Свилена Гражданска Брюксел Близо 351,8 млрд. евро ще се инвестират в регионите на Европа през програмния период 2014 – 2020 г. Сред целите са да се генерира устойчив растеж и да се създадат работни места, борба с изменението на климата и енергийната зависимост, намаляване на бедността и социалното изключване. Това заяви Корина Крецу – европейски комисар по регионалната политика, при откриването на ХIII европейска седмица на регионите и градовете, която бе организирана от Европейската комисия и Комитета на регионите. Тази година тя бе под мотото „Партньорство за инвестиции и растеж“. Форумът се проведе от 12 до 14 октомври в Брюксел, Белгия, и събра над 6000 представители на национални и местни власти от 30 страни. На повече от 150 работни срещи те дискутираха предизвикателствата и възможностите да се мобилизират европейските средства за генериране на растеж. „Всяка година форумът обединява заинтересованите страни, участващи в изпълнението на политиката на сближаване, като по този начин предоставя чудесна възможност за работа в мрежа и обмен на най-добри практики“, подчерта Крецу. По думите й е необходимо опростяване на процедурите, касаещи европейските фондове. „Наскоро Европейският регионален фонд навърши 40 години. През тези десетилетия се опитваме да намалим бюрократичната тежест за бенефициентите ни и да ги улесним при изпълнението на проекти. Работна група изготвя анализ на програмите в посока тяхното опростяване. В някои страни членки има проекти, за които са необходими 20 или 30 подписа, за да се случат. А ЕК няма подобно изискване – просто проследяваме решението на националните власти. Комисията не може да улесни процеса сама, това е отговорност и на държавите“, допълни еврокомисарят. „Подкрепяме малките и средните предприятия за инвестиране в инфраструктура и в работници. Едновременно с това като приоритет са заложени и научните изследвания“, подчерта тя. „Иновациите са ключови. Не трябва да забравяме, че редица държави дължат силата на икономиките си точно на новостите“, поясни Крецу. „Научихме си уроците от програмния период 2007 – 2013 г. Има 8 страни в ЕС, които изостават при усвояването на средствата от него. Но още е рано да кажем какъв ресурс ще загубят. Причините за забавянето са различни. Сред тях например е и честата смяна на правителства“, обясни еврокомисарят, но не пожела да уточни кои са тези страни. „Всеки път когато ЕС се сблъсква със сериозни предизвикателства – от икономическата криза до безпрецедентния поток бежанци, структурните фондове са определени като основен инструмент за справяне с проблемите“, заяви председателят на Комитета на регионите Марку Маркула. „Форумът вече е в тийнейджърска възраст, провежда се за тринадесети път, и трябва да започнем да работим за отстояване на основния принцип на ЕС, а именно солидарността. Тоест качествено да реализираме кохезионната политика. Необходимо е да създаваме нови работни места“, подчерта той. „Не са достатъчно средствата, заложени за кохезионната политика за програмния период 2014 – 2020 г., но с тях трябва да се опитаме чрез иновации да развием и подпомогнем регионите“, акцентира Маркула. По думите му е необходимо да се търсят нови партньорства. „Заедно с ЕК обединяваме усилията, за да улесним използването на инструментите от страна на бенефициентите на европейските фондове на национално и местно ниво“, поясни той и допълни, че форумът дава възможност да се обсъдят ключови въпроси, свързани с кохезионната политика, както и да се дискутират предизвикателствата при осъществяването й, но и да се популяризират добрите практики. „Необходимо е ефективно използване на ресурсите и интегрирано взаимодействие между различните програми, което ще ни помогне за подобряване на икономическата среда“, каза Маркула. „Комитетът на регионите има за свой основен приоритет през следващите две години рестартирането на европейската икономика. Ще полагаме усилия за създаване на работни места и насърчаване на устойчивия растеж в градовете и районите“, посочи той. „Не трябва да забравяме, че гражданите очакват осезаеми резултати от европейските политици, затова трябва да работим за поглед, обърнат към бъдещето – партньорства с цел развитие на ЕС“, заяви Маркула. „Трябва да свържем иновациите със съответните политики на Съюза. Трябва да работим за развитие на пред­приемаческия дух чрез инициативи в регионите. Необходимо е да се използват всички новости. Ако това се случи, ще имаме устойчив растеж и, разбира се, повече работни места“, подчерта председателят на Комитета. „Необходимо е активното участие на местните власти за подобряване на средата в регионите“, каза Рамон Луис Валсарсел Сисо – зам.-председател на Европейския парламент. „Трябва да видим как ще постигнем целите, към които се стремим. Парламентът ще упражнява контрол, така че да гарантира приемственост между старите и новите програми, както и качеството на проектите. Самите инвестиции ще бъдат насочени към научната и изследователската дейност, цифровите технологии, подкрепата за малките и средните предприятия (МСП) и други“, допълни той. „Назря моментът регионите и градовете да подберат висококачествените проекти, да запретнат ръкави и да се стремят към осезаеми резултати на местно ниво в икономиката и осигуряването на качествен живот за хората. Необходимо е мултиплициране на ресурсите. Ще разчитаме на подкрепа от Европейската инвестиционна банка и от Европейския фонд за стратегически инвестиции. Прекалено малко са вложенията на национално ниво и затова тези 351 млрд. евро ще подкрепят програмите на страните членки и ще спомогнат за приобщаващ и устойчив растеж“, поясни Сисо. „Планът „Юнкер“ се стреми да постигне целите на „Европа 2020” чрез мобилизиране на допълнителен финансов ресурс и осигуряване на възможност за подкрепа на рискови инвестиции“, добави той. По думите му има две основни предизвикателства, пред които е изправен ЕС в момента. На първо място е безработицата сред младите хора. Вторият проблем е кризата с бежанците. „Европа трябва да е обединена, ако иска да се справи с тази трудна ситуация. Необходимо е да помогнем на държавите членки да се възползват от всички програми за финансиране на мерките, свързани с бежанската криза. Обмисляме как европейските фондове да са полезни при справянето с тези задачи“, обясни зам.-председателят на ЕП. Една от мерките, посочени за справяне с мигрантската вълна, бе продължаването на проектите за териториално сътрудничество, особено по отношение на научните изследвания и обучението. По време на форума бяха раздадени и традиционните награди „Регионални звезди“. Тази година България беше представена от три проекта. Първият бе на община Бургас за изграждане на социален център за деца, финансиран по ОП „Регионално развитие 2007 – 2013“. Предложението беше класирано в категория „Приобщаващ растеж: Интеграция на лица в риск от социално изключване“. Първото място в групата бе за проект на Пулия, Италия, за намаляване броя на отпадащите ученици. Другият кандидат с българско участие бе проект на 8 района на Европа за използване на устойчива енергия. Предложението бе в категория „Промяна на градовете за бъдещи предизвикателства“. Победител стана проектът на регионите Галиция, Испания, и Северна Португалия, които работят заедно за бъдещото развитие на съседните граничещи територии. Третият наш проект е Mild Нome в категория „Устойчив растеж“. В нея и в категория „Умен растеж“ първите места бяха за Дания и Швеция за развитие на бизнес модел в IT индустрията и за Андалусия, Испания, за енергийно обновление на градските райони, като по този начин е осигурена работа за строителния сектор и са създадени работни места. Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент: Нужна е гъвкавост при програмирането на средствата от ЕС Тринайсетата европейска седмица за развитие на регионите и градовете е част от инициативата „Отворени врати на европейските региони“. Форумът се провежда всяка година и обединява представителите на местните власти от Европа. Участваме и ние, депутати от Европейския парламент, тъй като за нас е важно да чуем посланията за развитие на ЕС, които идват от регионите. Основните изводи от европейската седмица са, че е необходима ефективна и ориентирана към резултати кохезионна политика, намаляване на бюрократичната тежест и опростяване на правилата, улесняване на работата на бенефициентите и на управляващите органи. Нужна е гъвкавост при програмирането, за да може да се реагира на ситуации, които не са били предвидени, когато са се готвили оперативните програми. Основното послание, което идва от страна на регионите, е развитие на принципа на партньорството, т.е. участие на всички както в използването, така и при управлението, наблюдението и анализа на европейските фондове. Развитието на градовете е един от ключовите моменти от кохезионната политика за периода 2014 – 2020 г. Отчитаме, че голяма част от европейските граждани живеят именно в тези населени места. Важно е да се чуе и това, което е в основата на доклада на ЕП, в анализа на Комитета на регионите и в работата на Европейската комисия, а именно че не става дума за фокусиране само върху големите градове, а те да бъдат използвани като средище за развитие на иновации, образование и култура. Нужно е те са двигатели за растеж на всички региони на територията на Европа. Никой не говори за противопоставяне на селските и градските райони, а за това градовете да спомогнат за развитие на цялата територия, използвайки своя потенциал.