Новини

Министър Лиляна Павлова: Разплатихме 99% от ОП „Регионално развитие 2007-2013“

Разплатените средства от първия програмен период на България по Оперативна програма „Регионално развитие“ са 99%. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на Третата политическа академия на "Жени ГЕРБ", която се провежда във Велико Търново. "Програмата беше на стойност 3,1 млрд. лв. и за тази сума стоят няколко групи инвестиции. Градска среда – паркове, детски и спортни площадки, улици, нови центрове на градовете, които бяха преобразени, и които връщат самочувствието на живеещите в тях, че населените им места са променени и по-красиви, са само част от проектите, които бяха реализирани със средства от нея.", каза Павлова. "Отделно 300 млн. лв. инвестирахме в областта на здравеопазването с основен акцент онкологията, където бяха закупени последно поколение оборудване. Друга група инвестиции бяха вложени в културно-историческите обекти, някои от които се превърнаха в емблеми на България. Не на последно място инвестирахме в закриването на домовете за изоставени деца и изградихме инфраструктура от семеен тип, където децата живеят в среда близка до семейната.", допълни още тя. От нейните думи стана ясно, че за последните 7 г. е било постигнато много в областта на усвояването на европейските средства. "Излизаме от първия програмен период за България и с много научени уроци, посочих пред пред присъстващите на форума. Не успяхме докрай да постигнем добра интеграция между инвестициите, затова в новия програмен период интегрираността на проектите е водеща.", подчерта Павлова. "Не успяхме да доведем докрай ромската интеграция и тази за групите в неравностойно положение. Подадоха се проекти, осигури се сериозно финансиране, но впоследствие не бяха реализирани докрай, тъй като обществото не го разреши и част от проектите бяха прекратени, а парите върнати. Като пример посочих неслучилите се проекти в Бургас, Варна и др. градове. Според мен голямото предизвикателство в новия програмен период е да се намери начин тези проекти да бъдат успешни. Проучваме опита в други държави и търсим най-добрата политика в това отношение. Информирах участниците в академията, че новите инвестиции в регионите ще се финансират Оперативна програма „Региони в растеж“, а с подкрепата на регионалисти и урбанисти разработихме Целенасочена инвестиционна програма, която да покрие северозападна България, Странджа, Сакар, планинските и полупланинските райони. Истината е, че 148 от 265 общини попадат в обхвата на програмата, а това е 30 на сто от населението ни. Затова според мен трябва да имаме целенасочена политика. Пред присъстващите дадох пример с югозападна България - ако извадим София от региона, той ще припокрие параметрите на северозападна България. Извън 9-те големи града, останалите градове в България са с еднакво лоши показатели за икономически растеж. Това обяснява и естествената миграция на младите хора е към големите градове. Пред Академията обясних, че прилагайки подхода отдолу-нагоре и с подкрепата на местните власти се търсят проекти, които да се реализират по места. Получи се лист от намерения за милиарди, което е невъзможно за реализация. Затова трябва да изведем най-работещите и необходими. Считам, че трябва да привлечем инвестиции, така че да се открият работни места чрез създаването на индустриални паркове и зони. Обясних, че подобни мерки имат дългосрочен характер, и за да се върнат хората, трябва да има добра жилищна инфраструктура, добро образование и здравеопазване.", съобщи по време на събитието регионалният министър. Павлова припомни, че бюджетът на новата оперативна програма „Региони в растеж“ отново е 3 млрд.лв., от които почти 1,4 млрд. лв. са за 39-те големи града на страната. Тези средства за надграждане на проектите от първия програмен период и са предназначени за доизграждане на публичната инфраструктура. Смятам, че тези твърди мерки трябва да бъдат съчетани с меки, за да имаме цялостен подход в тяхното реализиране. Отделно за здравеопазване в следващите години са предвидени 163 млн. лв. Те са за инвестиции и подобряване на Спешната помощ в над 170 големи и малки града. Това означава инвестиции в стационарите в спешните центрове и закупуване на 400 линейки за всяка община. Другият тип мерки са за регионална и социална инфраструктура, с акцент изграждане на старчески домове. В момента подобна инфраструктура липсва или там, където я има не е добра. Обясних, че успоредно с това ще се прилагат и меки мерки като инвестиция в обучението на персонал. Туристическите атракции в новия програмен период вече не могат да се финансират безвъзмездно, а само като проекти, генериращи приходи. Заявих, че финансовият инженеринг е новият инструмент в този програмен период, като в новата програма ще имаме 270 млн. лв. за инвестиции за публично-частно партньорство по подобие на програма JESSICA.