Новини

Строителната индустрия през януари – септември 2015 г.

Началото на едно трудно, но дългоочаквано оживление

Таня Бъчварова, гл. експерт, „Анализи и прогнози“, Екип КСБ Анализът от деветмесечието от януари до септември 2015 г. показва, че възстановяването на икономиката продължава, но не достатъчно убедително. Това важи и за строителната индустрия в Европа. Строителството остава водач и двигател на икономиката и създава работни места, генерира заетост. Според анализ на Европейската комисия отрасъл „Строителство” е най-големият работодател в Европа. Около 20 милиона души са заети в този бранш. Секторът спомага за насърчаване растежа на други производствени сектори, като например транспортната инфраструктура. Евростат потвърди първоначалните си оценки за ръста на Брутния вътрешен продукт (БВП) в еврозоната и ЕС през третото тримесечие на годината. Икономиката на еврозоната се е разширила с 0,3% за периода в сравнение с предходното тримесечие, а на ЕС – с 0,4%. На годишна база ръстът на БВП достига съответно 1,6% и 1,9%. За трето тримесечие на месечна база най-силен икономически растеж е отчетен в Румъния – 1,4%, следвана от Хърватия – 1,3%, Малта –1,1%, и Латвия – 1%, Полша – 0,9%, Словакия – 0,9%, Испания и Швеция - с 0,8%. Най-силни спадове са регистрирани в Гърция (-0,9%), Естония (-0,5%) и Финландия (-0,5%). На годишна база Малта бележи ръст от 5,6%, Чехия – 4,5%, Швеция – 3,9%, Полша – 3,7%, Румъния и Словакия – 3,6%. За България тримесечният растеж е 0,7%, а на годишна база – 2,9%. Строителният сектор има важна роля за възстановяването на Европа. Той обаче се нуждае от правилните икономически стимули и регулаторната рамка, за да направи това. Обща строителна активност Строителната индустрия на България за периода януари – септември на 2015 г. се характиризира с незначителна динамика на годишна база (след ревизията на предварителните данни за 2014 г.). Тенденцията обаче е положителна по някои показатели. Налице е напредък по плащанията по оперативните програми. Фактор, диктуващ положителната линия на растеж в сектора. Очакванията за сторителния сегмент са запазване текущите нива на обемите до края на 2015 г. и по-значително нарастване през 2016 г. Търсенето и намирането на механизмите за максимално усвояване на европейските средства по новия програмен период през 2016 г. ще бъде приоритет и основен фактор, диктуващ растежа в строителната индустрия. Към 16.12.2015 г. вписаните строителни компании в ЦПРС на КСБ, които работят на строителния пазар, са 4461. От тях 4415 български юридически лица и 46 чуждестранни фирми. Заличените компании към тази дата са 521 бр. Малките фирми по критерий „Персонал“ са 3792, или 85% от общо всички вписани в ЦПРС, средните са 580, или 13,0%, а големите са 89, или 2%. Произведена продукция За строителния сектор изминалите девет месеца приключиха с изпълнени обекти на обща стойност 9846 млн. лв. По предварителни данни се регистрира запазване на нивата на годишна база. Продължава спадът при сград­ното строителство и се регистрира незначителен ръст при инженерното. Строителният бизнес регистрира положителен темп през 2015 г., което е позитивна тенденция за първи път от години назад. Сегментът „Сградно строителство” формира произведена продукция за деветте месеца на 2015 г. в размер на 4897 млн. лв., или 49,7% от общата продукция. Сградното строителство продължава низходящата си корекция и показва спад от 8,1% в сравнение със същия период на предходната година и ръст от 25% спрямо предходното тримесечие. Тенденцита се дължи на сезонната работа. Инженерната инфраструктура в произведената продукция като цяло има дял от 50,3%, който е незначително по-висок от реализирания обем в сегмента на сградното строителство. Формираната продукция възлиза на 4949 млн. лв. с отчитане на ръст от 9,4% на годишна база, а в сравнение с предходното тримесечие резултатът е положителен – 26,9%. Данните за периода януари – септември 2015 г. в сравнителен анализ със същия период на миналата година регистрат спад от 0,1%. Стойностите по години за произведена продукция през периода януари – септември: 2008 г. 14 356 млн. лв. 2009 г. 13 842 млн. лв. 2010 г. 8722 млн. лв. 2011 г. 8715 млн. лв. 2012 г. 8869 млн. лв. 2013 г. 8391 млн. лв. 2014 г. 9854 млн. лв. 2015 г. 9846 млн. лв. Нивата на произведената продукция в строителния сектор от 2010 г. до 2013 г. се запазват, като 2014 г. регистрира незначителен ръст и се запазват нивата за 2015 г.  Сградно строителство – януари – септември 2015г. 2010 г. 4502 млн. лв. 2011 г. 4471 млн. лв. 2012 г. 5000 млн. лв. 2013 г. 4872 млн. лв. 2014 г. 5331 млн. лв. 2015 г. 4897 млн. лв. Тенденция: нивата се колебаят около 4,9 млрд.  лв.  Инженерно строителство януари – септември 2015 2010 г. 4220 млн. лв. 2011 г. 4244 млн. лв. 2012 г. 3869 млн. лв. 2013 г. 3519 млн. лв. 2014 г. 4523 млн. лв. 2015 г. 4949 млн. лв. Тенденция: Нивата са към нарастване до 5 млрд. лв. за 2015 г. По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт общо за икономиката през третото тримесечие на 2015 г. възлиза на 23 490 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 3267 лв. от стойностния обем на показателя. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през третото тримесечие на 2015 г. възлиза на 19 938 млн. лв. по текущи цени. БВП с натрупване по предварителни данни, формиран общо за икономиката, възлиза на 62673 млн. лв. Брутната добавена стойност за деветте месеца е 53 345 млн. лв. Брутната добавена стойност в отрасъл „Строителство“ за периода януари – септември на 2015 г. по предварителни данни е 2502 млн. лв., или с дял от 4,7%. Един зает в отрасъл „Строителство“ формира 13 747 лв. за разглеждания период.  Тримесечни изменения През третото тримесечие на 2015 г. БВП нараства спрямо второто тримесечие с 0,7%. Брутната добавена стойност в икономиката нараства с 0,2%, а в отрасъл „Строителство” увеличението е с 0,2%.  Годишни изменения БВП нараства с 2,9% през третото тримесечие на 2015 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година по данни на НСИ. През третото тримесечие на 2015 г. спрямо същото тримесечие на предходната година брутната добавена стойност се увеличава с 1,6%. Отрасъл „Строителство” регистрира забавяне от 1,2%. По предварителни данни на НСИ заетите лица общо в икономиката за последните три месеца на 2015 г. наброяват 3505 хил. души. В отрасъл „Строителство” заетите са били 181,9 хил. души. Общият брой отработени часове в икономиката за третото тримесечие е 1468,5 милиона часа. Отработените човекочаса за третото тримесечие в отрасъл „Строителство” са 55 милиона, или 3,7% от общо отработените часове за третото тримесечие. Структурата на заетостта по икономически дейности през третото тримесечие на 2014 и 2015 г. показва увеличение на относителния дял в индустриалния сектор и в сектора на услугите. На едно заето лице в икономиката за периода се падат 17 881 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт. Брутната добавена стойност средно на един зает през третото тримесечие на 2015 г. реално се увеличава с 1,1% и с 1,1% за един отработен човекочас спрямо съответното тримесечие на предходната година. В отрасъл „Строителство” януари – септември 2015 г. едно заето лице формира 13 747 лв. Производителността на труда на база реализиран обем в строителството е 54 099 лв. за деветте месеца, средно по 6011 лв. месечен дял на един зает в сектора. Обявените обществени поръчки в отрасъл „Строителство“ за януари – септември за 2015 г. са 2329 броя на стойност 2597 млн. лв., от които 298 бр. са без обявена стойност. За същия период на 2014 г. обявените поръчки са 2764 бр. на стойност 4198 млн. лв., от които 503 бр. нямат обявена стойност. Регистрира се спад на броя на обявените поръчки, като намалява и броят на тези без обявена стойност с 205 броя. Обявени поръчки по сегменти:  Инженерна инфраструктура – 686 бр., или 29,5% от общо обявените поръчки, на прогнозна стойност 1258 млн. лв. Поръчките без обявена прогнозна стойност са 57 бр. В сравнение със същия период на миналата година има спад при броя обявени поръчки от 29,5%.  ВиК – 136 бр., или 5,8% от общо обявените поръчки, на прогнозна стойност 204 млн. лв. Поръчките без обявена стойност са 24 бр. Тенденцията при броя обявени поръчки в този сегмент е спад от 31,0% на годишна база.  Сградно строителство – 434 бр., или 18,6%, на стойност 263 млн. лв. Без обявена прогнозна стойност са 23 бр. Наблюдава се спад от 15,7% на годишна база.  Енергийна инфраструктура – 279 бр., или 12,0%, на прогнозна стойност от 598 млн. лв. Обявените поръчки без прогнозна стойност са 23 бр. Тенденцията, която се наблюдава, е ръст от 73,4% на годишна база.  Проектиране и надзор – 794 бр., или 34,1%, на прогнозна стойност от 274 млн. лв. Поръчките без обявена стойност са 23 бр. Отчита се спад от 17,7% в сравнение със същия период на миналата година. Сключените договори в отрасъл „Строителство” за януари – септември 2015 г. са 2094 броя на стойност 1577 млн. лв., от които без посочена стойност са 107 броя. Инженерна инфраструктура – 1100 бр. са на стойност от 1101 млн. лв., или 53,6% от общо сключените договори за разглеждания период. Тенденцията на годишна база при броя сключени договори е спад от 4,2%.  ВиК – 134 бр. на обявена стойност от 167 млн. лв., или 6,5% от общо сключените договори. На годишна база се забелязва спад от 24,3% при броя на сключените контракти.  Енергийна инфраструктура – 263 броя на посочена стойност от 114 млн. лв., или 12,8% от всички. Наблюдава се ръст от 30,8% на годишна база.  Сградно строителство – 557 бр. на обявена стойност от 195 млн. лв., или 27,1% от общо сключените договори. Тенденцията при този сегмент на годишна база е спад от 20,9% при броя подписани контраткти. За периода януари – септември 2015 г. малките строителни фирми са сключили 842 договора на стойност 200 млн. лв., или 41,0% от всички. На годишна база се забелязва спад от 7,0% при броя на сключените договори от малки компании. Средните строителни фирми са сключили 875 контракта на обявена стойност от 588 млн. лв., или 42,6%. Тенденцията е спад от 7,3% на броя на сключените договори на годишна база. За периода големите строителни компании са сключили 279 договора за 777 млн. лв., или 13,6% от всички. Тук също се отчита спад от 8,5% на годишна база. Невписаните фирми в ЦПРС са сключили 58 договора за 12 млн. лв., или 2,8% от общо сключените. Тенденцията е спад от 23,7% на годишна база. По оперативни програми са сключени 434 договора, а с финансиране от държавния бюджет те са 1620 бр. От всички сключени договори за януари – септември 2015 г. най-висок дял по критерий „Брой“ заемат обществени поръчки, финансирани по Програмата за развитие на селските райони – 11,0%, следва ОПРР с дял от 4,4%, Оперативна програма „Околна среда“ – 2,1%, Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ – 0,7%, Държавен бюджет – 78,9%. По критерий „Стойност“ водеща е ОПТТИ с дял от 14,8%, следвана от ПРСР – 13,7%, ОПРР – 8,0%, ОП „Околна среда“ – 5,9%, Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ - 1,3%, а делът на държавния бюджет е 47,6 %. Разрешителни за строеж За третото тримесечие на 2015 г. издадените разрешителни за нови жилищни сгради бележат значителен ръст, докато тези за административни са със значително намаление. Разрешителните за строеж за жилищни сгради са 1154 с 4670 жилища в тях и 654 082 кв. м разгъната застроена площ, а за административни сгради/офиси те са 40 с 52 197 кв. м РЗП. За други сгради са издадени 1097 с 501 156 кв. м площ. През периода юли - септември издадените разрешителни за нови жилищни сгради се увеличават с 11,1% спрямо същия период на предходната година. Жилищата в тях са с 35,8% повече, а разгънатата им застроена площ нараства с 47,4%. Броят на разрешителните за строеж, издадени на административни сгради, намалява с 23,1%, а тяхната площ – с 12,7%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради се увеличават с 0,5%, а разгънатата им застроена площ е повече с 4,6%. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 1,2%, жилищата в тях – с 35,2%, а общата им застроена площ – с 27,5%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради намалява съответно с 9,1% и 14%. Разгънатата застроена площ при административните сгради нараства с 218,1%, а при другите видове сгради се наблюдава спад от 42,5%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София-град – 179, Пловдив – 167, Варна – 116, Бургас – 105, и София – 77. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София-град – 1779, Пловдив – 766, Бургас – 572, Варна – 527, и Благоевград – 250. За периода януари – септември 2015 г. издадените разрешителни за строеж общо на всички видове сгради са 6590. Забелязва се тенденция на ръст от 1,4% в сравнение със същия период на 2014 г. при броя на разрешителните и увеличение от 29,1% на разгънатата застроена площ. Издадените разрешителни на нови сгради за деветмесечието на 2015 г. са разпределени:  Жилищни сгради – 3254 разрешителни за строеж, което е ръст от 2,5 % на годишна база. Увеличение има и при разгънатата жилищна площ от 25,9%. Издадените разрешителни за жилища в сградата са 12 422 бр., което е ръст от 20,7%.  Административни сгради – за разглеждания период са отчетени 108 разрешителни, което е спад на годишна основа от 24,5%. Най-голям брой разрешителни за административни сгради са издадени в Пловдив - 23 бр.  Други сгради – 3228 издадени разрешителни, или има ръст от 1,5% на годишна база. Най-много разрешителни са издадени в Пловдив – 394 бр. Тенденцията, която се наблюдава в София-град при издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради, е ръст от 47,0% на годишна база. При издадените разрешителни на жилищата увеличението също е значително - от 67,8%. В Пловдив броят на издадените разрешителни за жилищни сгради за януари – септември нараства спрямо същия период на 2014 г. с 35,1%. Разрешителните за жилищата също носят положителен знак от 95,2% на годишна база. В сравнителен анализ на годишна база за Бургас разрешителните за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 29,7%. Намалението на издадените разрешителни при жилищата е от 32,9%. Варна бележи незначителен ръст при издадените разрешителни на жилищните сгради от 5,1%, при жилищата в тях обаче се наблюдава спад от 8,9%. По данни на НСИ за периода януари – септември 2015 г. е започнато строителството на 3719 сгради. Спрямо същия период на 2014 г. се отчита ръст от 4,2%. От тях жилищните сгради, които са започнати през деветмесечието на миналата година, са 2131 бр., или има ръст от 11,2% на годишна база. Жилищата в тях също регистрират сериозно увеличение - 9854 бр., или 77,1% на годишна база. При административните сгради се регистрира спад на годишна база от 7,9%. Започнатите административни сгради за деветте месеца на 2015 година са 70 бр. При другите сгради статистиката показва спад от 3,7% в сравнение със същия период на 2014 г. Общият брой започнати други сгради през януари – септември 2015 г. е 1518 бр. Въведените в експлоатация завършени жилищни сгради за 2014 г. показват ръст от 12,0%, а жилищата в тях - увеличение от 8,2%. Тенденцията, която се наблюдава от анализа, е нарастване и на разгънатата жилищна площ от 8,2% в сравнение с 2013 г. Цифрите са положителни за строителите, но въпреки всичко ръстът остава незначителен, като се има предвид годишната база за сравнение. Нарастването, започнало през втората половина на 2014 г., дава надежда за прогноза с положителен знак и основание за по-динамични промени в жилищното строителство през 2015 г. Завършените сгради, въведени в експлоатация по вид на конструкцията, са предимно от стоманобетон. Те представляват 70,5% от общо въведените в експлоатация жилищни сгради. Делът на тухлените сгради е 25,6%, като е регистрирана тенденция на нарастване. Следват панелни и други, които са 3,9%. Един от основните приоритети, поставен пред жилищния сегмент, е подобряването на енергийната ефективност. Жилищното строителство в България през 2015 г. постави началото на проекти, насочени основно към реновация и саниране, оптимизация, модернизация и подобряване на енергийната ефективност на съществуващия сграден фонд. През януари – септември 2015 г. тенденцията на пазара на недвижими имоти има раздвижване, постигнатите резултати като цяло са с положителен знак. Статистическата информация показва и значителен спад на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в отрасъл „Строителство” от 59,5% за 2015 г. в сравнение със същия период на 2014 г. Заетост Заетите в отрасъл „Строителство” за деветте месеца на изминлата 2015 г. са 181,9 хил. души, или 5,2% от общо заетите в икономиката на страната. В сравнение с 2014 г., когато броят на заетите в отрасъл „Строителство” е бил 176,8 хил. лица, има ръст от 2,9%. Наетите лица в отрасъл „Строителство” за периода януари – септември 2015 г. са 150 хил. души. Те представляват 5,9% от общо наетата работна ръка в икономиката. Или продължава тенденцията на ръст в рамките на 1,3% на годишна база. Самонаетите лица в сектора са 31,9 хил. души. Те заемат 3,3% от общо самонаетите и показват отново ръст от 11,5% на годишна база. Тенденцията на ръст се наблюдава от 2008 г. Анализът показва застаряване на работната сила в отрасъла и отлив на младото поколение от строителната професия. Средната работна заплата за януари – септември 2015 г. в отрасъл „Строителство” нараства със 7,9%. Месечното възнаграждение за периода възлиза на 723 лв. Безработните Според данните на НСИ коефициентът на безработица за разглеждания период общо за страната е 9,6%, или с 2,1 процентни пункта по-нисък в сравнение със същия период на 2014 г. Безработните в страната за деветте месеца на 2015 г. са 319,8 хил. души, или с 18,9% по-малко спрямо същия период на 2014 г., когато броят им е бил 394,5 хил. души. От всички безработни за деветте месеца на 2015 г. 13,0% са с висше образование, 51,4% - със средно, и 35,6% - с основно и по-ниско. Безработните в отрасъл „Строителство” за януари – септември 2015 г. са 38,3 хил. души, или 12,0% от общо безработните в страната. Данните за новорегистрираните безработни в бранша за деветте месеца на 2015 г. показват намаление с трайна тенденция от 8,4% в сравнение със същия период на 2014 г., промените се дължат основно на сезонни фактори. Общият обем на преките чуждестранни инвестиции за януари – септември 2015 г. след корекция на БНБ показват ръст от 50% на годишна база. Регистрираните високи нива показват тенденция, която се отчита за първи път от няколко години. За януари – септември капиталите, влезли в страната, възлизат на 938 млн. евро, което е 2,9% от БВП. Преките чужди инвестиции в отрасъл „Строителство” възлизат на 17,6 млн. евро и показват тенденция на спад с инвестиционен дял от 67,6%. Като цяло дребномащабните проекти продължават да са във фокуса на инвеститорите. Друг изключително показателен факт е и слабото нарастване на платените такси за издаване на строителни разрешителни в София по данни на Направление „Архитектура и градоустройство“ по години, като трябва да се отбележи, че ситуацията и в останалите градове от страната е аналогична. Платени такси за издадени разрешителни: 2008 г. 45 млн. лв. 2009 г. 25 млн. лв. 2010 г. 15 млн. лв. 2011 г. 5 млн. лв. 2012 г. 5,7 млн. лв. 2013 г. 5,7 млн. лв. 2014 г. 7 млн. лв. I – IX 2015 г. 7 млн. лв. Отчита се ръст на нивата на постъпления от платени такси за издадените разрешителни през 2015 г. в столицата. Просрочените задължения на централното и местното правителство към 30.09.2015 г. са в размер на 383 млн. лв. Като 229 млн. лв. са задължения на консолидираното централно правителство и 154 млн. лв. на местно ниво – общините. Обемът на произведената продукция в строителството за януари – септември 2015 г. бележи незначителен ръст след ревизията на статистическите данни за 2014 г. За разлика от последните две години все повече преобладават нагласите за съживяване на строителната индустрия. Задлъжнялостта на общините към бизнеса се преодолява по-успешно с продължаваща тенденция на ефективно усвояване на европейските фондове. Все още се наблюдава междуфирмена задлъжнялост - една практика, водеща до финансови загуби и риск от фалити. Запазва се тенденцията и на нисък ръст на кредитиране при малките и средните фирми и нарастване на необслужваните заеми. Кредитирането си остава бариера за строителните фирми. Причините, които непрекъснато се обсъждат на дикусионните форуми на КСБ, са слабите проекти, които се нуждаят от значителни корекции при реализацията им на следващ етап, процедурите за избор на изпълнител, за които често има обжалвания. Те съответно водят до забавяне на обществените поръчки. Фондовете на ЕС се превръщат в основен инвестиционен инструмент в общността. В европейските региони и градове през новия програмен период 2014 – 2020 г. ще бъдат инвестирани 454 млрд. евро от бюджета на ЕС и 637 млрд. евро от националното съфинансиране. През новия програмен период за устойчиво развитие и намаляване на различията между регионите за България ще бъдат налични 32 млрд. лв. чрез европейските фондове за икономическо развитие. За да бъдат реализирани успешно инвестициите на ЕС, са предвидени мерки. Такива са опростяването на процедурите, унифицирането на правилата и прилагането на контролни механизми, за да не се допускат грешки при тръжните процедури и възлагането на обществените поръчки. Изводът е, че важният генератор за растеж на България са еврофондовете, но основната цел остава привличане на повече инвестиции.