Новини

Кой гостува на страниците на в. „Строител“ през 2015

Десислава Бакърджиева През изминалата година на страниците на в. „Строител“ гостуваха изключително интересни личности, с място и значение в европейския и българския дневен ред, хора, чиито решения влияят върху развитието на сектора. Интервюта за изданието дадоха зам.-председател на ЕК, еврокомисари, членове на ЕК и ЕП, вицепремиери, министри, зам.-министри, изпълнителни директори на държавни агенции и компании, кметове и, разбира се, членове на УС на КСБ. Те ни информираха за политиките на България и ЕС, съобщаваха ни за предстоящите законодателни промени и за всички важни теми касаещи строителния бранш. Още в първите дни на 2015 г. ви срещнахме с Кристалина Георгиева – зам.-председател на ЕК. Тя ни разказа за приоритетите си, за плана „Юнкер” и сподели очакванията си за годината. „Най-голямото предизвикателство за мен ще бъде всяко евро да бъде похарчено по предназначение и в полза на европейските граждани“, каза Кристалина Георгиева. Зам.-председателят на ЕК не пропусна да сподели пред в. „Строител“ и как ще продължи взаимодействието й с КСБ. „Много се надявам членовете на Камарата да бъдат активни и да се включат както в реализирането на проекти по програмите с европейски средства, така и в предлагането, подготовката и защитата на проекти в България по европейския инвестиционен план. ЕС предлага много възможности, но за да се възползват гражданите и фирмите, са необходими активност и сериозна работа.“ Традиционно в първия брой за 2015 г. равносметка за развитието на строителния сектор за предходната година направи председателят на УС на КСБ инж. Светослав Глосов. „За строителния бранш 2014-а беше една от най-тежките и кризисни години.“ Инж. Глосов разказа и за постиженията на Камарата: „През 2014-а създадохме работна група, която подготви пакет от три законопроекта – Закон за устройството на територията и регионалното развитие, Закон за градоустройството и Закон за строителството, които обхващат целия инвестиционен строителен процес. КСБ положи и полага много усилия и за промени в ЗОП. Даде предложения за прозрачни процедури и търгове, за гарантиране на честно състезание и конкурентна среда.“ На прага на 2016 г. председателят на УС на КСБ отчете, че най-важното, което Камарата е постигнала през 2015 г., е, че е създала предвидима среда за правене на бизнес за членовете й. „Успяхме да наложим критерия „Икономически най-изгодна оферта“. През 2016 г. ще продължим работата по стандартизация на тръжните процедури и документи“, сподели още той. През първия месец на 2015 г. последва разговор с инж. Иван Бойков – изп. директор на КСБ. Той  очерта какво предстои пред Камарата през 2015 г.: „Сред основните задачи на КСБ през 2015 г. – така, както бяха приети на Общото събрание, са професионалното образование и създаването на типови документи за строителство. Две изключително големи отговорности.“ В следващ брой инж. Пламен Пергелов – член на УС на КСБ и председател на СД на „Вестник Строител” ЕАД, запозна читателите ни с развитието на в. „Строител“. „2014 година както за бранша, така и за изданието на Камарата бе трудна и изпълнена с предизвикателства. Основната задача на екипа – да отразява в пълна степен многостранната дейност на организацията, нейните областни представителства и строителните фирми, бе изпълнена“, коментира инж. Пергелов. Доказателство за думите му бе фактът, че Корина Крецу – европейският комисар по регионална политика, даде първо интервю за българска печатна медия именно при нас. Тя ни информира какви са приоритети по отношение на регионалната политика на територията на ЕС. „България достигна добри практики при управлението на средствата от ЕС“, подчерта Крецу. Безспорно един от най-интересните ни събеседници през изминалата година бе Искра Михайлова – председател на Комисията по регионално развитие на ЕП. Няма как да не бъде запомнена репликата й в интервюто й в бр. 21: „Сътрудничеството ни с КСБ е обречено на успех.“ В следващ разговор, който публикувахме, тя посочи, че обединена Европа трябва да повиши своята конкурентоспособност и усилията за създаване на нови работни места в реална икономика. Само преди месец наш екип я посети в Брюксел. „Колкото по-опростени са процедурите, толкова по-ефективна може да бъде политиката на сближаване“, посочи в интервюто си Михайлова и очерта новите предизвикателства пред кохезионната политика на ЕС. „България е изпълнила всички изисквания за влизане в Шенгенското пространство. Родните ни граници са едни от най-добре защитените и това се подчертава и от различни европейски институции.“ Това коментира пред в. „Строител“ Емил Радев – член на Комисията по правни въпроси и Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред на ЕП. „Амбицията ни е новият ЗОП да влезе в сила от 1 януари 2016 г.“, обеща Томислав Дончев – вицепремиер по европейските фондове и икономическата политика, в бр. 26. В проведения разговор през септември той обяви, че ще се рестартира работата по типовите договори. „Преди две години с КСБ подготвяхме стандартизираните документи за кандидатстване. За съжаление процесът беше замразен. Сега го рестартирам“, заяви вицепремиерът. Редовно ви срещахме и с министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. От нея строителният бранш се информираше за Националната програма за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС), за напредъка по оперативните програми „Регионално развитие“ и „Региони в растеж“, както и за законодателните инициативи на министерството. „По Националната програма всяка сграда трябва да има отделен изпълнител и точно това ще даде шанс на малките фирми, особено по регионите, да кандидатстват и да имат възможност да спечелят проект. Това е сериозна глътка въздух за строителния бранш“, каза пред нас Павлова. „Изграждането на лот 3 на АМ „Струма“ е един от най-големите ни приоритети.“ Това каза в бр. 26 Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Продължихме темата за лот 3 и в следващ разговор. „Реализирането на лот 3.2 е най-сложно от икономическа, техническа и екологична гледна точка. Съвкупната преценка на тези фактори при вариант с дълго тунелно преминаване през Кресненското дефиле обоснова необходимостта от изработване на алтернативно решение, като в ход е проектирането на вариант за трасето в този участък“, подчерта той. Редовно ви срещахме и с Ивелина Василева – министър на околната среда и водите. „Ще обявим процедури за 1 млрд. лв. до края на 2015 г.“, сподели тя през юли. През ноември Василева съобщи пред в. „Строител“, че първите обекти в сектор ВиК ще стартират през лятото на 2016 г. „Основната част на инвестициите, които ще бъдат на базата на разработените регионални прединвестиционни проучвания, очаквам да стартира през 2018 г.“, допълни министърът. „Основната ни задача е подобряване на бизнес средата и намаляване на административната тежест за фирмите. Усилията на министерството ще са насочени и към електронно провеждане на процедурите по обществени поръчки за осигуряване на повече прозрачност и намаляване на корупционния риск“, обеща министърът на икономиката Божидар Лукарски. Не пропуснахме да потърсим и Николина Ангелкова – министър на туризма. „Убедена съм, че експертите на КСБ са хората, които ще окажат най-адекватна помощ за изграждането и модернизацията на туристическите обекти“, разказа тя. Интензивни бяха и срещите ни с Йорданка Фандъкова – кмет на Столичната община. „Ще продължим да строим усилено“, обеща тя през август, а по-късно потвърди, че строителството на втората линия на метрото до ул. „Сребърна“ под бул. „Черни връх“ се изпълнява по график. По темата за развитието на столичното метро неведнъж разговаряхме и с инж. Стоян Братоев – изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД. „Подземната железница е най-хубавото нещо, което се е случвало в София през последните години. Успяхме със сравнително малко пари – около 500 млн. евро, да изградим 21 км метро. Това е изключително голямо постижение“, заяви той. Важна информация за Републиканската пътна мрежа ни даваше инж. Лазар Лазаров – председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. В интервютата си ни информираше за строителството и ремонтите на пътищата в страната. „АПИ ще има много работа и ще разчита на строителните фирми, за да бъдат изпълнени всички поставени задачи“, посочи той. В полезрението ни беше и инж. Асен Антов – изпълнителен директор на НК „Стратегически инфраструктурни проекти“, който ни запознаваше с развитието на провежданите процедури по лот 3 на АМ „Струма“, както и с работата на компанията по лот 3.2 на АМ „Струма“. Инж. Милчо Ламбрев – ген. директор Национална компания „Железопътна инфраструктура“, и неговият заместник Христо Алексиев ни държаха в течение за инвестициите в жп сектора. „Поставили сме си сериозни цели за новия програмен период“, каза инж. Ламбрев. Христо Алексиев пък обяви, че търговете за най-тежките обекти ще се проведат през 2016 г. За развитието на големите инфраструктурни обекти в страната говорихме и с инж. Галина Василева – зам.-ръководител на УО на ОП „Транспорт“: „Вече има проведени тръжни процедури и подписани договори за важни обекти по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“. Представихме ви и редица зам.- министри. Сред тях бе Васил Грудев – зам.-министър на земеделието и храните, от когото пръв в. „Строител“ научи новината, че бенефициенти по ВиК проектите от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) могат да бъдат и общините. „Обектите ще се изпълняват в хармония с реформата в отрасъла“, заяви през юни той. В края на ноември прогнозира: „Ще приключим „ПРСР 2007 – 2013“ с над 92% усвояване на средствата“. По темата събеседвахме и с Румен Порожанов – изп. директор на ДФ „Земеделие“, който ни съобщи: „Удължихме срока за изпълнение на проектите по „ПРСР 2007 – 2013“ до средата на октомври.“ В интервюта зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова ни запознаваше с напредъка по ОП „Регионално развитие“ и ОП „Региони в растеж“. Във всичките си изяви Николова подчертаваше ролята на КСБ. „За нас е важно чрез Камарата да търсим най-оптималния вариант за изпълнение на новите инициативи на оперативната програма“, посочи тя. „Първите проекти по ОП „Региони в растеж“ ще започнат в началото на 2016 г.“, каза през септември Николова. Николай Нанков – зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, също акцентира върху сътрудничеството на ведомството с КСБ и посочи, че: „Камарата на строителите в България е пример за успешно функционираща организация. Тя трябва да осигури на своите членове принципни и конкурентни начала, за да може в програмата за саниране да бъдат въвлечени максимален брой малки и средни местни фирми.“ В срещата ни с Иван Аспарухов – зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, изводът беше: „Икономическият растеж не може да се случи без общините.“ „До 2020 г. усилията ни ще са насочени към изграждане на системи за рециклиране. КСБ е партньор на министерството при разработването на нормативните актове и стратегическите документи“. Това бе най-характерното в интервюто ни с Красимир Живков – зам.-министър на околната среда и водите. Друг зам.-министър на околната среда и водите, който ни гостува, бе Павел Гуджеров. През май той ни разказа за необходимите инвестиции в превенция срещу наводненията. По настоящем Гуджеров е кмет на община Раковски. Темата за вложенията в опазването на природата и развитието на свързаните с нея оперативни програми проследихме и с Яна Георгиева – гл. директор на Главна дирекция „Околна среда“ към МОСВ. „Заедно с КСБ ще работим за подготовката на типови тръжни документи.“ Това бе акцентът в нейното гостуване на страниците на вестника. Свързахме се и с Пет­ко Петков – зам.-министър на правосъдието: „Безспорно най-важният ни приоритет е Законът за съдебната власт.“ Калин Каменов – зам.-министър на младежта и спорта, също бе сред специалните ни гости. „Близо 600 училища в страната нямат спортни салони, а ако имат, то те са в плачевно състояние. За да се промени ситуацията, е необходима сериозна инвестиционна програма за години напред, тъй като това не е задача, която може да бъде решена за кратък срок“, каза той. Каменов вече е кмет на Враца. Образованието и професионалната подготовка на кадрите в строителството са важна тема за КСБ. Затова ви срещнахме и с двама от зам.-министрите на образованието и науката – проф. Костадин Костадинов и проф. Николай Денков. „Създаваме единни центрове между бизнеса, университета и институциите“, посочи проф. Костадинов. Най-значимата новина за бранша от проф. Денков бе: „420 млн. лв. по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ ще са за научна инфраструктура и оборудване.“ Народните представители също бяха сред гостите на страниците на изданието. Интервюирахме по-голяма част от председателите на парламентарните комисии към НС, както и Димитър Главчев – зам.-председател на 43-ото НС. „Новият ЗОП е в пъти по-добър от стария“, обяви Главчев. За законодателните дейности на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ни разказа нейният председател Найден Зеленогорски. „Има инфраструктурни проекти, които се нуждаят от нормативни промени, за да бъдат по-бързо осъществени. В контекста на реалното ни влизане в програмния период 2014 – 2020 г. и окончателното одобряване от ЕК на всички оперативни програми естествено е, че трябва да погледнем законодателството и да видим дали и къде се налагат изменения“, каза той. Данаил Кирилов – председател на парламентарната Комисия по правни въпроси, посочи: „Нужно е да се продължи по стратегията за електронно правосъдие, т.е. колкото повече производства бъдат оптимизирани и бъде разкъсана връзката между страните и решаващия орган, толкова по-добре.“ Станислав Иванов – председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите, също ни запозна с приоритетите й. Петър Кънев – председател на парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм, заяви пред изданието, че заедно с колегите си търси баланс между труда и капитала. „Необходимо е да се регламентира включването на подизпълнители и след подписване на тръжния договор.“ Това каза доц. д-р Борислав Великов – зам.-председател на парламентарната Комисия по образование и наука и член на Комисията по околната среда и водите. Говорейки за законодателство, няма как да не споменем и зам.-председателя на УС на КСБ Андрей Цеков, който непрекъснато следеше и разясняваше проблемите в ЗОП. „Законопроектът е добра база за реформа в сектора на обществените поръчки“, бяха неговите думи. Огнян Златев – ръководител на Представителството на ЕК у нас, ни информира за предизвикателствата пред Европа през 2015 г. „Основната дейност ще бъде в посока задвижване на икономиката, създаване на заетост. Друг приоритет при всички положения ще бъде свързан с работа за засилване на взаимодействието на страните членки и създаване на общ енергиен пазар.“ Ето и някои други интересни цитати от събеседниците ни през 2015 г.: Д-р Николай Иванов – председател на УС на Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“: „Подкрепям инициативата на КСБ за приемане на FIDIC като национален стандарт“; „Разноските за подобряване на безопасността по Републиканската пътна мрежа са инвестиция, а не разход“. Доц. д-р Ана Джумалиева – председател на Комисията за защита от дискриминация: „Законът защитава от дискриминация всички лица на територията на Република България“. Доц. д-р Ирена Георгиева – председател на УС на Националния доверителен екофонд: „Отделили сме 16 млн. лв. за обновяване на публични сгради“. Любомир Христов – зам.-кмет на Столичната община с ресор „Транспорт и транспортни комуникации“: „Метрото е стимул за развитие на София“. Инж. Димитър Манолов – президент на КТ „Подкрепа”: „Отрасъл „Строителство“ е сред първите, подписали минималните осигурителни прагове“. Инж. Иоанис Партениотис – вицепрезидент на КТ „Подкрепа“, председател на Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ – „Подкрепа“: „КТ „Подкрепа“ подготвя проект, който ще позволи да бъдат обучени близо 3500 работници“. Инж. Ангел Янакиев – председател на УС на Камарата на инженерите по геодезия: „Нито една магистрала не може да бъде изградена без геодезия“. Николай Димитров – началник на Управление „Корпоративно банкиране” при Българската банка за развитие: „Целта на ББР е да осигури ликвидност за строителните компании“. Димитър Николов – кмет на Бургас: „Обявихме вече първите търгове по ОП „Региони в растеж“. Всички проекти са значими, защото решават проблемите на хората“. Инж. Иван Иванов – председател на Българската асоциация по водите: „Нужно е да се стимулират иновациите в отрасъла“. Инж. Добромир Симидчиев – председател на Съвета на директорите на Фонд ФЛАГ: „Фонд ФЛАГ се утвърди като търсен и предпочитан финансов инструмент“. Проф. д-р. Божидар Димитров – директор на Националния исторически музей: „Възстановена, базиликата в Плиска ще стане великолепен символ на българския строител“. Десислава Йорданова – съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството: „Вече се вижда практическото приложение на Националната програма за енергийна ефективност“. Мариета Захариева – изп. директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия: „Има добри възможности за наши строители в Казахстан и Монголия”. Стамен Янев – изп. директор на Българската агенция за инвестиции: „БАИ ще работи в посока намаляване на административната тежест за бизнеса“. Александър Андреев – говорител на ЦИК: „За първи път избираме общински съветници с преференциален вот“. Елеонора Николова – и.д. директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност: „Строителството е един отлично подреден бранш, който даваме за пример“. Елена Маркова – изпълнителен директор на Агенцията по вписванията: „С промените в Търговския регистър първоначалната регистрация на дружествата ще се извършва в рамките на 24 часа“. Ивелина Пенева – гл. директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерството на икономиката: „Фирмите от сектор „Строителство“ могат да бъдат бенефициенти на мерки за енергийна ефективност по ОПИК“. Ева Паунова – депутат в ЕП: „Двеста милиона лева кредитиране ще бъдат отключени за малкия бизнес в България благодарение на гаранции от ЕИФ“. Н. Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан – посланик на Република Франция в България: „Реализираме проекти за 1,76 млрд. евро по Механизма за свързана Европа“. Последното интервю за годината взехме от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Разговорът беше обещаващ. „Възможностите пред строителния бранш през 2016 г. ще са големи. Очаквам следващата година да премине под знака на мащабното обновяване на жилищни сгради със средства от националната програма“. През 2016 г. ще продължим да срещаме читателите на вестник „Строител“ с интересни и важни за бранша събеседници. Започваме годината с вицепремиера по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев.