за разделяне на сградата чрез ППИ. Например (вж. на фиг. 2) в многофамилните жилищни сгради в Германия се поставят негорими ивици над прозорците или през два етажа в сгради от 7 до 22 м. Възможни са и други технически решения, например обръщане на прозорците с негорими материали и изготвяне на негорими противопожарни ивици около тях с дебелина 0,2 м и др. ЛИТЕРАТУРА: 1. НАРЕДБА №2 за противопожарните строително-технически норми, ИК „Блестящ факел”, С., 2005 2. НАРЕДБА № Iз-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на бeзопасност при пожар. Обн. ДВ, бр. 96 от 04.12.2009 г., в сила от 04.06.2010 г.; попр., бр. 17 от 02.03.2010 г.; изм. с РЕШЕНИЕ №13641 на ВАС от 15.11.2010 г. по а.д. №9105/2010 г. - ДВ, бр. 101 от 28.12.2010 г.; изм. и доп., бр. 75 от 27.08.2013 г., изм. и доп. ДВ, бр. 69 от 19 август 2014 г., изм. и доп. ДВ, бр. 89 от 28 август 2014 г. ИК „Итус”, С., 2014. 3. Снимките са от репортажа на немската телевизия NDR, който може да бъде намерен на адрес https://www.youtube.com/watch?v=kyY6laGpmWw.