Стандартът от 4 квадратни метра минимална жилищна площ в местата за лишаване от свобода трябва да влезе в сила веднага. Това гласят мотивите на Министерството на правосъдието по исканите изменения на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража в частта за условията за живот в затворите. „Минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м.”, гласи проектотекстът, предвиждащ изменение на чл.43 ал.3 от закона. Новите текстове трябва да влязат в сила веднага след обнародването му в „Държавен вестник”. Действащият в момента закон предвижда същата минимална жилищна площ за лишените от свобода. Текстът който бе приет през 2012г., но трябваше да влезе в сила през 2019г. Настоящите проектопромени практически изменят текста от 2012г. Според МП отлагането на въвеждането на минималния стандарт е „напълно безсмислено предвид практиката на ЕСПЧ при тълкуване на чл. 3 от Конвенцията”, който се отнася за забраната на изтезанията. „Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.”, гласи чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека. Сега в мотивите към законопроекта се твърди, че постигането на минималния жилищен стандарт, дори и при сегашния капацитет и населеност в местата за лишаване от свобода, е „напълно възможно с предлаганите изменения на институтите за първоначално разпределяне и преместване на лишените от свобода и режима за изтърпяване на наказанието”. С изменението на чл.43 от Закона за изпълнение на наказанията, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ще бъде задължена да поддържа база данни за актуалния капацитет на всяко място за лишаване от свобода, определен към 4 кв. м. жилищна площ, и за броя лишени от свобода във всяко място за лишаване от свобода. Нормативните промени, които МП е предприело, включват и възможността лишените от свобода да съдят държавата заради лоши условия на задържане и пренаселеност. Липсата на подобно ефективно превантивно правно средство за защита е било константирано в делото на ЕСПЧ „Нешков срещу България”, напомня в мотивите си правосъдното министерство. Предвижда се органът, който ще разглежда оплакването да бъде административният съд по местоизпълнение на наказанието или задържането под стража. Други промени в чл. 86 от същия закон се предвижда кореспонденцията и телефонните разговори на лишените от свобода да не подлежат на контрол на съдържанието, освен с разрешение на съдебната власт, „когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления”.