Законът

Елеонора Николова: Ще използваме експертния капацитет на КСБ при бъдещи наши проекти

Камарата е един от стратегическите ни партньори, защото в законодателен аспект работи изпреварващо

Ренета Николова Г-жо Николова, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) стартира годината с анализ и доклад във връзка с инвалидните пенсии. Кои са най-важните констатации? Предлагаме около 110 антикорупционни мерки, насочени срещу констатирани слабости, сред които разпокъсана нормативна база и институционална система, липса на надеждна и реална контролна дейност, липса на стандарти. Можем да систематизираме проблемите в две основни направления – в дейността на ТЕЛК-овете, както и в начина, по който се измерва остатъчната работоспособност на хората, които биват освидетелствани. ТЕЛК-овете са структури, които са част от болниците, а те от своя страна са търговски дружества. Тоест всеки един ТЕЛК се подчинява на правилата, на стандартите, на заплатите, на организацията на съответната болница. Комисиите не са обхванати в единна система – НЕЛК е административно звено към Министерството на здравеопазването и не упражнява ефективен контрол върху ТЕЛК-овете. Може да кажем, че изискванията към лекарите са високи – те трябва да имат специалност и поне 5 години трудов стаж. Виждаме много висококвалифицирани специалисти с ниско заплащане. Това е една корупционна вратичка и възможност за натиск върху тях, защото те, професионално и финансово неудовлетворени, могат да се изкушат от „неприлично предложение“. През 2014 г. имахме много сериозна среща с областните управители, които ни споделиха за местните проблеми. Знаете ли, че има цели селища, в които хората са с идентифицирани еднакви заболявания, например едно село с освидетелствани само глухи хора, в съседното пък всички са с констатирана слепота. Това говори, че в зависимост от специализацията на местния лекар и чрез корупционен натиск и средства се стига до инвалидизиране на цели прослойки от населението. Лекарите се поддават на местния натиск. Пресен пример е случаят в Стара Загора, където лекари от ТЕЛК бяха обвинени за получаване на подкупи срещу издаване на експертни решения, осигуряващи на здрави лица социални (инвалидни) пенсии за нетрудоспособност над 50%. Този проблем бе установен от нашите анализатори, които разкриха, че 52% от всички инвалидни пенсии са социални, т.е. пенсии за хора без трудов стаж. Това е опасно в няколко посоки. Първо, защото по този начин се източва Националният осигурителен институт (НОИ), а и държавният бюджет. От друга страна, ощетяват се хората, които са в реална нужда. Такива, които са работили редица години и са внасяли съвестно осигуровки и в момента, в който се налага да бъдат подпомогнати от държавата, се нареждат до тези, които никога не са работили и не желаят да се трудят. Подреждането на системата и правилата, които предлагаме, ще позволят едно ясно отчитане на остатъчната работоспособност. Международният валутен фонд и Европейската комисия ни препоръчват по-строги критерии за отпускане на пенсиите, нов позитивен подход – диференцирано отношение спрямо лицето и неговата остатъчна работоспособност. Това означава да се направи прецизна оценка, къде и как то би се вписало в пазара на труда. Трябва да се отчитат професионалната квалификация, знания, опит. Ние говорим за ресоциализиране, а не за изключване на човека от пазара на труда. Ще ви дам няколко цифри – към 2000 г. разходите за пенсии поради инвалидност са 244 млн. лв., а към 2014 г. сумата вече е 1,646 млрд. лв. Нашият извод е, че инвалидната пенсия от заместващ трудов доход се е превърнала във вид обезщетение и социално подпомагане. Поради големия брой хора обаче тази сума е ниска и недостатъчна за стандарта на живот в България. Кои бяха най-драстичните случаи, с които се сблъскахте? Нашите анализатори се сблъскаха с фрапантни случаи – например хора, които получават пенсия за инвалидност живеят в луксозни палати и карат скъпи марки коли. Установили сме и родители, които са с висока степен на инвалидизация и получават социална инвалидна пенсия. Това не им стига обаче и инвалидизират дори и децата си неправомерно. Тоест има онаследяване на инвалидността. Това е паразитиране на гърба на истински болните хора! Какви са мерките за нормативни и административни промени, които препоръчвате, за да се овладее този процес? Мисля, че най-важната мярка е начинът, по който се оценява остатъчната работоспособност. Има стандарти, които Световната здравна организация е изработила и са възприети в повечето европейски държави. Както вече обясних, искаме всеки човек да бъде оценен съобразно остатъчната работоспособност. Другото, което е много важно – предлагаме да се раздели оценката на медицинската комисия за увреждането на здравословното състояние на лицето от тази на социалната комисия за достъпа му до социални придобивки. Това ще позволи индивидуално съобразяване с нуждите на лицето и какъв пакет от мерки то да получи, включително задължителна медицинска и професионална рехабилитация, каквато е практиката в Европейския съюз. Изследването на опита на другите държави показа, че за хората в неравностойно положение се насочват милиарди. Голяма част от тези средства са за рехабилитация и възможността да бъдат стимулирани да полагат труд извън тяхната предишна работна среда. Много средства се отделят и за подпомагане на техните работодатели и адаптиране на индивидуалното им работно място спрямо нуждите им. Искаме и хората, които са се облагодетелствали неправомерно, да връщат всички пари, получени от НОИ. Другата сфера, в която Вие работите много активно и имате голяма експертиза, са обществените поръчки. Какво предстои на Центъра в тази насока? Имаме проект, който сме стартирали в края на 2015 г. и до края на март ще го финализираме. Той е свързан с обществените поръчки в Министерството на вътрешните работи (МВР). Установили сме, че има 39 възложители в системата. Голяма част от доставките се повтарят, а биха могли да бъдат възложени чрез обща обществена поръчка. Така както работехме в областта на здравеопазването, ще изследваме спецификата, на която се подчиняват обществените поръчки в МВР. Целта ни е да предложим модел на решение и мерки, които да намалят разходите на Вътрешното министерство за обществени поръчки. Планираме и друг значим проект – „Ограничаване на корупцията в общините чрез намаляване на административната тежест върху малкия и средния бизнес“. За работата по него ще потърсим КСБ като сериозен наш партньор. Високо ценим експертизата на Камарата, благодарение на която браншът е подреден и в законодателен аспект работи изпреварващо. С проекта акцентираме върху проблемите на малкия и средния бизнес – повишаването производителността на труда и акумулирането на достатъчно работни места трябва да бъде събудено и стимулирано. Това ще се случи най-лесно чрез премахване на пречките на местно ниво. Ще направим т.нар. пътеки, чрез които ще изчислим колко би струвало на всеки един гражданин стартирането на даден бизнес. Ще посочим всички недостатъци на цялата необходима документация, която се изисква от общините. Например какво трябва да представиш, ако ти е необходимо разрешение за строеж или документ за регистрация на къща за гости. Ето тук ще ни е изключително полезна експертизата на Камарата. Дадохте своите бележки по новия ЗОП, какви са очакванията за финалния вариант, който ще излезе от парламента? Ние сме впечатлени в позитивен аспект от новия Закон за обществените поръчки (ЗОП), защото идеите, които въведохме в обществото още през февруари 2013 г., сега започват да се осъществяват. Електронизацията на обществените поръчки трябва да се случи. Възможността за създаване на централни органи за покупки е сериозна тема, която отдавна повдигнахме, както и концепцията за предварително регистриране на фирмите по браншове във връзка с процедурите по ЗОП. По нашите мерки в сферата на обществените поръчки работихме заедно с КСБ. Много е важен и европейският паспорт на фирмите, защото това прави нашия бизнес конвертируем и дава повече възможности за излизане на европейския пазар. Какви са другите цели, по които ще работите през 2016 г.? Темата, която очертах, е сериозна и приоритетна за нас – ще изследваме в дълбочина разрешителните и регистрационните режими в местното самоуправление. Държавата е в дълг към обикновения човек и желанието му той да бъде полезен със собствения си труд. Вие знаете, че през 90-те години хората посрещнаха промените с много ентусиазъм и надежди. Постепенно това желание беше смачкано. Искаме да върнем пред­приемаческия и свободен дух на българина, за да се похвалим всички с по-добри успехи. Друга тема, която ще разглеждаме, са корупционни възможности при практиките на контролните и санкционните органи, включително и на местно ниво. Защото, когато се намали административната тежест по повод разкриване на определен бизнес, се редуцират и корупционните рискове. Там също смятам, че ще идентифицираме сериозни проблеми. Хората разказват легенди за натиска, който са почувствали върху себе си. Да, дори наскоро имаше разследване на колеги от телевизията за един надзорник... За това говоря. Контролните органи трябва да събират доказателства и ако едно нарушение е прераснало в престъпление, те трябва да го предадат на прокуратурата с целия доказателствен материал. Много често натискът, който упражняват контролните органи, е породен от техни лични корупционни намерения или такива на възложителя. Тоест за Вас се очертава една интересна и динамична 2016 година... Разбира се, за да се случат всички тези добри намерения, те трябва да бъдат възложени легитимно на Центъра. Това е най-сериозният структурен проблем за нас, защото не е тайна, че от февруари 2013 г. нашият ръководен орган – Консултативният съвет, не е свикван и ние трудно се борим за легитимност на нашите проекти.