Нужно е да се признае, че има проблем с трафика на хора и за отстраняването му трябва да се действа честно, защото формулата на успеха е вътрешното национално сътрудничество. Освен това фактът, че България не е държава от Шенгенското пространство не помага за справянето с проблема, обяви вицепремиерът на България, отговарящ за координацията на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева. Тя участва в Национална работна среща за противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите, която разисква темата за подготовката на на стратегия за борба с трафика на хора в България. В дискусиите участие взеха евродепутатът Мария Габриел, анти-трафик-координаторът за ЕС д.р Мирия Василиаду, посланиците на Великобритания и Швейцария у нас Ема Хопкинс и Денис Кнюбел и други. Вицепремирът сподели желанието си бъдещата стратегия да не бъде просто поредният добре написан документ, а да бъде работещ и реализиран проект. „Стратегията не е застинал, а отворен документ“, поясни тя. Според нея основен недостатък за страната ни е липсата на членство в Шенген, защото това лишава държавата от възможност например да обменя ДНК информация с останалите членове на зоната. Националната стратегия на България трябва да бъде готова в края на 2016 г., обяви Меглена Кунева. Българската държава е готова за разработването на стратегията, обяви вицепремиерът. Според нея развитието на Националната стратегия трябва да стъпва на европейския опит. Кунева призна, че изпълняването на плана ще бъде продължителен процес, обявявайки, че трафикът на хора ще остане като проблем и за близкото бъдеще. „Нисък риск-висока възвращаемост“. Това определение даде евродепутатът Мария Габриел за трафика на хора днес. Първият приоритет в борбата с трафика на хора според нея трябва да бъде превенцията, акцентирайки върху влиянието и възможностите на Интернет. „По официални данни жертви са децата между 11 и 16 г.; повечето от тях са момичета“, каза евродепутатът. Европейският парламент обръща голямо внимание на интернет и използването му като средство за набиране на жертви на трафик, коментира Габриел. Следващите приоритети според Мария Габриел трябва да бъдат съдебното преследване и сътрудничеството с членове на ЕС и трети страни. Нужно е и по-добро идентифициране на жертвите, както и създаването на местни комисии за борба с трафика на хора, които да се включват още в началото на казусите; като положителен пример вицепремиерът даде практиката у нас. Според данни от прокуратурата пре първото полугодие на 2015 г. новообразуваните досъдебни производства, свързани с трафик на хора са 43, а 309 българи са станали жертва на това криминално деяние. От тях 286 са жени, а 23 – мъже. Пострадалите момичета на възраст между 16 и 18 г. са 20 на брой, а момчетата между 14 и 16 г. – са 3. Преобладаващата цел на трафика на хора е сексуалната експлоатация, жертва на която са станали 238 души, 235 от които са жени и трима – мъже. През 2014 г. новообразуваните производства са били 87, а общият брой на пострадалите от трафик хора е 491. От тях 398 са случаите на сексуално експлоатирани жени. От жертвите на трафик 80% са жени и деца, информира Мирия Василиаду, позовавайки се на данни от ООН и Европол. Най-често тези хора са експлоатирани сексуално. Политиката на Европейския съюз е трафикът на хора да бъде криминализиран в членовете на съюза, оляви Василиаду. Тя похвали инкриминализирането на това дияние в България, но зададе въпросите „Колко души са били подведени под наказателна отговорност“ и „Колко са осъдените за такова деяние?“. Детската „продаваема” възраст е 8-9 годинки Общо 21 млн. души са жертвите на трафика на хора по целия свят; от незаконната дейност годишните печалби са около 150 млрд. долара. В Европейският съюз две трети от хората, жертви на трафик са европейци. Те стават обект на престъните действия на европейски престъпни мрежи, каза Мирия Василиаду, която напомни, че две трети от населението на света живее в бедност. Именно това го прави уязвимо за трафика на хора. „Не може да спрем трафика, ако не прекратим финансовите постъпления за лицата, извършващи трафик”, категорична е тя. По думите й това е пряко обвързано с осъдителните присъди, които трябва да получат отговорните лица. Оказва се, че „продавемата” възраст на децата, жертви на трафик, е 8-9 годинки. Основно те са сексуално експлоатирани или са склонявани да просят. Чуждият опит Готовност за помощ при изработването на българската Национална стратегия изрази посланикът на Швейцария у нас Денис Кнобел. Давайки пример със своята страна, той посочи 4 подхода, спазени от родината му при справянето с проблема. На първо място това е увеличаването на обществената осведоменост и информираността на специалистите. Освен това е било засилено наказателното преследване на наушаващите закона. Увеличени са били и усилията за закрила на пострадалите от трафик хора и успешното им връщане в обществото. Споделяйки опитът на Великобритания, посланикът на Острова у нас Ема Хопкинс обяви, че когато е изготвяла своята стратегия, нейната страна е дефинирала различни дейности , осигурявайки по този начин структурна рамка. Тя посъветва българските представители първо да бъде съставена Националната стратегия, а след това плановете за действие.