КЧСИ: Бумът на лошите кредити и последиците от кризата отминават

Страхил Василев Някои сфери от българската икономика претърпяват леко оживление, големият „бум“ на лошите кредити и последиците от кризата отминават. Заключенията са на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), направени на база данните от дейността й през първата половина на 2015 г. В края на миналата седмица те бяха представени на журналисти от председателя на КЧСИ Георги Дичев, зам.-председателите Елица Христова и Тотко Колев, председателят на Контролния съвет Иван Хаджииванов и др. по време на семинар в Белчин. Спрямо 2012 г. се наблюдава силен спад на новообразуваните дела, обяви Георги Дичев. През първата половина на 2015 г. те са 85 хил. броя, докато през 2012 г. са достигнали 220 хил. От тогава насам намаляват, като миналата година са били 178 хил. По традиция най-многобройни сред новообразуваните дела са тези в полза на търговците и юридическите лица – 51 300, на граждани – 12 640, и на държавата – 10 600. Силно изразена тенденция има в намаляването на делата в полза на банките – до момента те са 14 хил., докато през 2014 г. са били 38 хил. През 2015 г. са събрани 475 млн. лв. Ръстът на делата в полза на местните власти е 100%, в сравнение с 2011 г., коментира Георги Дичев. „Десетки общини работят с нас. Смятаме, че ЧСИ е един доказал се инструмент не само за събиране пряко на частни и публични вземания, но има и силно превантивна роля“, допълни той. През първото полугодие частните съдебни изпълнители са събрали 475 млн. лв. В рамките на малко над 1 млрд. лв. се движи сумата и през пред­ход­ни­те две години. От началото на 2015 г. 76 млн. лв. са събрани в полза на граждани, като 4 млн. лв. от тях са за неизплатени трудови възнаграждения, а 1,5 млн. лв. са за детски издръжки. За десетте години на съществуването си КЧСИ е внесла над 600 млн. лв. в държавния и общинските бюджети, при събрани общо около 6 млрд. лв., сочи отчетът на Камарата. „Това показва, че професията изпълнява функциите, заради които е създадена“, коментира Дичев. 2015 г. е белязана от спад на продадените недвижими имоти, уточняват частните съдебни изпълнители. Ако миналата година общият им брой е бил 11 700, то през първото полугодие на 2015 г. са продадени 4850. „Логичното обяснение е, че при банките има множество ипотеки и в тези случаи се стига до публична продан. Когато намаляват банковите дела, намаляват и продажбите на недвижими имоти като цяло“, обясни председателят на КЧСИ. Известен спад се отбелязва и при продажбата на движими вещи. През първото полугодие на 2015 г. те са 710 на брой, докато през 2014 г. са били 1700, а през предходните две – по над 2000. Камарата напомня за дългогодишния си проблем с некоректни колекторски агенции (фирми за събиране на вземания), представящи се за ЧСИ. Споразумението с Висшия съдебен съвет е в ход, започват преговори с КАТ От 1 юли е в сила споразумението между КЧСИ и Висшия съдебен съвет, с което съдилищата възлагат публичните си вземания на частните съдебни изпълнители. „С изненада научихме, че огромни по обем вземания на съдебната власт не се събират“, коментира Дичев. В. „Строител“ напомня, че съдебната система има несъбрани публични вземания за повече от 740 млн. лв. Според Дичев реалната сума, която може да бъде събрана, е по-малка, защото някои от задълженията са стари и давността по тях е изтекла, освен това има и длъжници, които по време на съдебните дела са се освободили от собствеността си и ЧСИ няма какво да вземе от тях. Въпреки подписаното споразумение не всички съдебни райони възприемат практиката да работят с ЧСИ. Докато в Русе и София това се случва, то има председатели на съдилища, които не работят с тях, но не споделят причините за това. „Да имаш да събираш толкова вземания и да не полагаш усилия за нас не е много разбираемо“, казва председателят на КЧСИ, напомняйки, че за не малка част от несъбраните задължения са наложени санкции от съда, включително и по наказателни дела с влезли в сила присъди. „Когато една присъда не се приведе в действие, това означава, че няма правов ред в държавата, че липсва върховенство на закона“, казва Дичев. Камарата е започнала и разговори с ръководството на ГД „Национална полиция“ и КАТ за възлагане на вземания на МВР. Напомняйки, че събираемостта на глобите на КАТ е около 30%, Георги Дичев смята, че една от причините за войната по пътищата е чувството за безнаказаност. „Ако има ефективни санкции и те се събират, много хора ще си променят мисленето, става въпрос за човешки животи и дори само един да бъде спасен, всичко си заслужава“, смята той. Предложения на КЧСИ за законодателни промени Първата идея на КЧСИ е да бъде въведена възможността за електронни търгове. Предложението е те да се осъществяват чрез платформа, създадена и поддържана от Министерството на правосъдието. Подобни успешни системи са въведени в Латвия, Казахстан и Унгария. Друго предложение за промяна на ГПК е свързано с предаването на дете. „Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 за всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя“, гласи то. Георги Дичев посочва, че след влизане в сила на постановлението за налагане на глоба то се изпраща в НАП, която възлага на съдебен изпълнител въпросното събиране. Камарата иска и създаване на нова глава в ГПК „Изпълнение върху обекти на индустриална собственост на длъжника“. Тя ще даде възможността за насочване на изпълнението върху правото на марка, патент, полезен модел, промишлен дизайн и др. Предлага се и промяна в ДОПК, даваща възможност в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, то да се извършва по реда на ГПК. Вътрешният контрол Във всички 164 кантори на ЧСИ у нас са били направени проверки през тази година. В 35 са били констатирани пропуски. „Бяха дадени препоръки за коригиране на отклоненията“, коментираха от Камарата. В началото 2016 г. ще бъде проведен вторият кръг проверки, който ще установява дали препоръките са изпълнени. „Чадъри няма над никого, не се колебаем да искаме и лишаване от права“, обявяват от КЧСИ. В момента се работи по критериите за оценка на риска. Засегнатите от него кантори ще бъдат поставени под постоянно наблюдение. „Вече имаме и договор с изпълнител за единната електронна система за мониторинг на Камарата, чрез която актуалните данни за всеки един ЧСИ ще са налични винаги“, съобщиха от Камарата.     Георги Дичев, председател на КЧСИ: Предлагаме провеждането на електронни търгове Ренета Николова Г-н Дичев, какво сочи статистиката за първото полугодие на 2015 г.? Тенденцията на спад в броя на новообразуваните дела като че ли не е толкова силна. Продължават да намаляват, но по-плавно. Образувани за първите шест месеца на 2015 г. са 88 500 бр. Повече от половината са в полза на търговци и юридически лица, а делата на банките намаляват и са около 16% от новообразуваните. Продължават да растат делата в полза на държавата и общините. Събраната сума за първите шест месеца е 475 млн. лв. Тя приблизително отговаря на размера от предходни години, като на годишна база е била 1 млрд. лв. Отчетливо присъствие имат и делата в полза на физически лица. За десетте години, откакто съществуват частните съдебни изпълнители, възстановената сума на бизнеса и на гражданите е над 6 млрд. лв., в бюджета на държавата и общините са внесени над 600 млн. лв. Разкажете повече за споразумението с ВСС. Законът за ЧСИ, приет 2005 г., предвижда възможност държавни органи да възлагат събиране на публични вземания на частни съдебни изпълнители. Тази опция се използва, както казах, от общините и от други институции, така че не е нещо ново. Имаме подписани споразумения с Агенцията по горите, с Комисията за финансов надзор, със СЕМ. Разбрахме за проблема с огромната сума, която се е натрупала в полза на съдебната власт, и предложихме на ВСС частните съдебни изпълнители да подпомогнат системата, като без авансови такси поемат събирането на този тип вземания. На 1 юли беше подписано споразумение с ВСС и вече имаме първите съдилища, които възлагат вземания за събиране. Какви законодателни промени са необходими за оптимизиране на работата на частното съдебно изпълнение при гарантиране правата както на длъжниците, така и на кредиторите? Участвахме в работна група към министъра на правосъдието, която в широк формат от експерти, съдии и адвокати успя да предложи изменения в ГПК. Те могат да се обобщят в посока на това, че защитават вземанията на длъжниците по банкови сметки, когато по тях постъпват суми за пенсии, трудови възнаграждения, детски и други социални плащания. Заради банковата тайна съдебните изпълнители нямат никаква представа къде длъжникът има сметки и какъв е произходът на постъпленията. Този проблем стои и ние го поставяме от много време. Със законодателните предложения той ще се разреши и така в огромен брой от случаите хората ще бъдат защитени. Друго направление в предложенията е за разширяване на обхвата на действията, които подлежат на обжалване. Длъжници и кредитори ще могат да обжалват повече неща, отколкото в момента, за да се постигне по-добър баланс на правата и интересите на двете страни. Изменения се предлагат и по отношение на създаване на справедлива начална и съответно продажна цена при търговете. Там имаме задължително въвеждане на вещо лице, оспорване на оценките и възможност за назначаване на допълнителни експертизи. Една от промените вече е факт - Народното събрание я прие. Тя предвижда началната цена при първата публична продан да не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота. Предлагаме и мерки, които ще подпомогнат правото на защита на длъжниците, а именно всички новообразувани дела да са по седалището и адресите им. Вписано е и задължителното назначаване на представител на длъжника, когато той не може да бъде намерен. Това е адвокат, който в случая ще защитава правата му. Предвижда се спиране на публичната продан при внасяне на 20% от дълга, а не както беше досега - на 30 на сто, което ще позволи на повече хора в затруднено положение да съумеят да не допуснат имотът им да бъде изнесен на продан. И не на последно място – наложително е въвеждането на електронните запори, за които говорим толкова години. Пакетът с мерки в тази насока беше внесен в Министерския съвет и вече е в парламента и разглеждането му предстои. Успоредно с това обаче ние проучихме как стои въпросът с публичните продани в други държави и КЧСИ има още предложения, които биха могли да се разглеждат съвместно с този пакет. Става въпрос на първо място за въвеждането на електронни търгове. Идеята е да се организират от Министерството на правосъдието и за тях да се създаде електронна платформа. При тях наддавачите не се познават, нямат представа колко са, просто виждат една предложена в момента цена и наддават, което премахва възможността за всякакви договорки между тях самите и манипулации от страна на даден участник, което е основният проблем при всички търгове, не само при тези от съдебните изпълни­тели. Този модел работи в Унгария, Латвия и Казахстан. Преведохме тяхното законодателство, запознахме се със системите им на място и затова предложихме конкретни текстове. Те имат одобрението на Министерството на правосъдието. Надявам се народните представители да ги приемат като част от целия пакет промени. Друг нов момент е, че предвиждаме и изпълнение срещу търговски марки, промишлени образци, изобщо обекти на индустриалната собственост. В момента такова не се предвижда в нашето законодателство, което е пропуск в ГПК и предлагаме да бъде коригиран. Има и проектопромени, които целят поевтиняване на изпълнителния процес. Не на последно място предлагаме и промяна на преходни разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Кажете повече за електронния регистър към Министерство на правосъдието - как ще работи и съществуващият сега към Камарата ще бъде ли отменен? Двата регистъра са различни. Преди доста години създадохме регистър на публичните продажби. Той си остава. Сегашната ни идея е да има електронна платформа за самото наддаване. Тоест, ще се провежда електронен търг, при който съдебният изпълнител участва само в първоначалната фаза по оторизиране на наддавачите, защото трябва да провери дали е внесен задатък, дали лицето има право да оферира. Предлагаме едномесечен срок за постъпване на искане за оторизация и едноседмичен за наддаване. След приключване на процедурата системата пуска протокола, с който се обявява спечелилият купувач, и той само трябва да мине през съответния съдебен изпълнител за заверка на документа. Всякакъв субективизъм се премахва, нещата са прозрачни и ясни и опитът в другите държави сочи, че оплакванията срещу публични продани са спаднали драстично след въвеждането на електронните търгове. Нова ли е възможността за назначаване на адвокат, когато длъжникът не може да бъде намерен? Според нормата преди особеният представител се назначаваше само за случаите, когато първоначално лицето няма регистриран постоянен и настоящ адрес, а те са изключително редки. Всеки има адрес, но въпросът е, че е неоткриваем на него. С промените, когато лицето не бъде намерено на посочените места, му се назначава адвокат, а не както беше преди – процедурата да се счита за редовна и изпълнителният процес да върви, без длъжникът да знае за това и да бъде защитаван. Предлагаме и една нестандартна, даже може да се каже революционна промяна – с изрични норми в ГПК да се позволи купуване на имоти на длъжници с банков и ипотечен кредит. Смятаме, че това ще допринесе за по-високи крайни цени. Има и доста добросъвестни длъжници, които се стремят да си разрешат проблемите. Те могат със съгласие на ипотекарния кредитор да използват електронната платформа и имотът да се продаде, като се спестят излишни съдебни процеси и такси. Кои са най-спешните промени, които трябва да бъдат приети от парламента? Тези, свързани със защитата на банковите сметки. Всеки ден ни се случва да блокираме пенсии, детски надбавки и др. и ако длъжникът е информиран и дойде при нас и представи документ или извлечение, от което да видим, че парите имат съответния произход, можем да реагираме и да казваме на банката да не спира сумите. Но ако не ни алармира - банката превежда парите по нашата сметка, плащаме ги на кредитора и всичко приключва. Хората губят средства, които са им необходими за текущия месец. Това не е смисълът на закона и не това е нашата цел. Поемайки отново ръководството на Камарата, стартирахте проверка на канторите. Какво установихте и ще бъдат ли предприети някакви мерки? Да, новото ръководство встъпи в мандат с ангажимента професията ни да се върне към корените и нейното начало, когато беше синоним на законност и справедливост. А това няма как да се случи без ефективен вътрешен контрол. Предложихме и Общото събрание прие няколко мерки, които следваме стриктно. Извършихме обобщение на цялата дисциплинарна практика на нашата комисия и на ВКС и сме го предоставили на нашите проверяващи органи, също и на МП. След това започнахме работа по извършването на годишен мониторинг, провериха се всички кантори в страната, в 35 от тях са констатирани пропуски, отправени са препоръки за тяхното отстраняване, като колегите ще имат възможност да ги преодолеят до следващата инспекция. Съответно, ако някой не се е съобразил, ще си носи отговорността. Подписахме договор с изпълнител за изграждане на електронна система за статистика, мониторинг и контрол върху канторите. В нея ще влиза информацията за всеки един частен съдебен изпълнител, освен за делата му, говорим за брой жалби, констатирани нарушения, отменени действия от съдилищата, образувани съдебни производства, съответно влезли в сила наказания. Ще включим и цялата съдебна практика, не само дисциплинарната, а и тази извън нея. Стартира процесът по сканиране на стотици хияди документи. Няма как контролът да е максимално ефективен, ако няма добро взаимодействие между Камарата и МП. В тази връзка проведохме срещи с двата инспектората към министъра – финансовия и този по закона за съдебната власт, и набелязахме конкретни действия за подобряване на сътрудничеството. Работи се и по критерии за оценка на риска и по, условно казано, дисциплинарен кодекс, който да формулира ясно сигнали за нарушения и съответстващите им наказания, за да се премахне субективизмът, доколкото е възможно. През декември отбелязвате впечатляващ юбилей – 10 години частно съдебно изпълнение в България. Какво си казвате сега, връщайки се назад? От гледна точка на държавите, които от векове имат частно съдебно изпълнение, ние за толкова кратко време извървяхме много дълъг път и се опитваме да се сравняваме с демокрациите, в които този институт работи от стотици години. В някои отношения сме ги надминали. Например с регистрите на длъжниците, и на публичните продажби. Но в други направления сме много назад. От самото начало се борим за абсолютна автоматизация и електронизация на процесите. Но ни е трудно получаването на информация за длъжниците. Преди години бяха въведени държавни такси за всяка една справка, което бави процеса. Затова полагаме усилия тези справки да стават по електронен път. Не говорим за отпадане на държавни такси, говорим за бързината при получаването на информация и съответно администрирането на тези такси. Професията се разви и утвърди авторитета си, защото в началото бяхме в кантори с по един, двама, трима човека, които не знаеха къде се намират от проблеми. Навсякъде бяха посрещани с откази за съдействие. Сега нещата са различни, хората, институциите разбраха, че няма как да има върховенство на закона, правова държава, няма как икономиката да работи, нито пък да дойдат чуждестранни пари в страна, в която нито съдебната система работи, нито пък актовете, които постановява, се изпълняват. А съдебният изпълнител изпълнява само и единствено съдебни актове, той не е колектор или наказателна бригада. Какво планирате за тържествата по повод годишни­ната? Освен официалното честване, което ще е сутринта, следобед планираме професионална международна конференция. Ще има множество гости от чужбина, поканили сме преподаватели от различни университети, адвокати и съдебни изпълнители, а вечерта ще празнуваме.