Новини

Сотир Цацаров иска текстове от Закона за адвокатурата да бъдат обявени за противоконституционни

Главният прокурор Сотир Цацаров е внесъл искане в Конституционния съд текстове от Закона за адвокатурата да бъдат обявени за „противоконституционни”. Въпросните текстове се отнасят до образуването на проверка по инициатива на адвокатския съвет, в случай, че на адвокат не е било оказано дължимото уважение и съдействие.   По искането вече е образувано конституционно дело N:10/2015 г. Докладчик е съдия Борис Велчев, който заемаше поста на главния прокурор преди Сотир Цацаров. С мотив за противоречие с принципа на правовата държава, главният прокурор иска за противоконституционни да бъдат обявени чл. 29 ал.2, 3 и 4 и чл. 30 ал.1 от Закона за адвокатурата (ЗА). Въпросните текстове на чл. 29 от ЗА се отнасят до образуването на проверка по инициатива на адвокатски съвет, в случай, че на адвокат не е било оказано дължимото уважение и съдействие. Алинея 1 от чл. 30 в момента дава правомощие на основата на направения доклад от проверката„адвокатският съвет, ако прецени, че е налице виновно поведение, прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдията, прокурора, следователя, разследващия полицай, разследващия митнически инспектор или за налагане на дисциплинарно наказание на длъжностното лице от ръководителя на административния орган или служба.”. Искането за обявяването за „противоконституционни” на тези текстове от ЗА главният прокурор прави ден след като министърът на правосъдието Христо Иванов обяви, че подава оставка, докато Народното събрание гласуваше на второ четене промените в Конституцията. В мотивите на Сотир Цацацров срещу тези текстове, публикувани на сайта на прокуратурата, пише: „Така се предоставя възможност на още един орган, наред с Инспектората към ВСС, да извършва действия, свързани с инспектиране и реализиране на дисциплинарна отговорност на магистратите. Регламентът предвижда възможност тази проверка  да бъде осъществена дори и от лице извън състава на съдебната власт. Адвокатският съвет е овластен да прецени наличието на “виновно поведение“ от съдия, прокурор или разследващ орган”. Според искането предвидената процедура е в противоречие с принципите на правовата държава (установен с чл. 4 ал. 1 КРБ), на върховенството и непосредственото действие на Конституцията (чл. 5 ал. 1 и 2 КРБ) и за независимост на съдебната власт (чл. 117 ал. 2 КРБ).Допускането на подобен дуализъм противоречи на правната сигурност и на принципа на правовата държава, аргументира се още главният прокурор.   Като заинтересовани страни по делото в искането са посочени Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Висшия адвокатски съвет, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Министерство на правосъдието.