Втори опит за антикорупционен закон – след изборите

Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционални въпроси Меглена Кунева съобщи, че след изборите ще започне разговори с парламентарно представените партии по Закона за предот­вратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, и ще го внесе за ново разглеждане в Министерския съвет, а в началото на декември – и в Народното събрание. Това стана при откриването на дискусия на тема „Институциите срещу корупцията. Добри практики на ОЛАФ“ със специалното участие на Джовани Кеслер, ген. директор на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), която се проведе в „София хотел Балкан“. Събитието е част от инициативата „Европейски дебати“, стартирана от вицепремиера Кунева. „Искам да работя с парламента. Никога не съм имала намерение да воювам с народните представители“, заяви тя. Кунева беше категорична, че подобен закон е необходим по три причини – първо, защото в момента проверки на имуществото и конфликта на интереси на властимащите не се правят; второ, защото обществото заслужава да разполага с тази информация; и трето – защото само така може да бъде сигурно, че хората във властта са там, за да служат на гражданите, а не за лично облагодетелстване. Вицепремиерът уточни, че в редакцията на закона ще има допълнителни гаранции, за да не се злоупотребява с анонимните сигнали. „Как точно да се избира председателят на Националното бюро за предотвратяване на корупцията, е въпрос, по който съм готова на дискусия. Това, което няма да дискутирам обаче, е от кого трябва да е зависим този орган – от Министерския съвет или от Народното събрание, защото той трябва да е напълно независим“, категорична беше Кунева. Напомняме, че депутатите отхвърлиха законопроекта при гласуването му в пленарната зала. Вицепремиерът прогнозира, че заради това редовният доклад на Европейската комисия по механизма за оценка и сътрудничество няма да бъде добър за страната ни. Анализът, който оценява напредъка ни в сектор „Правосъдие и вътрешен ред“, се очаква да излезе в края на януари 2016 г. За свободен от политическо влияние орган се обяви и ген. директор на ОЛАФ Джовани Кеслер. Той посочи, че неподписаните сигнали трябва да бъдат разглеждани, ако предоставят достатъчно данни за корупционно поведение, и че ползването им е стандартна практика в много страни и европейските институции, в това число и от самия ОЛАФ. По думите му държавите се сблъскват с корупция, такава е имало дори и в ЕК, но важно за връщането на доверието в обществото е да се демонстрира политическа воля за справяне с проблема. Той определи три стълба за успешната борба с корупцията – превенция, установяване и санкциониране. Според Кеслер един орган не може да покрие и трите направления, но е важно да се вписва в цялостната стратегия. „Не във всяка страна има специализирана антикорупционна структура, но опитът показва, че резултатите са по-добри там, където усилията се фокусират на едно място“, уточни ген. директор на ОЛАФ. Той препоръча създаването на антикорупционен орган, който да бъде свързан с общата стратегия. „Нуждаем се от разследващ орган или органи, които да се занимават с конкретни сигнали и действия. В ОЛАФ не правим одити. Разследваме, но работим заедно с одиторите на ЕК. Съдиите трябва да имат способността да наказват. В България именно тук е големият проблем”, обясни Кеслер. Той обясни, че не е дошъл у нас, за да даде насоките на европейските институции или готова рецепта. „Поканен съм, за да изкажа вижданията и мнението си въз основа на опита, който имам. Приемете го като обмен на знания между партньори. Казвате, че има проблем по отношение на антикорупцията, липса на доверие в институциите и политиците. Той е всеобщ и не сте сами. Изпълнението на борбата с корупцията е решаващ фактор за това дали дадено правителство се справя добре, дали успява или не. Ако само убеждавате хората, че се борите с нея, без обаче да правите нищо конкретно, ситуацията няма да се промени“, коментира Кеслер. В рамките на визитата си у нас ген. директор на ОЛАФ се срещна и с премиера Бойко Борисов, като според съобщението на правителствената пресслужба двамата са постигнали съгласие, че задълбочаването на оперативното сътрудничество между Европейската служба за борба с измамите и българските специализирани структури за защита на финансовите интереси на ЕС е в общ интерес.