Проф. д-р инж. Иван Секулов: Нужно е да се повиши общото ниво на компетентност във водния сектор

Емил Христов Проф. Секулов, как оценявате състоянието на водния сектор и постигнатия напредък в края на първия за страната ни програмен период? Положиха се много усилия и се направиха редица стъпки в правилната посока. За да има наистина реален напредък съгласно принципите за „устойчиво развитие“, т.е. постигане на баланс между технико-икономическите, екологичните и социални ползи за страната и населението в нея, би било добре да се стъпва на вярна база. Ако изходните данни, с които се работи, по едни или други причини са погрешни, резултатите също остават несигурни и в много случаи незадоволителни. Когато говорим за изходни данни, имам предвид не само представителни данни (за количеството и качеството на постъпващата отпадъчна вода), които да се използват като оразмерителни такива за съответните пречиствателни станции, но и здрава и ясна законодателна база, която да не подлежи на индивидуални тълкувания и да важи за всички. Някой беше казал „Един закон е толкова добър, колкото е добър контролът по неговото изпълнение“. Необходима е цялостна стратегия, а не работа „на парче“. Кои бяха основните проблеми, с които се сблъскаха проектантите и изпълнителите на водните проекти? Проблемите са много и от различно естество и едва ли биха могли да се разгледат в дълбочина в едно интервю, но мога да спомена поне част от тях – такива, с каквито съм се сблъсквал като един от управителите на „Делфин Проект Екотехника“ ООД. Когато говорим за законодателна база, би било добре да се преразгледа законодателството относно определянето на т.нар. чувствителни зони. Необходимо ли е всички тези водоприемници да бъдат категоризирани като такива? Трябва да се изготвят водостопански планове за състоянието на съответните водни тела и на база на преценката на ползата за водоизточника и приноса на замърсителите, водните приемници, категоризирани като „чувствителни зони“, да бъдат прецизирани и икономически обосновани. Съществува и проблем с окончателното изнасяне на утайките от построените станции, както и такъв с промишлените зауствания в градските пречиствателни станции. Въпросът, необходимо ли е населението да плаща за пречистване на промишлените води на частни фирми, опира отново до организация и контрол по изпълнение на НАРЕДБА №7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места. Трябва да споменем и проблема с осигуряване на представителни изходни данни – никога няма време и пари за измерване на реалните параметри в точките на заустване и пречиствателните станции за отпадъчни води (ПСОВ) се изграждат по приети литературни данни, които впоследствие не изпълняват изисканите параметри на изход, съгласно действащото разрешително за заустване. Проектират се и се изграждат ПСОВ за прогнозен период, без да се направи проверка как те да работят към момента при по-малки количества и товари. Липсват реални норми за оразмеряване, както и техническа компетентност и вследствие се получава ниско качество на изготвяните проекти, респективно изгражданите станции. Важен е и проблемът с търговете и залагането в методиката на оценка на физически невъзможни срокове за проектиране и изпълнение и впоследствие „замитане“ на реалните проблеми, за да не се изгуби финансирането. Какви са очакванията Ви за новия програмен период 2014 – 2020 г.? И какво според Вас трябва да се промени през него? Не само открито поставяне на проблемите, но и реални стъпки за тяхното отстраняване. Надявам се да сме узрели достатъчно, за да можем поне да не повтаряме грешките от предишния програмен период. Необходимо е организиране на допълнителни курсове за повишаване на квалификацията на различните нива – административно, експлоатационно и др., както и повишаване на общото ниво на компетентност във водния сектор. Ако искаме качествени проекти и работещи станции, би било добре да се обединят усилията на всички заинтересовани страни, да се опишат реалните проблеми, както и последователни стъпки за тяхното решаване по приоритети (краткосрочни и дългосрочни) чрез по-добра организация и контрол. Да се даде възможност за внедряване на доказали се добри практики – технически и административни. И още - въвеждане на система за мотивация на коректните фирми, персонала на различните администрации и експлоатационни дружества и наказания за некоректните та­кива. Вие се занимавате с дейност в сферата на пречистване на питейни, битови и промишлени отпадъчни води. Какви са най-съвременните и модерни тенденции в пречистването на води? Настоящето изисква търсене на решения с рециклиране на пречистената вода, повторно използване на веществата като вторична суровина или за добиване на газ метан, т.е. енергия. Друг вид са децентралните решения за концентрирани води на мястото на отпадането им, например добиване на енергия и/или пречистване на място на отпадъчните води след метантанковете и др. Камарата на строителите в България и Българската асоциация по водите организират за пета поред година Национална конференция на тема: „ОП „Околна среда” и Програмата за развитие на селските райони – в преход към новия оперативен период“. Какво бихте искали да чуете на този форум? Мерки за посрещане на глобалните природни промени – дъждове, суша, наводнения. И как могат да се избегнат грешките и проблемите, с които се сблъскахме по време на първия програмен период. Как да се повиши общото ниво на компетентност в бранша? Кои са актуалните теми, които трябва да бъдат дискутирани по време на събитието? Възможностите за финансова и административна подкрепа на малките инженерни бюра, тъй като техническата компетентност на една фирма не се определя от големината й, а от компетентността на индивидуалните сътрудници, назначени в нея. Друга значима тема е начините за подкрепа на внедряването на иновации в областта на технологиите по пречистване на води.