КСБ за РЕГИОНИ В РАСТЕЖ 2015

Мартин Славчев И през 2015 г. екипът на в. „Строител” продължи да развива рубриката „КСБ за региони в растеж”, в която ви запознаваме с дейностите на областните представителства на Камарата на строителите в България и тяхното взаимодействие с местните власти. Показваме основните проблеми, с които се сблъскват фирмите от бранша, и търсим начини за тяхното решаване. В рамките на календарната година успяхме да посетим още 5 региона – София, Габрово, Благоевград, Ловеч и Монтана, като по този начин вече сме представили на вас, нашите читатели, общо 18 от 28-те области на България. В празничния брой ще направим своеобразно обобщение на събраното през годината, като дадем думата на председателите на областните представителства на КСБ. През новата 2016 г. в. „Строител” ще продължи да представя регионите на България. Предстои ни да посетим Търговище, Кърджали, Добрич, Шумен, Плевен, Хасково, Силистра, Русе, Сливен и Видин. Инж. Николай Станков, зам.-председател на КСБ и председател на ОП на КСБ – София: Основната ни задача е подобряване на нормативната база Най-големите проблеми, от една страна, са задълженията на държавата към бранша, а от друга – междуфирмените. Следващ е нелоялната конкуренция. Няма как тук да не споменем и икономическата криза. Надяваме се, че и програмата за саниране донякъде ще доведе до решаване на проблемите в бранша. Както министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова спомена по време на срещата, която проведохме в централата на КСБ, с този процес ще бъдат ангажирани около 2500 фирми в цялата страна. Напоследък у нас все повече започна да се обръща внимание на възможностите за реализиране на публично-частни партньорства. Разбира се, че ще продължим да разчитаме на европейските фондове за реализацията на големите инфраструктурни проекти. Но не бива да се подценява и възможността за привличане на преки чуждестранни инвестиции. Необходимо е в България да се създадат предпоставки това да се случи. Всички помним периода 2007 – 2008 г., когато именно чуждестранните вложения се отразиха благоприятно на икономиката и респективно на бранша. Обединението на усилията на местната власт с бизнеса под формата на публично-частно партньорство е добър вариант за реализиране на различни проекти, за които не са предвидени евросредства. Един от основните приоритети на КСБ е подобряване на нормативната база, свързана със строителството. Законът за устройство на територията например е доста тежък, променян е безброй пъти. Той все още е далече от това, което искаме да бъде. Знаете, че предложихме ЗУТ да бъде разделен и подготвихме три закона – Закон за устройство на територията и регионалното развитие, Закон за градоустройството и Закон за строителството. Те все още не са приети, но смятам, че работата в тази насока трябва да продължи. Друг приоритет на Камарата е създаването на единна система за разходните норми при остойностяване на съответните видове СМР. Разбира се, тя ще има препоръчителен характер. Считам, че именно КСБ е организацията, която трябва да разработи подобна система. Квалификацията на кадрите също е един от безспорните приоритети на Камарата на строителите в България. В момента голям проблем е намирането на добри работници, да не говорим за технически ръководители и т.н. На всички нива продължават процесите на изтичане на млади кадри в чужбина. Искрено вярвам, че вървим в правилната посока, черпейки и от опита на немските колеги за разрешаването на този проблем. Сред задачите ни е и работата за излизането на българските фирми на чуждите пазари. Казвал съм това неведнъж. За съжаление нещата в това направление вървят по-бавно, отколкото на мен и колегите би ни се искало. Добър знак е, че от началото на 2015 г. КСБ вече е член на European International Contractors, където се работи именно по този въпрос. Няма как да не отбележим и работата на Централния професионален регистър на строителя. ЦПРС въведе ред в сектора. И, разбира се, не на последно място бих искал да спомена в. „Строител". Освен че дава необходимата трибуна на фирмите от бранша, той запознава широк кръг читатели с дейността на Камарата, със състоянието на сектора и неговите проблеми. Николина Филипова, председател на ОП на КСБ – Монтана: Забелязва се положително раздвижване Напоследък на територията на областта се забелязва раздвижване в сферата на строителството. През последните една - две години се изпълняват доста проекти с европейско финансиране. Въпреки това местните компании продължават да се сблъскват с редица препятствия. Малките фирми не могат да спечелят търговете за обществени поръчки, затова са принудени да работят предимно като подизпълнители. Опитваме се да допринесем за квалификацията на кадрите, което е един от най-сериозните проблеми за строителния бранш. Много се радвам, че имаме добро сътрудничество с ръководството на ПГСАГ „Проф. арх. Стефан Стефанов”. Работим и по създаването на колеж в Монтана като продължение на съвместната инициатива на Камарата на строителите в България и Министерството на образованието и науката (МОН) за подготовка на кадри. Един от факултетите в него ще бъде „Строителство и архитектура”. Щастлива съм, че тази идея ще бъде реализирана. По този начин най-после ще обучаваме бъдещи специалисти, които да могат да работят с новите технологии и машини, предлагани на пазара. Членовете на Клуба на строителите ветерани в Монтана също активно участват в различни наши срещи и се опитват да бъдат полезни със своя богат професионален опит. Един от основните проблеми е сивият сектор и затова доста фирми са принудени да работят на много ниски цени. Много е трудно да се намери решение на този въпрос. Ето защо е важно хората да осъзнаят, че когато не си внасят осигуровките, нито ще получат пенсия, нито адекватно медицинско обслужване. Намирането на квалифицирана работна ръка също е сред големите трудности не само за местните фирми, а и за бранша. Старите и добре обучени кадри постепенно излизат от трудоспособна възраст. От друга страна, младите работници, които постъпват на стаж при нас, след време отиват или в по-големите градове, или в чужбина. Липсват и ръководни кадри, и техници. Други проблеми са недоброто качество на влаганите материали, междуфирмената задлъжнялост, както и просрочията на плащанията от страна на държавата към фирмите. Проектът за нов ЗОП е добър. Отстранени са някои от нередностите, залегнали в стария нормативен акт. Лошото е, че Законът за обществените поръчки постоянно и многократно се променя през няколко години. Винаги съм била на мнение, че е много по-удачно като база за нормативни документи, свързани с бранша, да бъде използван старият Правилник за капиталното строителство. Там поне всичко беше написано точно и ясно. Разбира се, в него могат да бъдат променени някои дребни неща, но като цяло този текст регламентираше и улесняваше целия строителен процес. Инж. Стефан Стоев, председател на ОП на КСБ – Благоевград: Европейските средства могат да съживят бранша Състоянието на сектор „Строителство“ в Благоевград е такова, каквото е в цялата страна – усеща се липсата на частни инвестиции. Провеждаме срещи с нашите членове, на които разясняваме предстоящите процедури по различните оперативни програми, промените в нормативната уредба (ЗОП и ЗУТ), взетите решения по време на управителни съвети на КСБ и т.н. С неудовлетворение искам да съобщя, че се забелязва слаб интерес към тези мероприятия. Но въпреки всичко сме длъжни да опитваме да предоставяме актуална информация на фирмите. Работим добре с представителите на местната власт. Откликват на всеки наш въпрос. Те също се допитват до нас, защото Камарата разполага с голям брой качествени специалисти. Миналата година подписахме договор за сътрудничество с Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) – Благоевград. То се изразява в съвместна инициатива в областта на информационната, обучителната и професионалната дейност в условията на взаимна колегиалност, добронамереност и подкрепа. Договорът беше сключен за срок от една година. Строителните фирми от региона се сблъскват със същите проблеми, както и колегите от останалите области на страната. Това е най-вече непрозрачното участие в търговете за обществените поръчки. Необходимо е да се промени нормативната уредба. Приоритет на Камарата трябва да е активното участие в изготвянето на промените в ЗОП и ЗУТ, също така да се засили работата за професионална квалификация на кадри и ръководители на обекти. Вече на всички е ясно, че почти няма учебни заведения у нас, които да могат да подготвят строителни работници с подходяща квалификация и практика. А това е много важно. Инж. Пламен Василев, председател на ОП на КСБ – Ловеч: Трябва да се създават консорциуми между малките и средните фирми Състоянието на сектора в Ловеч не е добро. Това се дължи главно на икономическата обстановка в страната. Почти липсват частните инвестиции. От друга страна, няма и голям брой обществени поръчки. Това неминуемо се отразява негативно на строителните фирми в региона, за които няма работа. В заседателната ни зала всяка първа сряда от месеца се провеждат неформални срещи на членовете на Областното представителство. След многократни проучвания се превърна в практика ОП на КСБ – Ловеч, да съдейства за следните обучителни курсове за членовете на Областното представителство: „Координатор по безопасност и здраве”, „Длъжностни лица за координатори по безопасност и здраве”, „Контрол върху качеството на изпълнение на строителството и за съответствие на влаганите в строежите строителни продукти със съществените изисквания за безопасност”. Един от основните проблеми е начинът на провеждане на обществените поръчки. По време на срещи с кмета сме задавали въпроса не е ли възможно една голяма поръчка да бъде разделена на няколко по-малки лота, за да може повече фирми да участват. Според мен най-негативна в цялата схема е ролята на консултанта. Той отива при кмета и създава условията и правилата за търга. В същото време работи и с другата страна – бъдещия изпълнител. В обществената поръчка задава такива критерии, че малките фирми да не могат да участват. Решението на този проблем е създаването на обединения и консорциуми между малките и средните компании. Това е и нашата основна задача през новия програмен период. Сивият сектор също е голям проблем за фирмите от региона. Още повече, когато администрацията е неефективна срещу него. Богомил Петков, председател на ОП на КСБ – Габрово: Спокойната и сигурна бизнес среда ще окуражи предприемачите за смели начинания Сектор „Строителство” в област Габрово се развива – или по-точно, се крепи основно на държавните и общинските поръчки, финансирани с европейски пари или от националния бюджет. В Габровска област се осъществяват доста инфраструктурни проекти с европейски средства, но местните фирми са малки и средни, поради което трудно успяват да участват в търгове за обществени поръчки. Наемат ги само като подизпълнители. Малък е делът на новото жилищно строителство, извършват се само строително-монтажни работи. Напоследък се засили интересът за въвеждане на енергоефективни мерки в сградите. През последната година се наблюдава стремеж за обединение на фирми от областта, за да могат да отговорят на изискванията на възложителите и да участват в обществени поръчки. ОП на КСБ – Габрово, поддържа постоянна връзка с фирмите членове, като ги информира за промени в нормативната уредба, за предстоящи събития в областта на строителството, организирани в региона и от централата на Камарата. Консултира ги при попълване на данни в Регистъра. Информира обществеността за дейността на КСБ, активно партнира на Професионалната гимназия по строителство в Габрово. Представителите на местната власт се отзовават на наши покани за различни срещи и дискусии. Мисля, че бихме могли да засилим сътрудничеството си чрез по-активно експертно участие в разработването на документация на общинските проекти, чрез използване капацитета на членовете на ОП на КСБ – Габрово, за консултиране на обществени поръчки, изпълнение на инфраструктурни проекти, участие в комисии за избор на изпълнител. Местната власт би могла да осъществява връзка с инвеститори, с наши потенциални възложители, да ни съдейства с информация за търгове, за предстоящи възможности, за нормативни промени. Основните проблеми и трудности, с които се сблъскват фирмите, са драстично намаленият обем строителство в района, липсата на инвеститори, свиването на дейността и намаляването на броя на служителите. Също така – формулирането на критерии, при които в оценяването надделява субективният фактор при провеждане на обществени поръчки. Проблем е и участието на големите фирми във всички тръжни процедури и невъзможността малките и средните да се класират за изпълнители. От друга страна, не е за подценяване недостигът на кадри. Младите хора не са привлечени от перспективата да работят в строителството. Проблемите пред сектора са свързани още с ниската степен на въвеждане на иновации и модернизация, високата енергоемкост на производствата, влошената структура на работната сила, ниското заплащане и липсата на мотивация. Надявам се новият Закон за обществените поръчки да допринесе за участието на по-малките фирми в търгове, за типизирането на документацията и предприемането на мерки за ограничаване на субективния фактор в сферата на търговете. Подобряването на икономическата обстановка би повлияло на раздвижването в сектор „Строителство”. Спокойната и сигурна бизнес среда ще окуражи предприемачите за смели начинания, да рискуват без притеснения за провал, да инвестират и вървят напред. Според представителите на фирмите са необходими мерки с цел насърчаване на икономиката, привличане на инвеститори, стимулиране на развитието и стремежа на фирмите към разгръщане на дейността им.