Христо Иванов, министър на правосъдието: Нямаме адекватен капацитет за защита на интересите ни в ЕС

Българската държава няма адекватен капацитет, чрез който да се защитават интересите на държавата в Европейския съюз. Това е мнението на правосъдния министър Христо Иванов, изказано по време на дискусия за нужните промени в юридическото образование, проведено днес. При представено социологическо проучване за юридическото образование у нас, Христо Иванов обяви, че в началото на следващата седмица ще бъдат обявени за обществено обсъждане проектопромени в Наредбата за единни държавни изпити. Те ще бъдат изпратени до юридическите факултети и институциите на съдебната власт, които са поканени да дадат становища. На въпрос на в. „Строител”, на базата на предлаганите промени, колко време ще отнеме България да придобие достатъчен юридически капацитет, за да защитава интересите си в ЕС, Иванов се въздържа да посочва конкретни срокове, отговаряйки накратко: „закъсняваме”. Правосъдният министър напомни, че през 2018г. България ще поеме председателството на Съвета на Европейския съюз. Сред проектопромените в наредбата, изготвени след извършване на социологическото проучване, основно място заема въпросът за единния държавен изпит. „Министерството на правосъдието се ангажира да проведе сериозен дебат”, обяви Христо Иванов. Неговият заместник – Петко Петков обяви, че има и идея за въвеждане на специализирани магистърски програми. Освен това се предлага засилено изучаване на „Право на ЕС”, „Данъчно право”, „Права на човека”, „Право за обществените поръчки” и т.н. На базата на социологическото проучване е било дадено и предложението за въвеждане на две степени на юридическо образование – „бакалавър” и „магистър”, но то е отпаднало. Няма да се предлага и отпадането на предмета „История на българската държава и право”. „Залогът за промените е качеството на човешкия ресурс”, смята правосъдният министър. От изследването, направено чрез он-лайн анкета сред 494 души, задълбочаването на обучението чрез елементи на практиката е най – належащият елемент(според 89% от анкетираните), който трябва да бъде променен при преподаването на специалността „Право”. На следващо място е повишаването на квалификацията на преподавателите, смятат 58% от тях. Според 54% от анкетираните трябва да бъде променено участието на студентите в изследователски проекти. Сред най – проблемните дисциплини при преподаването на „Право” проучването посочва „Обществени поръчки”, „Защита на човешките права”, „Структурни фондове на ЕС”, „Защита на конкуренцията”, „Защита на конкуренцията”. Сред препоръките, които изследването дава са по – голяма практическа насоченост на образованието, сериозно изучаване на чужд език, по – голям фокус върху Правото на ЕС, намаляване на потоците и групите. Зам.-правосъдният министър Петко Петков обяви, че дефицитът на практически умения много добре се осъзнава от студентите, но не и от повечето преподаватели. Нужно е да се стесни изходът при завършване на юридическите факултети, обяви правосъдният министър Иванов. Той напомни, че промените в юридическото образование са третата важна реформа в областта на правосъдието. Първата реформа е тази в Конституцията и Закона за съдебната власт. Като втора той определя въпросът за финансовите и човешките ресурси.