Георги Сотиров Репортерите от нашия вестник, освен че печелят журналистически награди от възможни и невъзможни места, са и отлични скиори. Първият сняг на Витоша предизвика и първите коментари за условията за каране на ски в столичната планина, т.е. отново разговори на проблемната тема на скиорско-туристическото братство, на младите и възрастните хора, на всички, за които планината над столицата е нещо като роден дом през различните сезони на годината. През зимата – особено. Строителството на писти, лифтове и влекове на нейна територия вече е допустимо – тази промяна предвижда подготвяният нов план за управление на Природен парк „Витоша“. На 29.10.2015 г. според утвърден план-график за провеждане на дейностите и съгласно Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии полученият в дирекцията на ПП „Витоша” план за управление заедно с всички приложения според заданието и отразените бележки от общественото обсъждане е внесен за разглеждане в Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Този план е за периода 2015 – 2024 г. и се изпълнява по Проект DIR-5113326-4-98 „Дейности по устойчиво управление на Природен парк Витоша“ и е финансиран от Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“. Дотук – добре. Да припомним, че организираният туризъм на Витоша води началото си от 27 август 1895 г., когато Алеко Константинов със съмишленици провежда изкачване на Черни връх. Добре е да се знае, че планината Витоша е първият национален парк в България и на Балканския полуостров, обявен за такъв поради желанието на местните жители от кварталите „Бояна“ и „Драгалевци“ да предотвратят опитите в началото на 30-те години на ХХ век за превръщане на планината в „сборища и панаири, да стане частна мушия, да бъде разграбена и обезобразена”, „да я използват, като я дадат на концесия” за построяване на „зъбчата железница” (БТС, 1932). Това, за зъбчатата железница, не е било никак лоша идея. Но останалите думи – „частна мушия”, „концесия” и прочие доста трайно се вписват в днешната история на планината. Ще погледнем малко назад, в позабравената летопис на Витоша. Сериозна строителна епопея е вписана при изграждането през 1962 г. на първия кабинков лифт в България. Той е произведен от австрийската фирма „Братя Гирак”. Началната му станция е в кв. „Княжево“ на 744 м н.в., а крайната - на Копитото, на 1348 м н.в. Дължината на линията е 1900 м, а капацитетът е 600 души на час. През 1992 г. след тежка авария лифтът спира да работи. Агонията продължава вече 23 години и няма никаква надежда това съоръжение да бъде рестартирано. Същото е и от другата страна на планината, на територията на хижа „Алеко”. От няколко години и лифтът „Романски” не работи. Той тръгваше от хотел „Простор” - близо до мястото, където през зимата на 1931 г. при снежна буря е загинал скиорът Павел Романски, и отвеждаше скиорите и туристите над пистата „Стената“, с възможности да се карат ски и бордове навсякъде по плацовете или да се направи преход към Черни връх. Френската фирма „Pома” строи това съоръжение през 1968 г. „София може да се превърне в европейска ски-столица и е престъпление Витоша да не се използва за ски-спорт.“ Това становище споделя проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт. Според него е необходимо просто да се възобновят старите ски-съоръжения. Не е редно даденостите на планината да не се използват. Това, за възобновяването, обаче е спорна тема. Защо? В един от последните слънчеви дни на златната витошка есен в планината „всичко е спокойно”. Само нашият екип и един самотен колоездач нарушават идилията. Разходихме се около междинната станция на „Романски”, поспряхме се край един детски влек, изкачихме донякъде и „Стената“. Тъжна гледка. Пишещият тези редове в едни по-далечни години е имал възможността да снима документални тв филми за екологията около Гармиш–Партенкирхен в Бавария и твърди, че летните алпийски пасища и в Германия, и в Швейцария не са нищо друго, освен ски-трасета, бизнес и шоколад. И екология преди всичко. На подравнените терени три-четири месеца в годината достолепни сименталски крави пасат детелина, глухарчета и маргаритки за радост на децата от цял свят. И още – в курорта има съоръжения за всички зимни спортове, има и условия за практикуване на парапланеризъм. Има повече от 50 писти за ски-алпийски дисциплини с обща дължина над 120 километра. Трасетата за ски-бягане са с обща дължина доста над 40-те километра. В района на „Алеко” не се само няма как да развиваш съпътстващо земеделие, защото е непристъпно за селскостопански животни, ами и ровиняците на „Стената“ не се подравняват, откакто самата планина се е образувала през неогена и кватернера в резултат на тектонско издигане на разломите и разседите, разположени по периферията й. И друго видя нашият екип. Счупени заслони, някои от тях от години време, приятни чешми, един странен кът за незрящи в зона с великолепна панорама към София. Тук му е мястото да припомним и богатото културно-историческото наследство, което Витоша ревниво съхранява. През Средновековието планината се е славила като център на българската Мала Света гора. От съществувалите някога в околностите повече от 40 манастира са се запазили само два – Драгалевският „Света Богородица Витошка” (ХIV в.) и Кладнишкият „Свети Николай Мирликийски Чудотворец” (изграден през ХIХ в. върху стари основи). Боянската църква „Св. св. Никола и Панталеймон” (Х в.) е разположена на границата на природния парк и е включена в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО. На въпроса дали софийският планински парк ще стане истинска здравница за гражданите и гостите на столицата през зимата, еднозначният отговор към днешна дата е отрицателен. На пистите, където поколения софиянци са прохождали на ските, а някои от тях – Георги Варошкин, Георги Димитров, Александър Шаламанов, Сашо Диков и др., допринесоха не малко за спортната слава на страната далеч зад нейните граници, и тази зима няма да се карат ски. Докога? В момента отговорът на този въпрос до голяма степен зависи от новия план за управление на Природен парк „Витоша“ - нормативен документ с 10-годишен срок на действие, който указва къде какво може да се прави. Старият изтече в края на 2014 г. Новият план отменя категоричните забрани за ново строителство. Авторите на документа посочват, че „строителството само по себе си не може да се забрани, защото то по смисъла на Закона за устройство на територията е и строежът на нови съвременни лифтове, събарянето на стари полуразрушени сгради, каквито в парка има много, а така също и осъвременяването на съществуващи сгради, например – съгласно изискванията за достъп на инвалиди, за пречиствателни станции и водохващания”. Акцентът върху спортните съоръжения е поставен още веднъж в съобщението на изпълнителите на новия план – фирма „Пролес инженеринг“, в което се казва: „Ще се регламентират точно определени места, на които ще се развиват спорт и туризъм, включително в унисон с факта, че паркът е част от програмата „София – спортна столица на Европа през 2018 г.“ Ще допълним само, че проектът „Дейности по устойчиво управление на Природен парк Витоша”, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България чрез ОП „Околна среда 2007 – 2013“, е за 5 240 300 лв. От тук насетне единственият въпрос без отговор е свързан със собствеността на съоръженията във високата планина и ролята, мястото и амбициите на природозащитните организации, за които един изсъхнал бор има повече място в ски-зоната, отколкото сто новозасадени дървета на мястото на поразената от корояди витошка гора. Иначе какво по-добро от това да се подмени най-старата въжена линия „Бай Кръстю“ (направена през 1956 – 1968 г.) с нова кабинкова с 8 места. Или настоящата кабинка от кв. „Симеоново”, която стига до хижа „Алеко”, да бъде сменена. Или да се направят три 6-седалкови лифта, както и още четири с по 4 места, които да извозват между 2000 и 3000 туристи на час, което е двойно повече в сравнение с капацитета на лифта от „Симеоново“ и шест пъти повече спрямо възможностите на „Бай Кръстю“. Това впрочем е част от проекта на „Витоша ски“ АД, изработен от канадеца Пол Матюс, специалист по горска екология и ландшафтна архитектура. Да вметнем – той е създател на ски-зоната за Олимпийските игри във Ванкувър през 2010 г.