80% от публичните инвестиции са със средства от ЕС

Невена Картулева Близо 80% от публичните инвестиции у нас се правят с пари от Европейския съюз. Разликата между приходите и разходите в държавния бюджет е 5 - 6 млрд. лв. БВП на България е с близо 10% по-висок при наличието на евросредства спрямо модел, при който те липсват. Има и нетен ефект върху инвестициите на предприятията, като ръстът е с близо 35%. Обемът на частните вложения е нараснал с 1/3. Това стана ясно от изказването на вицепремиера по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев по време на конференцията „Първите седем години в ЕС – оценка на инвестициите в дългосрочен растеж и нетните ефекти от тях в секторен и регионален план“. Форумът, организиран от Института за стратегии и анализи (ИСА) и Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), се проведе в столицата. Вицепремиерът допълни, че по отношение на еврофондовете битуват няколко, и то противоречиви мита. По думите му първият е, че страната ни внася в бюджета на ЕС повече средства, отколкото получава, както и другото крайно твърдение – че разчитаме единствено на ресурса от ЕС. Той уточни, че в инфраструктура се инвестират около 20% от фондовете, в регионално развитие – малко под 20 на сто, а в образование и пазар на труда – 12%. Томислав Дончев беше категоричен, че е мит и че пари се влагат само в автомагистрали. „Ако инвестираме само в една сфера, напредък няма да има. Няма как да не съчетаваме вложенията в инфраструктура с такива в човешки капитал и МСП. Въпросът е в каква пропорция да се правят инвестиции в различните сфери“, обясни той. Вицепремиерът отчете, че изградената ВиК мрежа с европари е повече от 10 пъти по-дълга от магистралите. Близо 800 хил. ученици са участвали в извънкласни форми на обучение, организирани с евросредства, а 60 хил. безработни са преминали през обучение и квалификация. Според него трябва да целим и косвените ефекти от еврофинансирането. Във връзка с това той напомни, че в резултат на различните програми за саниране спестената енергия е над 173 хил. мегаватчаса, а проектите, реализирани по тях, са създали заетост за десетки хиляди души. Най-негативните моменти от изминалия програмен период са били свързани с изключително тежките изисквания за отчетност, които са намалили желанието за кандидатстване, смята председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. По думите му друг проблем е недостатъчно доброто планиране на финансовите ресурси и приоритетните сфери за интервенция, както и незадоволителният експертен ресурс от страна на администрацията. Според него трябва да се ускори процедурата за обжалване на актовете и да се увеличи размерът на допустимите авансови плащания за частните бенефициенти.