Валентин Илиев: Законодателството по ЗБУТ трябва да бъде приведено в състояние на компетентна устойчивост

Елица Илчева Г-н Илиев, Националното сдружение за здравословни и безопасни условия на труд (НСЗБУТ) бе организатор на форум с европейска значимост – 29-ата среща на членовете на Европейската мрежа на професионалните организации по безопасност и здраве при работа (ENSHPO). Разкажете за какво се борите. Двайсет и деветата среща на членовете на Европейската мрежа на професионалните организации по безопасност и здраве при работа (ENSHPO) се проведе за първи път в България и за това успешно наше домакинство ни оказаха съдействие от КТ „Подкрепа”. Главните обсъждани теми бяха целите, задачите и проектите по професионалната безопасност и здраве в Европа. Един от най-важните проекти на ENSHPO е популяризирането на разработената от мрежата „Европейска професионална сертификация по безопасност и здраве при работа”. Той беше представен от Клаудио Мунфорти, председател на Комисията по сертифициране от ENSHPO. Целта е специалистите в областта на безопасността и здравето при работа да отговарят на единни европейски критерии за компетентност и да притежават необходимия минимум професионални знания и умения. Това е свързано и с разработване на програми за обучения, които да се сближават по своето съдържание и обем в рамките на Европа и света. Резултатът ще бъде подходящ набор от стандартизирани профили за покриване на различните нива на квалификация и роли на специалистите по ЗБУТ. Интересна тема на срещата беше и въпросът за цената на международните спортни събития от гледна точка на хуманността, живота и здравето. Как стана така, че при изграждането на спортния комплекс за провеждането на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. нямаше нито една злополука с фатален край, а към момента при строителството на спортните съоръжения за световното първенство по футбол през 2022 г. в Катар има загинали над 2000 работници, като се очаква техният брой да нарасне до 2022 г. Там работят повече от 1,2 млн. гастарбайтери, предимно от Индия и Непал. Интерес предизвикаха и бъдещите проекти, свързани с квалификацията по ЗБУТ на Международната организация на труда (МОТ), представени от Цветомира Радославова, технически директор по законодателство по ЗБУТ в катедра „Управление на трипартизма” в МОТ. Радващо бе и присъствието на журналисти от БНР, БНТ, в. „Строител” и други медии, които отразиха събитието и популяризираха темата „ЗБУТ” по правилен начин. Има ли българинът култура за пази здравето си на работното място? Културата по безопасност и здраве при работа в България е много ниска и на национално, и на фирмено, и на индивидуално равнище. Главната причина за това е, че държавата обръща малко внимание на тази тема и поради това нейната популярност е ниска. Разбира се, има изключения и това е радващо. Има фирми, в които безопасността и здравето при работа са на високо равнище. Това са главно работодатели с висока фирмена култура. Те дават надежда, че безопасността и здравето при работа може да се установят в България по разумен и последователен начин. Имате идея за създаването на Рейтингова агенция по здравословни и безопасни условия на труд. Разкажете за нея. Идеята на Сдружението е да се популяризират сред обществото предприятията с маркетинг по безопасност и здраве. Нека покажем в медийното пространство първо 10 предприятия, включително и в строителството, които да афишират смело „Ние спазваме здравословните и безопасни условия на труд”! Постепенно те ще станат 100, после ще станат 1000 и повече. Когато има популяризиране на добри практики по ЗБУТ, и културата ще започне да се повишава. Вие споменахте, че у нас има бели петна в закона. Къде са те? Първо. Нормативната уредба по ЗБУТ в България е хармонизирана с европейското законодателство, но в много общ вид и с голяма доза неопределеност. Какво се прави на практика? Съответната европейска директива се превежда в българска наредба и се оставя на длъжностното лице по ЗБУТ в предприятието да се чуди как да я прилага. И още нещо. Българският нормотворец все повече предпочита да цитира в нормативния акт членове от новите регламенти, вместо да посочи точното им съдържание, разбираемо за работодателите. А първото бяло петно е липсата на методическа структура (институт, звено, бюро) по ЗБУТ, която компетентно, комплексно и последователно да работи за адаптирането на европейската разпоредба на българска земя. И да изготвя методически препоръки за лесното и правилно прилагане на европейското законодателство. А е и срамно, че България няма структура (в която може да творят дори само 5 - 6 лица), която да представлява официално и компетентно държавата поне на конгресите по ЗБУТ в света. От друга страна в момента нормативните изисквания по ЗБУТ за работещите по трудови правоотношения са разписани в два закона. Първият е Законът за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), който се прилага навсякъде, където се възлага работа и се провежда обучение, а вторият е Кодексът на труда, в сила от 1 януари 1987 г., който урежда конкретно трудовите отношения, в т.ч. и по ЗБУТ. Много от разпоредбите в двата закона се дублират, а доста от постановленията в Кодекса на труда не се изпълняват от държавата. Например задължението да се разработят и утвърдят единни и отраслови правила по ЗБУТ. А това засяга милиони работещи хора. Виждането на Сдружението е, че това двузаконие следва да се премахне, като глава тринадесета ЗБУТ от Кодекса на труда отпадне и се направят малки допълнения в Закона за ЗБУТ. Второ. За белите петна в закона. Сега има длъжности експерт по ЗБУТ, длъжностно лице по безопасност и здраве и др., но те не са регламентирани с държавни образователно-квалификационни изисквания и на практика това не са професии. Когато преди години запитахме министъра на образованието защо е така, той аргументирано отговори, че инициативата за това е на министъра на труда и социалната политика. Парадокс в закона е изискването за компетентността на лицата по безопасност и здраве. Тя е оставена на подразбиране чрез обидно краткия запис - експертът (длъжностното лице, органът) по ЗБУТ „да има необходимото образование и квалификация“. Дали ги има или не, това преценява работодателят. Няма записани обективни критерии като образование и степени на квалификации. По наше мнение длъжностното лице по ЗБУТ трябва да премине поне първоначално обучение по Наредба №4 от 1998 г. за обучението на представителите в комитетите и групите по условия на труд, още повече че това лице винаги е член на комитета/групата по условия на труд в предприятието. Друго голямо бяло петно е липсата на точни изисквания и критерии за осъществена трудово-медицинска дейност в предприятията от службите по трудова медицина. Функциите и задачите на трудовата медицина са да изследва всестранно факторите на работната среда и да дава непрекъснато предложения на работодателя за намаляване на неблагоприятното влияние на тези фактори върху здравето на работника. Следващо, бих казал вече „черно петно”, е разкъсаната връзка между така нареченото „обществено” здраве и здравето „при работа”, които се уреждат с различни нормативни актове и поради което се разходват милиарди левове без резултат. За какво става дума? Всеки здравноосигурен български гражданин има право на профилактични прегледи и диспансеризация по Наредба №39 от 2004 г. на МЗ, както и на огромен „Списък на заболяванията при лица над 18 години, за които Националната здравноосигурителна каса заплаща”. За този списък заплаща и работодателят чрез осигуровките. От друга страна стана „добра практика” службите по трудова медицина да организират периодични прегледи (по Наредба №3 от 1987 г.!), които често се дублират с профилактичните и за които работодателят отново плаща. Лесно ли се обучават възрастни хора? Трудно е. Феноменът ЗБУТ е трудно смилаем за хора с житейска нагласа, че здравето не е важно, когато си млад. Най-ценната инициатива на Сдружението е да работи с подрастващите. Не влезем ли в училище и дори в детската градина – там, където са бъдещите работодатели и работници, няма да преминем на по-високо ниво на култура. Децата на 5 години вече са узрели за идеите и за игрите, стимулиращи взаимното уважение и взаимопомощта, те са възприемчиви и е лесно да им се създаде рефлекс да се грижат за своето здраве. Разговаряхме с различни институции в столицата - в училищата всички са „за“, стига да е безплатно и да има кой. Търсим финансиране от големи фирми, които гледат дългосрочно и разбират ползата от проекта. Защото държавата традиционно мисли главно за формата, а не за съдържанието. Здравето на работника допълнителна тежест ли е за работодателя? Не би следвало да е така – то трябва да е калкулирано в разходите за работника. Работодателят има интерес да пази ресурса, който му изкарва пари. Но е важно законодателно да се аргументира балансираното участие в процеса – не само работодателят да носи отговорност, а и работникът. У нас има съпротива от страна на работниците да ползват предпазни средства и методи при работа, дори когато са осигурени. Но това трябва да е държавна политика. И не бива да се бърка превенцията с контрола, което се случва у нас. В момента за работодателите има и възможности за европейски проекти по темата. Споменахте възможности да се използват европейски средства. Къде са те? Очакваме да се отвори специалната процедура „Добри и безопасни условия на труд“. Но и в „Ново работно място“ има добри възможности, включително и за строителството. Назначаваш 10 души безработни, получаваш финансиране за заплати и осигуровки за 12 месеца, преквалифицираш ги, получаваш финансиране, купуваш им оборудване, обзавеждане, инвентар, лични предпазни средства, работно облекло, получаваш финансиране за тези неща, включително и за обслужване от служба по трудова медицина. Това е добра възможност за работодателите в строителния сектор. Проектите стартират с аванс 20%. Необходим е малък оборотен финансов ресурс, с който да се изчакат междинни плащания след приключване на проектните дейности. В коя европейска държава са най-добре уредени нещата във Вашата сфера и бихме ли могли да черпим опит отнякъде? Според мен Англия е на първо място, а също – Германия, Франция, Италия, Скандинавия, Белгия, Холандия и т.н. Там знаят, че превенцията е работещ принцип. *ЗБУТ – здравословни и безопасни условия на труд