Елица Илчева Покрай проекта за столичното Ларго последните седмици много се говори за това, могат ли да съществуват старо и ново, без второто да вреди на първото. Открихме такова прекрасно съжителство в една сграда в Пловдив. Там, в идеалния център, три пласта от вечността живеят в пълна хармония – Античност, Възраждане и високотехнологична модерност. Сградата днес е мол – това е представлявала и в началото на 30-те години, когато е построена като „Търговски дом на Ково и Сиди“. Всъщност тя обединява две здания, издигнали снага едно след друго, съответно през 1926 г. и 1930 г. Проектът тогава е на изтъкнатия пловдивски архитект Христо Пеев, който взема и решението да ги офор­ми като един комплекс. Цялото било създадено чрез вътрешен пасаж с калдъръмена настилка, свързващ двете съседни улици – главната „Княз Александър I” и успоредната „Отец Паисий”. Фасадите отдавна са високо оценени, те са елемент от уличния ансамбъл на главната пешеходна зона на Пловдив и с тях тя попада в територията на груповия паметник „Историческа зона Филипопол – Тримонциум – Пловдив” и частично върху трасето на стадиона на Филипопол – един от паметниците на римската обществена архитектура в периода II – IV в. Двете сгради, строени по различно време и оформени като един комплекс, са изграждани като общо цяло. Оцеляла през втората половина на XX в. като „Нармага“ на Града под тепетата, сега тя живее нов живот като мол. И когато чуете, че някоя сграда е родена с късмет, сетете се тъкмо за жълтата красавица на Пловдив. Второто рождение идва през 2009 г., когато е завършена цялостната й реновация, преустройство и адаптация. Всичко продължило близо 5 години. Инвеститор е българска компания, основана от двама австрийци с дългогодишен опит в реставриране на сгради – паметници на културата. Това са Карл Полцхофер – ген. директор на KAPO Holding GmbH, и инж. Рудолф Лайтнер – ген. директор на Leitner Planung und Consulting GmbH. Новият архитектурен проект е съвместна разработка на А&N Property, Австрия, с ръководител инж. Рудолф Лайтнер и на „Арконт-А” ООД с ръководител арх. Стефан Стефанов. За археологическите находки е разработен специален проект за консервация и експониране в двете сутеренни нива. По него са работили арх. Радка Стефанова, археологът Мая Мартинова и консерваторът проф. Валентин Тодоров. „Желанието на инвеститорите беше да съчетаем старо и ново. Проблем в тази посока представляваше укрепването на фасадите, особено тази към бул. „Княз Ал. Батенберг”. По-атрактивно обаче се оказва това, което се случва вътре в сградата. Не предполагахме, че ще се правят и разкопки, макар че, съдейки по мястото, където се намирахме, знаехме, че ще излезе античност, но не и в такъв мащаб“, разказва арх. Радка Петрова. А всичко започнало още в началото заради наложителното укрепване и търсенето на ниво, до което да се слезе, за да се фундира. Когато заизлизали античните пластове, сутеренното ниво, което до преустройството се ползвало за младежко заведение и било загрозено с най-различни бутафории, се наложило да бъде изцяло „преорано“. Намесили се и специалистите от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Архитектите предложили на инвеститора пълно спасително археологическо проучване, защита и експониране на находките в подземните нива и активното им участие в интериора на сградата. В процеса на строителните работи са открити елементи от източната част на Римския стадион и от градската структура на античния град. Ключово тук се оказва изявлението на австрийците – „Не идваме за малко, идваме завинаги“, както и финансовите им възможности да разрешат на специалистите и самите те да се впуснат в приключението да се извадят трите пласта от вечността. Това става под контрола на екип от Археологическия музей в Пловдив и НИНКН. Вече било невъзможно да се стъпва на каквото и да е друго, без да се ползват съществуващите фундаменти, които излизат като елемент на Античността. Проектантите предприели фундиране, като са направени набивни пилоти под всяка от колоните. Над тях стъпила и новата конструкция, която трябвало да поеме останалите 5 надземни нива. За да се възприемат сводовете, носещи седалките на театъра, се наложило да се направят пробиви в носещите каменни стени на съществуващата конструкция в посока север – юг. Процесът се оказал трудоемка работа, защото стените били от ломен камък. Въпреки това екипът предприел тяхното укрепване с цел да се запази автентичният вид на сградата от 30-те години на миналия век с елементи от турски градежи. Съвременната сграда след всички трудности максимално съхранява характера на архитектурния ансамбъл, като модернизирането основно третира вътрешното интериорно пространство. По запазените стари планове са реновирани и двете фасади. На двете нива на сутерена са експонирани археологическите останки. Партерът, мецанинът, вторият и третият етаж са свързани помежду си с двойка ескалатори. Четвъртото и петото ниво са оформени с просторни панорамни тераси с изглед към Стария град и са планирани за ресторант и кафе-бар. На партера чрез пасаж се осъществява връзката между двете улици на изток и запад, като се запазват двата основни входа на сградата. Всички нива са отворени към централно атриумно пространство. Оригиналното проектно решение я разцепва по хоризонтала и по вертикала чрез разминаване на нивата в западната и източната й част. Това създава чувството за движение в подножието на каньон. Вътрешното пространство максимално се динамизира, което прави археологията видима в цялостния интериор. Два остъклени асансьора обслужват всички нива. Към тях са изградени отворени стълбищни клетки, които са аварийно защитени с противопожарни завеси, скрити в конструкцията. Оборудван с първокласна техника, търговският комплекс се разполага на обща площ 3500 кв. м. Интериорните пространства са с преобладаващо стъкло, инокс и дърво, оригинално са интегрирани двата културни пласта на Античност и Възраждане. Магазините са решени с твърда тъмна настилка, която контрастира на археологичните нива. Атриумът на партера е пробит по цялата надлъжна ос, така че се създава вътрешна улица – реплика на съществуващата в миналото. Идеята за раздвижените вътрешни нива е да създадат по-богат интериорен образ, а археологията да е достъпна от всяка точка и така да участва активно в интериора на цялата сграда. Конструкцията е смесена – носещи тухлени стени и колони, метални греди с пруски свод на междуетажията и дървен покрив.