Новини

Главният прокурор ще се отчита пред НС

Едва от третия опит Народното събрание прие първия параграф от проекта за промени в Конституцията.  Той гласи: "Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика.", съобщи Факти.бг. Отначало текстът, от който отсъства думата, за която настояват от Реформаторския блок  парламентът да може сам да инициира доклади на главния прокурор не събра дори минимума от 160 гласа. "За" гласуваха 159 депутати, 35 бяха "против", а един се въздържа. Данаил Кирилов от ГЕРБ предложи прегласуване и така вотът се разпредели по следния начин: 160 "за", 37 "против". Председателката на Народното събрание Цецка Цачева обяви, че предложението е прието, но ще върви по т. нар. бавна писта и ще може да бъде подложено на обсъждане най-рано след 2 месеца и не по-късно от 5 месеца. Четин Казак от ДПС, който заяви, че възразява срещу това тълкуване на чл. 155 от Конституцията. Той заяви: "Когато Конституцията казва, че ако предложението не получи ¾ от гласовете, но получи 2/3 от тях, то може да бъде обсъдено най-рано след 2 месеца, учредителят е имал предвид целия законопроект, а не отделни текстове. Не може един текст от един проект да върви по бавната писта, a други - по бързата. Параграф 1 не е приет и не може да продължи да съществува". След поисканата почивка от реформаторите председателят на ДПС Лютви Местан поиска прегласуване. Мотивите му бяха следните: "Гласуването на първия параграф изправя конституционната промяна пред тежко изпитание – забавяне с два месеца. Приемаме изменения заради публичния интерес, не заради ЕК, но не може да не държим сметка и за оценката на партньорите. Изразихме принципна позиция за въпроса за оставяне под контрол на части то съдебната власт. Но след като не се прие текст, който поставя част от съдебната власт под прекия контрол на Народното събрание, каквато идея се съдържа в глагола "изисква" и след заседание с експертите на ДПС, при положение, че обектът на инициативата са представителите на самата съдебна власт, в името на публичния интерес и приемането на проекта с подобаващо мнозинство да подложите на повторно гласуване редактирания текст". „Парламентарната група на БСП Лява България не приема да има политически контрол върху независимата съдебната система”.Това заяви от парламентарната трибуна лидерът на БСП Михаил Миков по повод на предложението на реформаторския блок парламентът да изслушва и изисква доклади на главния прокурор за прилагането на закона. ; По повод дадените европейски примери, той подчерта, че Европа няма единен модел и всяка страна е абсолютно свободна да определя устройството си. „Историята на отделянето на прокуратурата в независимата съдебна власт е свързана с практиката на прокуратурата в петдесетте години и Съветския модел и тази практика днес се прави опит да бъде възстановена, поради невъзможността на политическите сили, които го претендират, с Велико народно събрание – всъщност те бойкотираха и приемането на Конституцията”, каза още Миков. Той определи като крайно спекулативно твърдението, че прокуратурата контролира Народното събрание с правото й да иска имунитета на един или друг народен представител. „НС се състои от 240 народни представители и конституционният законодател е презумирал, че винаги, дори да се искат имунитети, асамблеята ще остане в състав, който може да брани независимостта на парламентарната власт, независимо от исканията за имунитети на главния прокурор”, аргументира се лидерът на левицата. Според него другото вулгарно разбиране, че прокуратурата контролира парламента чрез правото на главния прокурор да иска имунитети, е презумпция за престъпност в целия парламент. Миков посочи и друг аргумент защо от ляво не подкрепят предложения текст - основанието, че наказателната политика, освен с прокуратурата, се случва и с прилаганите санкции от съда, а в това предложение съдът услужливо е изключен от такъв тип наблюдение. „Не искам да използвам думата контрол, защото всичко от днешното заседание ще трябва да бъде изпратено в ЕК, за да се види философията, разбирането на тези, които се кълнат, че правят демократични реформи. Това е свързано с някакви вътрешни настроения в управляващото мнозинство за засилване на политическия контрол върху части от независимата съдебна власт”, каза още председателят на БСП. Михаил Миков припомни, че когато Иван Костов е бил министър-председател, е имало дискусия в НС за корупцията, внесена от кабинета. „Тогава докараха новоизбрания главен прокурор, предишен зам.-министър на правосъдието, който от тази трибуна крещеше, че престъпността е тук, в ляво. Ако искате да реанимирате тези модели и парламентът да стане отново трибуна на политическа разправия, в която се намесва пряко съдебната власт и прокуратурата, правете го – отговорността е ваша. Ние не може да подкрепяме такива решения”, категоричен бе Михаил Миков. Радан Кънев: Изключително погрешно е да се приравнят магистратите от прокуратурата с магистратите от съда Искам да припомня, че един предишен парламент прие в Закона за съдебната власт идентичен текст на първоначално предложения от колегите между първо и второ четене, а именно правото на НС да изисква доклади от главния прокурор на Републиката. Този текст тогава беше приет от НС с много голямо мнозинство, впоследствие обаче отменен като противоконституционен от КС, напълно правилно, защото той не отговаряше на конституцията в нейната досегашна редакция. Именно затова има голям смисъл това предходно конституционно решение, което събра голямо мнозинство като закон, в момента да събере същото голямо мнозинство като промяна в конституцията, където то вече по никакъв начин не нарушава разделението на властите, а напротив – прави една малка крачка към създаването на контролни механизми, така необходими по отношение на съдебната власт в България. И още нещо – изключително погрешно е и това ще бъде една нишка, която вярвам ще тече през целия днешен дебат, е да се приравняват магистратите от прокуратурата с магистратите от съда, независимо от факта, че по българската конституция и едните и другите са част от независимата съдебна власт. Съществуват конституционни решения на българския КС, но и международни актове, които правят една много важна разлика и тя е, че съдът не може да следва политики, а прокуратурата може и трябва да следва политики, което означава, че контролът върху прокуратурата, дори като елемент на съдебната власт, както е тя в повечето европейски държави, много рядък пример е да бъде част от изпълнителната власт, дори като елемент от съдебната власт, тя подлежи както на по-сериозен контрол, така и на насочване от органите на законодателната и изпълнителната власт с цел следване на държавни политики, нещо, което е напълно недопустимо за съда. Разделянето на ВСС дава отговорности, независимост и свобода и на съда, и на прокуратурата Това действително е първият от двата параграфа, които уреждат по същество разделянето на ВСС на две части и с неговото евентуално гласуване това разделяне вече става факт, независимо от нуждата от сериозно прецизиране, което е в следващия параграф на законопроекта. Така че тук е и мястото разделянето на бъде сериозно защитено, тъй като, освен че това е волята на мнозинството, ако съдим по подписите, които бяха събрани на квалифицирано мнозинство в парламента, други сериозни аргументи слабо са представени на българската публика и на избирателите, които седят зад нас. По тази причина искам да обърна внимание, че една от основните причини да се настоява за това разделяне на съвета, е философията за борба с корупцията в съдебната система, която е залегнала в този конституционен законопроект. Не е единствено това, но до голяма степен това. На първо място съдът следва да бъде независим, това произтича и от всички аргументи, които чухме до момента в залата от всички международни актове, които формират демократичната общност и разбира се, от българската конституция. Съдът при това следва да бъде независим в степен съдиите, избрани от съдии, но това е вече тема на следващия параграф, да имат мнозинство в съдийската колегия на ВСС, като по този начин се гарантира независимостта. И тук възниква големият въпрос – ако са независими, не са ли съдиите и напълно безконтролни? Нещо, за което вие от дясно ще кажете „атакувате прокурорите в България за тоталната безконтролност“. Тук, колеги, има един дребен, но изключително важен детайл. България има прокуратура. И тази прокуратура във всеки един момент е свободна и длъжна да разследва българските съдии за корупция, затова казах, че акцентът на моето изказване ще бъде върху ефекта върху борбата с корупцията. Когато прокурорите бъдат разделени от съдиите, те първо запазват в цялост тези свои задължения и правомощия да разследват срещу корупция, но второ получават сериозна вътрешна независимост на волята, когато разследват корумпирани съдии. Защото ако прокурорите участват в назначаването на съдии, възниква съмнението биха ли те разследвали, или биха положили чадър върху съдия, магистрат, в чийто избор са допринесли, евентуално лобирали, евентуално участвали в договорки, говоря директно, така, както се случва. Разбира се, прокурор или подчинен на прокурор, който е участвал в избирането на съдията Х, ще бъде леко въздържан при неговото разследване за корупция, ако щете и защото носи своята персонална отговорност за избора на този човек. Но има и друг аргумент – ако съдиите участват в избора на прокурорите, независими ли са тези прокурори да ги разследват за корупция и естественият отговор е не. Ако кариерното ти развитие зависи от даден съдия, много е трудно ти да започнеш срещу този съдия разследване за корупция. По тази причина, колеги, разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска квота, дава и отговорности, и свобода, и независимост, и на българския съд и на българската прокуратура, като драматично увеличава шансовете за разследване на съдии за корупция. По отношение на контрола и възможностите за разследване на прокурори за корупция, ще говоря там, където му е мястото, т.е. в параграфа, уреждащ двете отделни колегии, заключи Радан Кънев. Призоваваме президента да започне консултации за свикване на Велико Народно събрание, което да обяви собствената си ликвидация. Това заяви лидерът на ДПС Лютви Местан от параментарната трибуна по време на дебатите по второто четене на промените в Конституцията. „Започваме исторически важни дебати по изменение на българската Конституция. Още от първото предложение се сблъскваме с една много ясна позиция на колегите от РБ. Има нужда от много дълбок анализ на това предложение. То казва следното – съдът, съдията, прокурорът и следователите имат различни функционалност в процеса и различни компетентности. Има правосъдни системи, в които се смята, че съдебната власт е преди всичко съдията. Водени от това разбиране, редица парламенти са приели и принципа на разликата на статута на съдията, прокурора и следователя. Ползват се с различен имунитет и имат различна система за кариерно израстване”, заяви Местан. По думите му, това е различна степен на неприкосновеност и независимост. „Само че българският учредител – Седмото Велико НС ги е изравнил като конституционни структури. Това, което Кънев обявява като пропуск, да, това е дискусионен проблем, готови сме да участваме дали е било грешка на Седмото Велико НС да ги разположи в еднакъв статут. Но статутът се свързва пряко с разделението на властите и баланса им”, допълни Местан. Той подчерта, че промяната може да стане с Велико народно събрание. „Нека изречем, истината, ако искаме да правим по-дълбоки промени, трябва да узреем за необходимостта от свикване на Велико народно събрание, което да приеме акта на собствената си ликвидация. Всички правомощия да се делегират на Обикновено народно събрание със съответните гаранции. Българският законодател трябва да се освободи от оковите на Великото народно събрание. Дотогава много трудно ще вкарате обикновен парламент да се занимава с въпроси, които не бихме могли да се ангажираме, защото има теми, които стоят извън политическата ни воля”, добави Местан.