Наука

Доц. д-р инж. Венцеслав Стоянов: Творческите ни контакти с КСБ са от взаимна полза

Основното направление на университета е свързано с практическата насоченост на обучението на студентите

Георги Сотиров Доц. Стоянов, в навечерието на коледните и новогодишните празници как оценявате мястото и постиженията на научно-преподавателския състав на ВСУ „Любен Каравелов“ в науките, свързани със строителството и архитектурата? Трудно бих дал характеристика на научно-преподавателския състав на ВСУ „Любен Каравелов“ поради липсата на общоприета оценъчна скала в архитектурната и строителната наука. Мнение може да бъде дадено от позициите на постигнатите резултати спрямо положените усилия и вложените финансови средства. В този смисъл не бих се наел да преценявам мястото на ВСУ, а бих се придържал към термина „сравняване”. Опитайте на двата фронта – сравнение със сродните по специалности висши училища у нас и тези в Централна Европа. Нашите наукометрични показатели са сравними с тези на останалите висши строителни училища. Ако проследим темпа на развитие на тези обективни показатели в последните три години във ВСУ, ще се установи, че нараства броят на преподавателите, които участват в научноизследователската и художествено-творческата дейност. Повече са научните публикации, увеличава се броят на тези на английски език и на статиите в реферирани списания. Това означава, че нашите разработки имат възможност да стигат до по-широк кръг специалисти. Необходима е голяма отговорност, но и кураж, за да представиш и докажеш новост пред голяма, ерудирана и леко консервативна аудитория, включваща съмишленици и конкуренти. Но усилията си заслужават – броят на цитираните ни публикации нараства, а оттук – и самочувствието ни. Всяко сравнение със сродни университети от Централна Европа не е в наша полза. Те са с многогодишни традиции, имат високо ниво на научната апаратура, отделените финансови средства са несъизмеримо повече спрямо нашите. Далече напред са строителните университети от Холандия, Дания, Германия, Швейцария, в които научноизследователската дейност е на много високо равнище. Причините за нашето изоставане са много, но една от тях е липсата на среда за научни изследвания. В системата на БАН е останал само департаментът „Сеизмично инженерство“ към Националния институт по геофизика, геодезия и география. Научноизследователският строителен институт (НИСИ) и Научноизследователският институт по строителни материали (НИИСМ) не са в силата си както преди години. С други думи, средата за изследвания силно отслабна. Тя е съставена само от строителните университети – Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), ВСУ „Черноризец Храбър“, ВТУ „Тодор Каблешков“, Русенския университет и, естествено, ние от ВСУ „Любен Каравелов“, в които преподавателите трудно изпълняват ангажиментите си като изследователи. Същевременно се появиха няколко недържавни организации, желаещи да бъдат част от научната среда, но засега техният капацитет и възможности тепърва трябва да се доказват. Добър пример в тази насока е Институтът за нулево енергийни сгради. Основната част от средствата за научни изследвания са от държавния бюджет. Те обаче са за финансиране на присъщата на държавните ВУЗ-ове научна или художествено-творческа дейност. Отпуснатите средства за ВСУ за 2015 г. са около 340 лв. на преподавател. Собствените ни пари, с които годишно се подпомага всеки преподавател, са до 300 лв. на човек. Разбира се, тези средства са крайно недостатъчни за стигане до публикация в авторитетно научно списание. Ще дам пример. За да подготвя една моя статия в областта на строително материалознание, са необходими 10 000 долара, които включват всички разходи за лаборатория – помещение, използване на апаратура, вкл. нейната поддръжка и калибриране, консумативи, заплащане на лаборанти, провеждане на изпитвания и експерименти, закупуване на научна литература, анкетиране, консултации и др. Все пак ВСУ „Любен Каравелов” има и своите научни публикации, и своите авторитетни международни конференции. Да, с преодоляване на много трудности. Основно правим общи колективи с колеги от УАСГ, от ВСУ „Черноризец Храбър” и по този начин създаваме „критична маса“, необходима за резултатна научноизследователска дейност. Наскоро на семинар в Министерството на образованието и науката (МОН) на тема „Измерване и управление на научни резултати“ се представиха данни, че моделът за успешен български изследовател е да работи в чужбина в международен научен екип. По-големите сродни университети възприемат финансиране на малък брой теми със средства, необходими за постигане на конкретен краен резултат. Разполагаме с по-ограничен паричен ресурс и се опитваме да обхванем по-голям брой теми – вътрешните проекти във ВСУ са около 15 – 20 на година, като те са по-скоро начало за проучване потенциала на тематиката. Но същевременно трябва да отговарят на три условия – да са по приоритетни на ВСУ направления, да подпомагат работата на докторантите за тяхното кариерно израстване и да имат ясно дефинирана практическа насоченост. Доколко преподаването на тежката инженерна строителна материя за Вашите студенти е в съзвучие с последната дума на научните постижения? От гледна точка на науката в техническите висши училища е по-лесно да си в крак с постиженията в сравнение например с университетите за хуманитарно или икономическо образование. При нас новостите са ежедневие, което, естествено, поражда интерес и сред преподавателите, и сред студентите. И в друго сме заедно с нашите възпитаници – когато при нас се говори за наука, винаги се има предвид и приложение на разработките в практиката, т.е. в строителството. Убеден съм, че колегите – преподаватели по отделните дисциплини, познават новите резултати и постижения и по един или друг начин ги представят на студентите. Друго не би било и възможно във времената на високите технологии и бързия достъп до голямо количество информация. Всеки студент е въоръжен със смартфон, таблет или лаптоп и има възможността моментално да провери и оцени новите неща в преподавания учебен материал. От друга страна, нашите възпитаници са активни участници в реализацията на много от вътрешните научни проекти. Всеки втори има задача да разработи част от конкретна изследователска тема. Под надзора на научния ръководител на проекта младежите се поставят едновременно в условията на конкуренция и работа в екип. Освен участия в научни форуми всяка година ВСУ представя малко по обем, но уникално по характер издание със студентски разработки, анализирани от водещ преподавател и специалист. Нещо любопитно: нашите бъдещи архитекти печелят награди на престижни конкурси, които са предназначени за вече дипломирали се техни колеги. Това може и да създава административни проблеми, но говори за самочувствието на една млада генерация, която след година-две ще навлезе в бизнеса решително, със знания и със законни права да се реализира. Безспорно това рефлектира и върху самочувствието на преподавателите. Смятате ли, че студентският интерес надхвърля прагматичното получаване на диплома? Отговарям директно: сегашното поколение млади хора са прагматици и това явно е наложено от времето, в което живеем. Студентите, които искат да учат във ВСУ, идват с нагласата, че от нашето училище ще излязат добре подготвени. По време на следването ще живеят и учат в един великолепен кампус, без аналог в България. Те правят своя избор на основата на проучване и анализ – какво ще получат след четири или пет години и какви усилия е необходимо да вложат през това време. Съгласно „Теорията на привлекателното качество” на Нориаки Кано, това е нивото на очакваното качество, на което се конкурират строителните висши училища. Но нашите студенти получават и нещо допълнително, т.нар. неочаквано качество – умения като компютърни знания, способност за творческо мислене, възможности за работа в екип, способност за възприемане на новости и др., необходими за успешна реализация не само като специалисти в архитектурата и строителството, но и във всяка друга област. Може би това ниво на обучението във ВСУ вече не е толкова неочаквано, защото, както установи нашата анкета, младите хора са търсили информация за „Любен Каравелов” от родители, близки, представители на строителния бранш, познати и т.н. Анализите ни показаха и още нещо за мотивацията на студента – днешните младежи не търсят масовата специалност, а такава с дефицит на кадри или с перспективна, уникална реализация. Нашите възпитаници се обучават в традиционните „Архитектура“ и „Строителство на сгради и съоръжения”, но все повече са желаещите в предлаганите нови бакалавърски програми „Строително инженерство“ и „Строителен мениджмънт“, както и да надградят познания по магистърските „Управление на инвестиционни проекти”, „Опазване на архитектурното наследство“, „Фасаден инженеринг” и др. Как оценявате мястото и ролята на ВСУ като партньор в сътрудничеството със сродни висши училища от страната и чужбина? ВСУ не може да съществува без такова сътрудничество. Както отбелязах, преподавателският ни състав не е голям и затова чрез взаимопомощ увеличаваме капацитета си – административен, образователен и научен. Даваме и много. Например всяка година провеждаме международна научна конференция, където се срещат не само авторитетите в науката и практиката, но се изнасят и доклади с новостите, които представят пред обществеността младите ни кадри. Днес това е един форум, организиран на много високо равнище и е очакван от общността. Целта на сътрудничеството ни с българските образователни институции е да догоним по качество на образованието, привлекателност и ефективност на научните изследвания сродните висши училища в Централна Европа. Трябва да се отбележи, че колегите имат много силна подкрепа от браншовите организации на строителите и архитектите. В тази посока търсим сътрудничество с чуждестранни университети – да се научим да работим с бизнеса. Това вече правим с КСБ и резултатите са видими. Само ще вметна, че по един спечелен с финансиране по програма ЕРАЗЪМ+ от експертите на Камарата проект, група от университетски преподаватели, директори и представители на професионални строителни гимназии от страната бяхме на обучение в германския град Котбус. Там имахме възможност да обсъдим редица проблеми, свързани и с дуалната система, и с подготовката на висши кадри с необходимата квалификация, и работата с бизнеса. Ще спомена и още нещо – допреди 10-ина години Котбус, който е с население около 100 хил. души, е бил подчертано миньорски град. След решение за поетапно затваряне на добивните предприятия той постепенно се превръща в университетско градче. Днес Бранденбургският технически университет, основан през 1991 г., има над 10 000 студенти, 10% от които са чужденци. Разбира се, това е станало с изключителната помощ и разбиране на германската държава. Ще допълня, че Техническият университет в Котбус има изключително добри връзки със строителния бранш. Студентите и преподавателите ползват базите на фирмите, учените се срещат с бившите си възпитаници, за да обсъдят новости в строителния бизнес, и др. Няма разминаване, а сътрудничество на всички нива. В този смисъл преките контакти на ВСУ „Любен Каравелов” с КСБ могат само да се приветстват.